Системен лупус еритематозус

Системен лупус еритематозус

Автор: Екип на Puls.bg

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 28.03.2009 г.

Последна корекция: 28.03.2009 г.

Прочетен: 373247

Съдържание:

2. Какви групи лупус еритематозус има?

Лупусът може да бъде раделен на три подгрупи:

Дисковидният лупус (кожен лупус) се характеризира само с наличието на кожен обрив. Наблюдава се при около 20% от болните със системен лупус еритематозус. Промените по кожата (в дерматологията се наричат "кожни лезии") представляват неравни, рязко отграничени от околната кожа и люспещи се плаки, които могат да заздравят с образуване на белези. Тези лезии обикновено се наблюдават по лицето или други изложени на слънчева светлина кожни повърхности. При дисковидния лупус могат да се наблюдават неправилно очертани, оголени (плешиви) области по скалпа и хипо- или хиперпигментация (намалено или увеличено количество на отложен кожен пигмент) в стари такива кожни увреждания. В редки случаи дисковидният лупус еритематозус може да прогресира и да се "превърне" в системен лупус еритематозус.

Системният лупус еритематозус е хронично, автоимунно, възпалително заболяване на кожата и съединителната тъкан, при което автоимунната система на тялото атакува собствените тъкани и органи чрез образуването на насочени към тях антитела. Антителата атакуват определени клетки в различни тъкани и органи или се свързват с "плуващи" в кръвта молекули и образуват имунни комплекси. Имунните комплекси се отлагат в малките по калибър съдове и предизвикват възпаление в тях и допълнително увреждане на околната тъкан. Характерно за системния лупус еритематозус е възпалението в различни тъкани и органи и развитие на васкулит и периваскулит (възпаление на кръвоносните съдове и заобикалящите ги тъкани). Засегантите са предимно малките по калибър съдове. В зависимост от това кои тъкани, органи и съдове са засегнати, се определя различната изява на това мултисистемно заболяване. Ходът на заболяването е непредвидим и индивидуализиран. При всеки пациент болестта протича по различен начин. Системният лупус не е заразен, инфекциозен и не е злокачествено заболяване. Тежестта на системния лупус варира в изключително голяма степен, от съвсем леки случаи, изискващи минимална медицинска намеса, до такива, характеризиращи се със значителни и потенциално фатални увреждания на жизненоважни органи като белите дробове, сърцето, бъбреците, нервната система, кожа, ставите, храносмилателната система, очите, клетките на кръвта и др. Заболяването се характеризира с редуващи се тласъци (обостряния) и ремисии (периоди на подобрение на симптоматиката на болестта). Тези фази на болестта имат различна продължителност и смяната им настъпва спонтанно или под влияние на лечението. Обострянето (тласък) представлява повишена активност на заболяването, характеризираща се със силно изявени клинични оплаквания и/или абнормни стойности на лабораторно изследваните показатели. Периодите на ремисия се характеризарат с подобрение на клиничната картина и нормализиране на лабораторните показатели. Подобрението може да трае седмици, месеци и дори години. Болестта показва склонност към затихване с времето. Някои от пациентите не развиват никога застращаващи усложнения.

Лекарствено-индуцираният лупус се развива след различен по продължителност прием на определени лекарства и се характеризира с клинични симптоми, подобни на тези при системния лупус еритематозус. Характерни за този болестен синдром са плевроперикардно възпаление (възпаление на обвивките на белите дробове и сърцето), повишена температура, кожен обрив и артрит. Наблюдават се също така и серологични промени (промени в нормалните стойности на различните антитела, определяни в кръвния серум). Клиничните и лабораторни белези обикновено отзвучават постепенно след спиране на приема на обвиняваното лекарство. Редица лекарства се считат за възможни активатори на лекарствено-индуциран лупус. Това е доказано със сигурност за медикаменти като хлорпромазин, хидралазин, изониазид, метилдопа и прокаинамид и се твърди за някои бета-блокери (ацебутолол, атенолол, лабеталол, метопролол, окспренолол, пиндолол, пропранолол), каптоприл, карбамазин, циметидин, дифенилхидантоин (фенитоин), етосуксимид, метимазол, пенициламин, феназин и хинидин.

Снимки свързани с тази статия
Устройство на кожа Устройство на кожа
Симптоми свързани с тази статия
Висока температура, Кожа - пеперудообразен обрив, Кожни плаки, Пеперудообразен обрив по кожата, Температура - повишена, Уморяемост, Фоточувствителност,
Групи лабораторни изследвания
Бъбречна функция, Пълна кръвна картина,
Лабораторни изследвания
C-Реактивен протеин, Антикардиолипинови антитела, Антинуклеарни антитела, ДНК-антитела Anti-DNA - ab,
Лекарства
Бутилпиразолидиндиони, Глюкокортикоиди, Оксиками, Пиразолони, Производни на индолоцетна киселина, Салицилати,
Лечение и процедури
Рентгеново изследване,
Тема на седмицата
Как да се отървем от неприятното акне?

реклама
Виж още
Още от Бебе. Кърмене.


НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising