ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Дея и Рая - недоносените близначки, които настигнаха връстниците си

Иванка Гъркова   |   10 юли 2017   |   Коментари 0
   
   
Дея и Рая - недоносените близначки, които настигнаха връстниците си

Мая Красимирова/Източник: Лилия Йотова

Дея и Рая са сестрички и първи приятелки. Тази есен двете ще прекрачат прага на училището за първи път. Те са неразделни, обичат да се смеят, рисуват, играят и по нищо не се различават от децата на тяхната възраст. Само роднините им знаят какво са преживели докато наваксат своето развитие, защото момиченцата се раждат недоносени и лекарите дълго се борят за живота им. 
 
Мая Красимирова се омъжва в края на 2009-а, а през пролетта на следващата година със съпруга й Румен разбират, че ще стават родители и то не на едно, а на две бебета. Бременността на жената протича без особени затруднения до шестия месец. После нещата се променят и близначките се раждат в 28-а гестационна седмица. „На практика една неделя, както си лежах на леглото, и ми изтекоха водите. Аз се обадих на д-р Румен Велев в „Шейново“, който следеше бременността.... В болницата се опитаха да спрат за няколко дни раждането, за да вливат медикаменти за дробчетата на бебетата... Но имах много силна родилна дейност и въпреки лекарствата за спиране на контракциите, вечерта децата се родиха естествено“, спомня си Мая. Преди това тя нямала никакви притеснения за близначките и не бързала да избира болница, в която те да проплачат. Дори и не предполагала, че може да й се случи нещо подобно. 
 
Веднага след раждането, което протича безпроблемно, Мая вижда как взимат миниатюрните й близначки и в помещението срещу нея ги интубират. Вместо да плаче от радост, че е станала майка, жената преживява шок и почти отписва дъщеричките си, гледайки как лекарите пипат телцата им. След около два часа успява да ги зърне отблизо за първи път и срещайки очичките им колкото зърна на леща, си казва, че е невъзможно да оцелеят. „Те бяха увити много плътно, защото бяха много мънички и ми обясниха, че трябва да ги транспортират. Тогава единият от лекарите ми каза: Виж ги, това са твоите деца, погали ги, пипни ги, защото скоро няма да имаш време“, разказва майката. Малко след това преместват децата й в Специализирана болница за активно лечение по детски болести в столицата поради това, че са родени твърде малки. Дея е само 1050 г и 40 см, а Рая, която се ражда втора – 1250 г и 42 см. 
 
Мая остава в „Шейново“ и се опитва да е силна, но всичко около нея я кара да рухне. Лекарите й честитят, други майки хранят и прегръщат бебетата си, а тя не може да се порадва на своите рожби. „Дойдоха, вързаха ми две розови гривни... А аз си мислех: защо ми честитят, защо е целият този цирк, защо ми слагат гривни, не виждат ли какво се случва?!“ , спомня си тя и до ден днешен не може да проумее защо системата е направена така, че майките са отделени от недоносените деца и нямат психологическа подкрепа след раждането. „В общи линии докторите са концентрирани в това да спасят бебето. Ти си оставен да се справяш сам и изобщо не знаеш какво ще се случи, защото никой в този момент не може да ти каже. Аз успях да си дам волята да се радвам на другите, да помагам на момиче, което беше до мен и се притесняваше, че е с толкова малко бебе“, продължава тя. И пояснява, че избрала да мисли положително и да не се оставя на тъгата да я сломи. 
 
В края на 2009 г. в София няма специализиран транспорт за недоносени и семейството се сблъсква с поредния проблем. Децата й са преместени от „Шейново“ до педиатрията с обикновена линейка. „Нищо не се е променило с транспорта на недоносените от тогава досега. Всичко е на добрата воля и организацията на лекарите и медицинския персонал. Една линейка колко деца може да обслужи при положение, че всяко десето бебе се ражда недоносено?“, пита Мая, на която й се наложило да кара близначките през ноември със собствената си кола до „Токуда“, защото лекарите не можели да осигурят линейка. После трябвало да чака на опашка с бебетата заедно с всички останали пациенти в чакалнята. Накрая приели момиченцата в болницата, където тя и мъжът й имали възможността да ги виждат по-често. „Тази, която бе в по-тежко състояние престоя около три месеца и половина в болница, като 70 дни беше в кувьoз, а един месец на апаратно дишане. Което е страшно много. След това тя направи кръвоизлив от белите дробове заради това, че е била на апарат. А Рая стоя в болница два месеца и половина. Понеже бе малко по-добре и по-бързо наддаваше, нея си я взехме почти месец по-рано от сестра й“, разказва още майката. 
 
 
Всеки ден, в който родителите отивали да видят Дея и Рая в болница, чували, че те имат най-различни здравословни проблеми. Заради неразвитата им още имунна система получили множество инфекции, наложило се да направят няколко кръвопреливания и на двете момиченцата заради нисък хемоглобин, имало риск за зрението им. След което Дея, която малко изоставала от сестра си в развитието, проходила сравнително късно – на година и девет месеца. На 2-годишна възраст лекарите открили, че има лека форма на детска церебрална парализа. Майка й смятала, че никога няма да може да скача, но с много работа детето вече има много по-добра моторика. „Тези деца правят всичко не на реалната, а на така наречената коригирана възраст. Не могат веднага да настигнат връстниците си... Като ми казаха, че децата ще наваксват в развитието до 7 години, си мислех, че те винаги ще изостават от останалите, но те наваксаха! И все пак 7 години са дълъг период, в който ти седиш непрекъснато и се притесняваш“, споделя Мая, за която най-големият капан за родителите е да сравняват своите деца с чуждите или единия с другия близнак. 
 
Мая Красимирова е една от множеството доброволки на фондация „Нашите недоносени деца“. Тя и нейните приятелки, с които се лутали, защото нямало достатъчно информация когато станали майки, се обединили, за да помагат на родители на недоносени деца с опита, който имат. Една от основните им цели е да има семейно ориентирана грижа за недоносените бебета на повече места в страната.
 
 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Еднократно завишено кръвно прави ли ме хипертоник?

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Био продукти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising