Системен лупус еритематозус

Системен лупус еритематозус

Автор: Екип на Puls.bg

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 28.03.2009 г.

Последна корекция: 28.03.2009 г.

Прочетен: 348396

Съдържание:

8. Какво е лечението на системен лупус еритематозус?

Окончателно излекуване от системен лупус не съществува. Диагнозата "системен лупус еритематозус" е доживотна и лечението може да продължи дълго във времето. Целта на лечението е да облекчи симптомите и да предпази органите от увреждане като намали възпалението в тъканите и контролира автоимунната активност на заболяването. Пациентите с леко изразени симптоми могат да не се нуждаят от лечение или такова се осъществява в кратки курсове през определен период от време. При по-тежките случаи е необходимо прилагането на мощни противовъзпалителни и потискащи имунната система лекарства.

За облекчаване на възпалението се използват обикновено лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (към тази група спадат аспирин, ибупруфен, напроксен, сулиндак, целекоксиб, нимезулид и оше много други). Ефектът на тези лекарства е различно изразен при отделните пациенти и може да се наложи смяната на няколко от тях докато най-подходящият медикамент бъде намерен. Най-честите странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни (възникващи обикновено при по-продължителна употреба) са стомашен дискомфорт, болка в корема, язва, дори и кървене от стомашно-чревния тракт. Рискът от тези нежелани ефекти понякога налага прилагането на лекарства, потискащи киселата стомашна секреция или предпазващи по друг начин стомашната лигавица.

Кортикостероидите са много по-мощни от нестероидните средства по отношение намаление на възпалението и възстановяване функцията на засегнатите органи и тъкани ,когато болестта е силно активна. Те са особено полезни в случаите, когато са засегнати вътрешни органи. Кортикостероидите могат да бъдат приемани през устата и като инжекционни форми в системното кръвообращение или локално (местно) в ставите и други тъкани. Кортикостероидите, обаче, имат голям брой и тежки странични ефекти когато се прилагат дълго време и във високи дози. По-чести от нежеланите ефекти са наддаване на тегло, изтъняване на кожата, остеопороза, тежко увреждане на костта и хрущяла на някои стави, диабет, катаракта ("перде" на окото), опасност от различни инфекции и др. Затова стремежът при лечение с кортикостероиди е те да бъдат давани за възможно най-кратко време в най-ниски дози. Курсът на лечение с кортикостероиди никога не се прекъсва внезапно, тъй като това може да провокира тласък на заболяването.

Хидроксихлороквинът (Резохин) е синтетичен антималариен препарат, който се използва при лечението на системен лупус еритематозус, когато водещите оплаквания са лесна уморяемост, кожни и ставни увреждания. Сред странините му ефекти при продължителна употреба са диария, стомашен дискомфорт и промени в ретината на окото, което налага контролни прегледи при офталмолог (очен лекар). При трудно поддаващо се на лечение кожно увреждане при системен лупус еритематозус от полза могат да бъдат и други антималарични лекартсва (хлороквин и квинакрин) както и дапсон и ретиноева киселина. Ако и това лечение не повлияе кожните лезии, в съображение влизат кортикостероиди и имуносупресори (потискащи имунитета лекарства).

Имуносупресорите се прилагат за лечение на по-тежки форми на системен лупус еритематозус с увреждания на вътрешни органи. Някои от използваните от тази група лекарства са метотрекста, азатиоприн (Имуран), циклофосфамид, хлорамбуцил (Левкеран) и циклоспорин (Сандимун). Всички имунопотискащи лекарства могат да потиснат сериозно имунитета и да намалят броя на белите кръвни клетки (а при някои и на червените кръвни клетки и тромбоцитите), което обуславя голям риск от инфекции и кървене. Другите странични ефекти са различни при отделните лекарства от групата. Така например метотрексатът засяга черния дроб, а циклоспоринът уврежда бъбречната функция. Лечението с имуносупресори не се прекъсва рязко поради риска от предизвикване на тласък в заболяването.

При тежко засягане на централната нервна система и бъбреците в хода на системен лупус еритематозус може да се приложи метода плазмафереза. Той представлява отделяне на "вредните" антитела и други имунни субстанции от плазмата на кръвта чрез специална машина. Плазмафереза се използва и за отстраняване на специфични белтъци (криоглобулини), които могат да предизвикат васкулит.

В някои случаи на системен лупус еритематозус тромбоцитите (кръвни плочици) могат да спаднат до опасни стойности, при които може да настъпи спонтанно и обилно кървене от видимите лигавици или стомашно-чревния и уринарния тракт. Тъй като слезката (далакът) е органът, където предимно се осъществява имунното унищожение на тромбоцитите, в някои случаи може да се вземе решение за спленектомия (хирургично отстраняване на слезката).

Крайните стадии на бъбречното засягане при СЛЕ налагат лечение с хемодиализа ("изкуствен бъбрек", пречистване на кръвта от отпадните продукти чрез специална машина) като при всички случаи на хронична бъбречна недостатъчност.

Голяма роля в лечението на системния лупус играят и нелекарствените методи. Необходими са определени промени в начина на живот. Болните от СЛЕ трябва да спазват добре премерен режим на покой и физическа активност. Качественият и достатъчно продължителен сън (10-12 часа на денонощие) са изключително важни в борбата с постоянното чувство на разбитост и умора. Пациентите трябва да избягват усилена физическа активност по време на тласък на болестта, но през останалото време умерените натоварвания запазват добър тонус на опорно-двигателния апарат. Здравословната диета и избягване на емоционалния стрес са задължителни елементи на комплексното лечение.

Тъй като ултравиолетовите лъчи могат да предизвикат пристъп или да утежнят симптомите на болестта, болните трябва да избягват директно излагане на слънчева светлина (използват се слънцезащитни кремове с висок фактор, слънчеви очила, шапки и др.). Пациентите са изложени на висок риск от инфекции (в резултат както на самото заболяване така и на лечението), което налага внимателна преценка при всеки случай на повишена температура или други оплаквания, които се наблюдават при инфекциозни заболявания. Системният лупус еритематозус е доживотно, а в някои случаи и тежко инвалидизиращо заболяване, което може да наложи помощ от страна на психотерапевт, включване в групи за взаимопомощ и т.н.

За да се осъществи възможно най-добър контрол над болестта е необходимо да се поддържа тесен контакт и сътрудничество между пациента и лекуващият го лекар, което позволява стриктно наблюдение на симптомите на заболяването, ефекта от лечението и страничните му ефекти. Успешното лечение изисква сътрудничество между специалисти в разлини области на медицината и изготвяне на индивидуален план на лечение за всеки болен.

Снимки свързани с тази статия
Устройство на кожа Устройство на кожа
Симптоми свързани с тази статия
Висока температура, Кожа - пеперудообразен обрив, Кожни плаки, Пеперудообразен обрив по кожата, Температура - повишена, Уморяемост, Фоточувствителност,
Групи лабораторни изследвания
Бъбречна функция, Пълна кръвна картина,
Лабораторни изследвания
C-Реактивен протеин, Антикардиолипинови антитела, Антинуклеарни антитела, ДНК-антитела Anti-DNA - ab,
Лекарства
Бутилпиразолидиндиони, Глюкокортикоиди, Оксиками, Пиразолони, Производни на индолоцетна киселина, Салицилати,
Лечение и процедури
Рентгеново изследване,
Тема на седмицата
Скарлатина - винаги с едно наум!

реклама
Виж още
Още от Билки


НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising