Синдром на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен типично се характеризира с комбинацията от сухота в очите, сухота в устата и често наличие на друго системно заболяване на съединителната тъкан, най-често ревматоиден артрит.

Синдромът на Сьогрен е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с ненормално (абнормно) производство на имунологично активни белтъчни молекули, наречени автоантитела (насочени срещу собствени тъкани). Ненормално функциониращата имунна система атакува собствените тъкани и органи на тялото (чрез специални имунни клетки и имунни молекули-антитела) вместо да ги предпазва от въздействието на чужди агенти.

При това автоимунно заболяване е налице хронично (дългопродължаващо) автоимунно възпаление на овлажняващите жлези в тялото. Най-често са засегнати слъзните жлези (жлезите, които произвеждат сълзите) и слюнчените жлези (жлезите, произвеждащи слюнка), което води до намалена или липсваща продукция на слъзен и слюнчен секрет и сухота в очите и устата. По-рядко могат да бъдат засегнати и потните и мастни жлези по цялото тяло.

Автоимунната атака се осъществява от специфични автоантитела и имунни бели кръвни клетки, наречени лимфоцити. Автоимунният възпалителен процес може, макар и рядко, да засегне някои от вътрешните органи с нарушаване на функцията им и редица симптоми.

Ако възпалението на споменатите жлези се изявява самостоятелно и не се съпровожда от някакво системно заболявание на съединителната тъкан, синдромът на Сьогрен се нарича първичен (около 50% от случаите). Ако сухотата в устата и очите представлява само част от пълната изява на някое от системните съединителнотъканни заболявания, синдромът на Сьогрен се нарича вторичен (около половината от случаите). Синдормът на Сьогрен може да се изяви и на фона на хепатит С.

Синдромът е кръстен на името на шведския офталмолог (очен лекар) Сьогрен, който го описва за първи път и го нарича сухо възпаление на роговицата и конюнктивата на окото.