Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания. Това е бавно прогресиращо заболяване, което се характеризира с наличие на тремор при покой, забавеност на волевите движения (брадикинезия) и повишен мускулен тонус (ригидност).

Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817г., когато англичанинът Д-р Джеймс Паркинсон описва характерните клинични симптоми. Свързаните със заболяването биохимични промени в мозъка на пациентите са идентифицирани през 1960г.

Обхваща около 80% от случаите с паркинсонов синдром, като средната възраст при която се появяват първите оплаквания е около 55 години и за двата пола. Приема се, че болестността от Паркинсонова болест е приблизително 160/100 000, а заболяемостта - 20/100 000 годишно. Бялата раса има по-голям риск да развие това заболяване. Рискът за развитие на болестта нараства с възрастта. Болестта се среща във всички части на света, но е по-честа сред европейците (бялата раса), отколкото сред населението на Африка. Източноазиатците имат среден по големина риск. Среща се по-често сред селското население и малко по-често при мъжете, отколкото при жените.