Херпес зостер

Поставянето на диагнозата обикновено е лесно при изява на типичната комбинация от характерен мехурчест обрив и болка, разпределени по специфичен начин по тялото.

Лекарят ще Ви разпита внимателно за характеристиките на вашите оплаквания като начина им на поява, силата им, разположение по повърхността на тялото, давност и др, както и за преболедуване в детска възраст от варицела. Важна е и информацията за съпътстващи хронични заболявания както и прием на лекарства. По време на прегледа лекарят ще обърне внимание на наличието на кожен обрив и неговите характеристики, наличие на съпровождаща болка, степен на чувствителност на кожата и т.н.

Обикновено данните от клиничния преглед са достатъчни за поставяне на правилната диагноза. Това се отдава по-трудно в случаите, когато налице е само болка с характерна локализация, без да е съпроводена от характерния мехурчест обрив.

За потвърждаване на диагнозата и отхвърляне на другите възможни диагнози лекарят може да назначи някои изследвания:

• изследване на пълна кръвна картина и урина - обикновено те показват неспецифични промени говорещи за вирусна инфекция в организма (без да посочват каква)
• вирусологични изследвания - вирусът може да се изолира и докаже чрез специални микроскопски изследвания на течност, съдържаща се в мехурчетата на обрива; това може да стане включително и чрез доказване на вирусната ДНК; тези изследвания са скъпо струващи и обикновено се използват с научна цел или в случаи когато диагнозата остава неясна след рутинните изследвания; с тези изследвания може да се отграничи варицела-зостер от обикновения херпесен вирус, който предизвиква образуването на подобни мехурчета по устните и половите органи; в ежедневната практика тези излседвания се прилагат рядко.
• серологични изследвания - те представляват търсене в кръвта на болния на специфични антитела (защитни белтъчни молекули) насочени срещу вируса варицела-зостер; обикновено този вид изследвания се прилагат при невъзможност диагнозата да се постави след клиничния преглед.