ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Синдром на Гилен-Баре - диагностика и лечение

Синдром на Гилен-Баре - диагностика и лечение
Информацията в статията е насочена към потребители с медицински познания

Публикуван на: 24.02.2009 г.

Последна корекция: 24.02.2009 г.

Прочетен: 123687

Съдържание:

1. Как се поставя диагнозата синдром на Гилен-Баре?

Поставя се въз основа на клинични, лабораторни, ликворни и електрофизиологични критерии – Аsbury и Cornblath - 1990г.

Задължителните клиничните критерии на които трябва да отговарят пациентите със синдрома на Гилен-Баре са: прогресивно развиваща се пареза в повече от един крайник и сухожилно- надкостна арефлексия.

Ликворологични критерии – регистриране на данни за белтъчно-клетъчна дисоциация, т.е. увеличено количество на ликворния белтък над 45мг% и нормоцитоза. Хиперпротеинорахията е най-изразена през втората и трета седмица от началото на заболяването. Може да се наблюдава леко изразена плеоцитоза в лумбалния ликвор, но тя не трябва да надвишава 50х106/ l клетки. При част от болните може да се регистрира хипергамаглобулинрахия и увеличение на IgG в ликвора, както и олигоклонални ивици в ликворната електрофореза.

Електрофизиологичните (ЕМГ) критерии включват данни за демиелинизация в повече от два периферни нерви (забавена скорост на провеждане по двигателните и сетивни влакна; пълен или частичен блок в провеждането по периферните нерви; удължени дистални латенции; забавени латенции на F-вълните; понякога наличие на А-вълни; забавени латенции или липсващи Н-рефлекси). При по-малка част от пациентите може да са налице ЕМГ данни за аксонална дегенерация (намалени амплитуди на моторните потенциали, данни за денервация в покой, намален брой на моторните единици, разредени записи).

Серологичните изследвания за откриване на антитела към ганглиозидите на периферния миелин имат ограничено приложение. Най-често се регистрират високи титри на антитела към GM1 при ОВДП и ОМАН вариантите, както и към GQ1b при синдрома на Милер-Фишер.

Изследване на антитела към различни инфекциозни агенти като CMV, EBV, Mycoplasma, HIV могат да имат значение за установяване етиологията на синдрома на Гилен-Баре.

Допълнителни лабораторни изследвания като ПКК, биохимия, щитовидни хормони, ревматологични показатели, ниво на вит.В12, фолиева киселина, С1 реактивен протеин, имуноелектрофореза на серумни протеини, ниво на тежки метали и др. имат значение за отхвърляне на други причини за развитие на полиневропатии.

   
   
Симптоми свързани с тази статия
Болка, Диспнея, Дишане - затруднено, Задух, Затруднено дишане, Мускулна слабост, Нарушения - сетивни, Сетивни нарушения, Слабост - мускулна, Тахипнея,
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Виж още
Още от Взаимоотношения



Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising