Счупване на китката

Счупване на китката

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 26.09.2009 г.

Последна корекция: 26.09.2009 г.

Прочетен: 62300


Какво представлява счупването на китката?

Под счупване (фрактура) на китката се разбира пукване или счупване на някоя или някои от костите на китката. В състава на китката влизат осемте кости на китката и двете кости на предмишницата (радиус и улна).

Най-често счупванията в областта на китката се наблюдават при младежи, практикуващи спортове, предполагащи голям брой падания и при възрастни хора, където предразполагащ фактор се явява остеопорозата (състояние, свързано с намаляване на костното вещество и промяна на строежа на костта, може да бъде свързано с възрастта или да бъде болестно състояние).

Най-честите счупвания в областта на китката са фрактурата на лъчевата кост на типично място (това място отстои на около 2 см от по-близкия до китката край на лъчевата кост) и счупването на ладиевидната (скафоидна) кост. Тези две счупвания възникват най-често при падане на тялото напред и подпиране върху длан при разгъната в лакътя ръка.

В тези случаи обикновено възрастта на пострадалия определя коя кост ще се счупи. При възрастните хора остеопорозата определя като най-слабо именно мястото на лъчевата кост, отстоящо на около 2 см от китката. Обикновено при падане и подпиране на ръка се уврежда ладиевидната кост, но при възрастните хора същата тази сила първо "чупи" лъчевата кост на типичното за счупване място.

Повече информация за анатомия на:


При какви травми се получава счупване на китката?

В зависимост от възрастта, различна по големина (но обикновено с голяма) сила е необходима да причини нарушаване на целостта на костите.

Най-често счупвания на костите на китката и дисталната (т. е. по-близата до китката) част на костите на предмишницата възникват при падане върху протегната и разгъната в лакътя ръка или при нанасяне на директен удар в областта на китката.


Кои са най-честите симптоми на счупването на костите на китката?


Какви са първите мерки при съмнение за счупване на китката?

Особено важно е обездвижването на травмираната китка. Може да използвате подръчни средтства като например дъска, към която да привържите увредената ръка.

Избягването на разместване на счупените краища на костта намалява риска от утежняване на увреждането.

По-подробна информация за счупванията на кости и навяхванията на стави можете да намерите тук.


Кога да потърсите лекарска помощ?

Потърсете незебавно лекарска помощ ако забележите:


Как се поставя диагнозата "счупване на китката"?

За да добие информация относно вида на увреждането, което сте причинили на китката си, лекарят ще ви разпита подробно. Той ще се интересува от това как сте паднали, в какво положение се е намирала ръката ви когато се е получила травмата, за колко време се е появил отокът, имате ли тръпнене, скованост, изстиване в ръката, забелязали ли сте промяна във формата на китката си или странна форма на ръката, можете ли да движите китката и ръката, каква промяна сте забелязали в движенията в китката, кога за последно сте ваксинирани против тетанус и т.н.

След този разговор, лекарят ще ви прегледа обстойно. Сравнявайки травмираната със здравата китка той ще следи за промяна в цвета на кожата и температурата и, наличие на оток и болка в областта на китката, промяна в чувствителността на ръката и загуба на някои движения на пръстите, налична деформация и промяна в нормалните очертания на китката. Ако болката позволява, опипвайки внимателно, преглеждащият ви лекар ще определи мястото на най-силната болезненост и ще изследва движенията и стабилността на китката. Понякога лекарят може да усети звук подобен на"хрущене" или "стъпване върху сняг" пипайки върху мястото на счупването. За да прецени състоянието на целия горен крайник

Особено внимание преглеждащият ви лекар ще обърне на структурата, наречена "анатомична табакера". Под това място се разполага скафоидната (или ладиевидна) кост, която е най-често счупваната от дребните кости на китката и чието счупване често може да не си проличи на първоначалните рентгенови снимки.

Ако проведеният дотук преглед предполага наличието на счупване лекарят ще назначи рентгеново изследване (рентгенова снимка). Правят се няколко рентгенови снимки в определени проекции. Обикновено съвкупността от тези снимки дава достатъчно информация за да прецени лекарят има ли счупване, коя е счупената кост, каква е тежестта на счупването и има ли разместване на краищата на счупените кости.


Как се лекуват счупванията на китката?

Основният принцип на лечение на счупването на костите е да се възстанови нормалното положение на счупените костни фрагментии това нормално положение да се задържи за време, достатъчно да се получи костно срастване.

Ако рентгеновите снимки не предоставят убедителна информация за наличието на счупване нанякоя от костите около китката, но лекарят подозира наличието на малко счупване или пукване, китката ви може да бъде обездвижена в гипс или шина за определено време след което ще бъде проведен повторен преглед и повторни рентгенови снимки.

При по-леките счупвания и в случаите, в които лекарят прецени, че няма разместване между счупените краища, обикновено се предприема наместване на счупената кост при дадена пълна упойка на пострадалия (за да се отпуснат добре мускулите в областта на китката за да не придърпват счупените краища на костите и да не пречат на наместването). Това наместване се нарича затворено наместване (не се предприема операция). След като костите се наместят, засегнатият крайник се обездвижва в гипс от основата на пръстите до лакътя или до рамото за различен период от време (обикновено 6-7 седмици).

При по-тежките счупвания, в случаи когато има голямо разместване между счупените краища на костите или когато е налице отворено счупване обикновено се налага извършването на операция. По време на тази операция се извършва кръвно наместване на счупените фрагменти и задържането им в нормално положение чрез различни средства (винтове, плаки, игли, хирургични телове и др. ). След операцията също се прилага гипсово обездвижване на засегнатия крайник. При откритите счупвания поради голямата опасност от инфекция и възпаление на костта се прилагат ваксини срещу някои заболявания (тетанус) и антибиотици по венозен път.

Независимо от начина на лечение след прекъсване на обездвижването се прилага физиотерапия, в която основна роля играят упражнения за заздравяване на мускулатурата около китката и за възвръщане на пълния обем на движение в счупената китка.


Каква е прогнозата за възстановяване на китката след счупване?

Прогнозата се различава много в зависимост от това коя кост е счупена, каква е тежестта на счупването, има ли нарушаване на кръвоснабдяването на костта, какво е проведеното лечение, каква е възрастта и състоянието на пациента и т.н.

Прогнозата за по-леките счупвания на костите на предмишницата (лъчева и лакътна) е отлична. Малките счупвания заздравяват за около 4 седмици.

Тежките счупвания на костите на предмишницата, особено лекувани с операция, може да изискват обездвижване за период до 12 седмици и повече за да зарастнат.

При счупването на малките кости на самата китка (особено при най-честото от тях на ладиевидната кост) счупването може да прекъсне кръвоснабдяването на счупената кост. Това може да забави срастването или да предизвика несрастване на фрагментите на костта.

Дори и при напълно зарастване на счупването в областта на китката може да остане известна болезненост.

При вътреставните счупвания се повишава риска за възникване на артрозни (свързане с износване) промени в китковата става.


Как да се предпазите от счупване на китката?

За да се предпазите от счупване на китката избягвайте ходене навън при мокър или хлъзгав терен (лед или сняг). Ако това се налага носете обувки, които ви осигуряват добро сцепление със земята.

За да избегнете счупване на китката по време на практикуване на избрания от вас спорт носете протектори, които стабилизират и предпазват китковата става.

Ако сте в рискова група за развитие на остеопороза (повече информация по този въпрос можете да получите тук), потърсете съвет от личния си лекар за лечението й.

Снимки свързани с тази статия
Кости на дланта и китката Кости на дланта и китката


Copyright © www.puls.bg
All Rights Reserved.