Околоносни кухини - анатомия

Всички костни кухини, които са във връзка с носната кухина, се наричат околоносни пазухи.

Горночелюстната пазуха – максиларен синус – е най голяма и се намира в тялото на горната челюст. Има форма на тристенна пирамида с основа, обърната към носната кухина. Комуницира с носната кухина посредством малко отверстие. Максиларният синус е твърде вариабилен по форма и големина. Характерна особеност е, че зъбите на горната челюст се вдават в кухината. Това обуславя възможност възпалителни процеси от зъбите да се предадат към синуса и да доведат до неговото възпаление – синуит.

Челната пазуха – фронтален синус – се намира в челната кост и е различно развита у различните хора. Двете челни пазухи са разделени една от друга чрез преграда. , която почти никога не е разположена срединно. Кухината има форма на тристенна пирамида с връх, насочен надолу. Двете пазухи често комуницират помежду си. Съобщават се с носната кухина посредством челно-носния канал. Поради запушване на този канал е възможно да се задържи секрет.

Решетъчна пазуха – етмоидален синус – се нарича съвкупността от решетъчните клетки, разположени в лабиринта на решетъчната кост. Те са около 10 на брой, като най-голямата се нарича етмоидална була. Клетките на етмоидалния синус се отварят в средния и горния носен ход.

Клиновидната пазуха – сфеноидален синус – се намира в клиновидната кост на черепа и е различно развита при различните хора. Разделена е на две части посредством костна преградка. Съобщава се с носната кухина посредством отвор.

Всички околоносни пазухи са постлани с лигавица, която се свързва чрез отверстията с тази на носната кухина, поради това възпалителните процеси могат да се предават от носната кухина към пазухите и обратно.

Физиологичното значение на околоносните пазухи е да играят ролята на резонатори и да затоплят преминаващия през носната кухина въздух.