ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Дея и Рая - недоносените близначки, които настигнаха връстниците си

Иванка Гъркова   |   10 юли 2017   |   Коментари 0
   
   
Дея и Рая - недоносените близначки, които настигнаха връстниците си

Мая Красимирова/Източник: Лилия Йотова

Дея и Рая са сестрички и първи приятелки. Тази есен двете ще прекрачат прага на училището за първи път. Те са неразделни, обичат да се смеят, рисуват, играят и по нищо не се различават от децата на тяхната възраст. Само роднините им знаят какво са преживели докато наваксат своето развитие, защото момиченцата се раждат недоносени и лекарите дълго се борят за живота им. 
 
Мая Красимирова се омъжва в края на 2009-а, а през пролетта на следващата година със съпруга й Румен разбират, че ще стават родители и то не на едно, а на две бебета. Бременността на жената протича без особени затруднения до шестия месец. После нещата се променят и близначките се раждат в 28-а гестационна седмица. „На практика една неделя, както си лежах на леглото, и ми изтекоха водите. Аз се обадих на д-р Румен Велев в „Шейново“, който следеше бременността.... В болницата се опитаха да спрат за няколко дни раждането, за да вливат медикаменти за дробчетата на бебетата... Но имах много силна родилна дейност и въпреки лекарствата за спиране на контракциите, вечерта децата се родиха естествено“, спомня си Мая. Преди това тя нямала никакви притеснения за близначките и не бързала да избира болница, в която те да проплачат. Дори и не предполагала, че може да й се случи нещо подобно. 
 
Веднага след раждането, което протича безпроблемно, Мая вижда как взимат миниатюрните й близначки и в помещението срещу нея ги интубират. Вместо да плаче от радост, че е станала майка, жената преживява шок и почти отписва дъщеричките си, гледайки как лекарите пипат телцата им. След около два часа успява да ги зърне отблизо за първи път и срещайки очичките им колкото зърна на леща, си казва, че е невъзможно да оцелеят. „Те бяха увити много плътно, защото бяха много мънички и ми обясниха, че трябва да ги транспортират. Тогава единият от лекарите ми каза: Виж ги, това са твоите деца, погали ги, пипни ги, защото скоро няма да имаш време“, разказва майката. Малко след това преместват децата й в Специализирана болница за активно лечение по детски болести в столицата поради това, че са родени твърде малки. Дея е само 1050 г и 40 см, а Рая, която се ражда втора – 1250 г и 42 см. 
 
Мая остава в „Шейново“ и се опитва да е силна, но всичко около нея я кара да рухне. Лекарите й честитят, други майки хранят и прегръщат бебетата си, а тя не може да се порадва на своите рожби. „Дойдоха, вързаха ми две розови гривни... А аз си мислех: защо ми честитят, защо е целият този цирк, защо ми слагат гривни, не виждат ли какво се случва?!“ , спомня си тя и до ден днешен не може да проумее защо системата е направена така, че майките са отделени от недоносените деца и нямат психологическа подкрепа след раждането. „В общи линии докторите са концентрирани в това да спасят бебето. Ти си оставен да се справяш сам и изобщо не знаеш какво ще се случи, защото никой в този момент не може да ти каже. Аз успях да си дам волята да се радвам на другите, да помагам на момиче, което беше до мен и се притесняваше, че е с толкова малко бебе“, продължава тя. И пояснява, че избрала да мисли положително и да не се оставя на тъгата да я сломи. 
 
В края на 2009 г. в София няма специализиран транспорт за недоносени и семейството се сблъсква с поредния проблем. Децата й са преместени от „Шейново“ до педиатрията с обикновена линейка. „Нищо не се е променило с транспорта на недоносените от тогава досега. Всичко е на добрата воля и организацията на лекарите и медицинския персонал. Една линейка колко деца може да обслужи при положение, че всяко десето бебе се ражда недоносено?“, пита Мая, на която й се наложило да кара близначките през ноември със собствената си кола до „Токуда“, защото лекарите не можели да осигурят линейка. После трябвало да чака на опашка с бебетата заедно с всички останали пациенти в чакалнята. Накрая приели момиченцата в болницата, където тя и мъжът й имали възможността да ги виждат по-често. „Тази, която бе в по-тежко състояние престоя около три месеца и половина в болница, като 70 дни беше в кувьoз, а един месец на апаратно дишане. Което е страшно много. След това тя направи кръвоизлив от белите дробове заради това, че е била на апарат. А Рая стоя в болница два месеца и половина. Понеже бе малко по-добре и по-бързо наддаваше, нея си я взехме почти месец по-рано от сестра й“, разказва още майката. 
 
 
Всеки ден, в който родителите отивали да видят Дея и Рая в болница, чували, че те имат най-различни здравословни проблеми. Заради неразвитата им още имунна система получили множество инфекции, наложило се да направят няколко кръвопреливания и на двете момиченцата заради нисък хемоглобин, имало риск за зрението им. След което Дея, която малко изоставала от сестра си в развитието, проходила сравнително късно – на година и девет месеца. На 2-годишна възраст лекарите открили, че има лека форма на детска церебрална парализа. Майка й смятала, че никога няма да може да скача, но с много работа детето вече има много по-добра моторика. „Тези деца правят всичко не на реалната, а на така наречената коригирана възраст. Не могат веднага да настигнат връстниците си... Като ми казаха, че децата ще наваксват в развитието до 7 години, си мислех, че те винаги ще изостават от останалите, но те наваксаха! И все пак 7 години са дълъг период, в който ти седиш непрекъснато и се притесняваш“, споделя Мая, за която най-големият капан за родителите е да сравняват своите деца с чуждите или единия с другия близнак. 
 
Мая Красимирова е една от множеството доброволки на фондация „Нашите недоносени деца“. Тя и нейните приятелки, с които се лутали, защото нямало достатъчно информация когато станали майки, се обединили, за да помагат на родители на недоносени деца с опита, който имат. Една от основните им цели е да има семейно ориентирана грижа за недоносените бебета на повече места в страната.
 
 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising