Болест на Бехчет

Болест на Бехчет

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 16.03.2009 г.

Последна корекция: 16.03.2009 г.

Прочетен: 181143


Какво представлява болестта на Бехчет?

Синдромът на Бехчет, наричан още болест на Бехчет е рядко, хронично (дългопротичащо) заболяване, което засяга предимно младежи.

Болестта се характеризира с възпаление в много части и органи на тялото като кожата в гениталната област (около половите органи), лигавицата на устната кухина, тъканите на окото, нервната система, ставите, храносмилателния тракт и кръвоносните съдове. Най-характерно е периодично повтарящата се поява на афтозни язви по вътрешната страна на устата, разязвявания по и около половите органи и възпаление на някои от тъканите на окото, най често на цветната част около зеницата, което се нарича увеит.

Обикновено в хода на болестта оплакванията се появяват и изчезват като периода между отделните обостряния на клиничната картина може да варира от няколко дни до нялколко години и е непредвидим. В някои особено тежки случаи на болестта оплакванията могат да варират по изразеност във времето, но са постоянно налице.

Болестта носи името на турски професор по дерматология, пръв описал клиничната и картина. Установено е, че на тъканно ниво заболяването се дължи на възпаление на кръвоносните съдове, най-вече вените.


От какво се причинява болестта на Бехчет?

Точната причина за развитие на заболяването е неизвестна. Смята се, че в основата му стои автоимунна реакция (имунната система на организма, чиято нормална функция е да защитава организма от вредни чужди агенти и въздействия, атакува по погрешка някои от собствените тъкани и органи на тялото).

"Атаката", която имунната система осъществява спрямо организма, се нарича автоимунна реакция. Тя предизвиква възпалителен процес в засегнатите тъкани и органи. Предполага се, че някои хора са генетично предразположени към такъв тип реакция на имунната система, т.е. налице са гени, които определят неправилна функция на защитната система при определена стимулация. Като фактори, които могат да осъществят такава

стимулация и да провокират автоимуннна атака, се обвиняват някои вируси и бактерии от заобикалящата ни среда. Знае се, че хората, страдащи от чести стрептококови инфекции са по-предразположени за развитие на синдрома на Бехчет.

Болестта не е заразна, т.е. не може да се предава от човек на човек.


Кой боледува от болест на Бехчет?

Болестта на Бехчет се среща често в средния изток, Азия и Япония (честота от порядъка на 1 на всеки 5000 човека) и е рядка в страните от западна и централна Европа и САЩ (приблизителна честота 1:500 000).

В азиатските страни заболяването засяга предимно млади мъже докато в САЩ малкото на брой болни са предимно жени.

Обикновено симптомите на болестта се изявяват за първи път през второто и третото десетилетие от живота, но болестта може да се развие на всяка възраст.


Какви са основните симптомите на болестта?

Болестта на Бехчет се изявява по различен начин при всеки отделен пациент. При някои болни симптомите са леко изразени, докато при други те могат да бъдат значително по-тежки. По-тежките оплаквания обикновено се появяват месеци и години след първите изяви на болестта. Типично, оплакванията се появяват и изчезват, с редуващи се между пристъпите (период на изявени симптоми) светли периоди (със слабо изразени или липсващи оплаквания). Симптомите могат да бъдат много разнообразни, в зависимост от частта на тялото, която е засегната от автоимунното възпаление. Четирите най-често срещани симптома са разязвявания в устната кухина и по гениталиите, възпаление на различни части на окото и артритни оплаквания:


Какви са незадължителните симптомите на болестта?

В допълнение към най-честите симптоми болестта на Бехчет може да предизвика кожни увреждания, вътресъдово съсирване на кръвта и възпаление на вените, възпаление на централната нервна система и храносмилателните органи:

Болестта може да засегне всеки орган и тъкан в тялото, ако се възпалят и запушат артериалните съдове, "хранещи" тъканите в дадена област на тялото.


Кога да потърсите лекарска помощ и от какъв лекар?

Потърсете лекарска помощ ако забележите болезнени разязвявания по лигавицата на устната кухина или по половите органи или забележите някои от другите симптоми на болестта.

Аkо забележите някои от симптомите на болестта на Бехтерев се обърнете към личния лекар. По негова преценка, той ще Ви насочи към лекар специалист. Тъй като болестта засяга много органи и различни системи на тялото, обикновено се налага да посетите различни специалисти. Желателно е един от тях (най-често ревматолог, лекар, специализиран в диагностицирането и лечението на ревматичните заболявания, каквото е синдромът на Бехчет) да координира лечението, проследяването на заболяването и сътрудничеството между останалите специалисти.

Специалистите, които лекуват симптомите от страна на различните системи на тялото са: гинеколог (лекува язвите по половите органи при жените), уролог (лекува разязвяванията по половите органи при мъжете), дерматолог (лекува кожните увреждания и афтозните язви в устната кухина), офталмолог ( лекува възпалението на очите), гастроентеролог (лекува уврежданията на храносмилателния път) и невролог (лекува увредите на централната нервна система).


Как се поставя диагнозата "болест на Бехчет"?

Поставянето на диагнозата "болест на Бехчет" е трудно тъй като заболяването е рядко и оплакванията на пациентите наподобяват тези при много други заболявания. Освен това някои от симптомите на заболяването могат да се появят по-късно в хода му и затова често диагнозата не може да бъде поставена при първата среща с лекар-специалист. Често поставянето на правилна диагноза изисква многобройни посещения при различни специалисти. Допълнителни трудности създава фактът, че не съществува лабораторно или образно изследване, което със сигурност да потвърди диагнозата.

Важен е клиничният преглед, при който лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, начина на тяхната поява, факторите, които ги предизвикват ии облекчават, тяхната давност и повлияване от лечение и т.н. По време на внимателния и обстоен преглед лекарят се насочва с голяма сигурност към диагнозата "болест на Бехчет" ако налице са разязвявания в устната кухина, откриващи се по време на три прегледа в рамките на една година плюс два от следните признаци:

Някои от допълнителните изследвания, които могат да подпомогнат поставянето на диагнозата са:


Какво е лечението?

Понастоящем не съществува окончателно излекуване от болестта на Бехчет. Лечението има за цел да облекчи симптомите и дискомфорта, да предотврати (или разреди във времето) тяхната поява и да предотврати развитието на тежки усложнения като инвалидизиране вследствие увреждане на ставите или слепота. Лечението е различно при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на заболяването и засегнатите тъкани и органи. Лечението се осъществява с различни медикаменти и комбинации между тях и баланс между покой и физическа активност:


Каква е прогнозата за болните от синдром на Бехчет?

Повечето хора, страдащи от болестта на Бехчет водят нормален начин на живот и успяват да контролират добре симптомите на заболяването с правилно приложено медикаментозно лечение и балансиран режим на физическа активност.

Болестта на Бехчет обичайно е хронично (дългопротичащо) състояние. При ефективно лечение пристъпите стават по-рядки след 1-2 години и някои от пациентите навлизат в различно продължителен период на ремисия. При някои от пациентите, обаче, дори първите симптоми не се повлияват от лечението и при тези пациенти обикновено се развива тежко засягане на очите или други органи след период от няколко месеца или години.


Можем ли да се предпазим от развитие на болест на Бечхет?

Понастоящем не е известен метод за предпазване от развитие на болестта на Бехчет, тъй като са неизвестни факторите, които причиняват това заболяване.



Copyright © www.puls.bg
All Rights Reserved.