ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Жанета Черпокова: Работодателят ми ме обвини, че си купувам диагнози

Puls.bg   |   10 май 2017   |   Коментари 0
Жанета Черпокова: Работодателят ми ме обвини, че си купувам диагнози

Източник: Личен архив

Жанета Черпокова е на 36 г. от Смолян и от февруари 2015 г. се бори с автоимунното заболяване лупус, което засяга най-често ставите, мускулите и кожата, но може да атакува и всеки друг орган в тялото. Заболяването е включено в списъка с редките болести в България. Жанета споделя трудностите при диагностицирането на лупуса и през какви изпитания минава всеки ден човек с това заболавяне. 
 
- Жанета, какви бяха симптомите на лупуса при вас?
 
При мен започна с подуване на очите и тялото, ставни болки, температура, умора, анемия, панически атаки. Болестта се отключи много бързо и със всякакви симптоми. 
 
- Какви бяха предположенията на лекарите, при които си била на преглед?
 
Първо ме изпратиха на очен лекар, заради подуването в областта на очите. Офталмолозите не можаха да ми помогнат. Решиха, че е някаква алергия и отидох при кожен лекар. Оттам започна едно препращане от един към друг специалист. Явно никой не беше запознат с това какво представлява лупусът и изобщо с автоимунните заболявания. Попаднах и при хематолог, който повече от половин година ме лекуваше за анемия. А се оказа, че анемията е само един от симптомите на лупус и че няма как да лекуваме нещо преди да сме овладели причината. Няколко ревматолога ми  казаха, че не съм болна от лупус. Реших накрая да пробвам за последно при друг ревматолог и тогава той ми постави диагнозата. 
 
- Какви затруднения ви създаде болестта?
 
Всичко в живота ми вече е коренно различно. Преди всяко излизане мисля ще мога ли да изляза, ще мога ли да се кача по тази стълба, дали е слънчево по този маршрут, защото трябва да се пазя от слънцето. На нас, болните от лупус, слънцето ни е голям враг. 
 
Моят работодател беше крайно некоректен. Обвиняваше ме, че си измислям диагнози, че си купувам болнични. В обществото не бях добре приета, защото хората не знаят, че болният от лупус страда и от депресии. Имаше отлив на приятели в живота ми. Здравите не са солидарни с хората, които имат здравословни проблеми.
 
С това заболяване не можеш нормално да ходиш на работа, защото всеки ден може да изникне някакъв нов проблем. Сутрин не знаеш как ще се събудиш, дали няма денят да е ад. Умората сутрин е огромна. Будиш се, сякаш не си спал от няколко дни. Ние сме активни около 6 – 7 ч. следобед. Тогава се чувстваме по-добре. 
 
Лупусът не е нещо, което може твърдо да се контролира, не може да си сигурен, че като си вземаш хапчетата, ще си добре. 
 
- Останахте ли на работа?
 
Не. Никой от работодателите в Смолян не иска да наеме човек, който има каквато и да било болест. За тях ние сме врагове, които няма да си свършат работата. Но ние бихме могли да бъдем полезни.  В момента не работя, защото всеки месец по 5 или 7 дни влизам в болница в София. Това е непреодолима пречка за всеки работодател да ме наеме. В България все още няма система, в която да се интегрираме – примерно да работим на 4- часов работен ден или като сумарно време. Ние ще свършим работата, но няма да е от 8 до 14 ч., а от 12 до 18 ч., когато се чувстваме добре.       
 
- Как се лекувате?
 
Лечението е с кортикостероиди, антималарици и човешки имуноглобулин, който за съжаление не се заплаща от Здравната каса. Всеки месец плащам 1200 лева само за имуноглобулина. Лекувам се благодарение на моето семейство. Разходите не са само за това. И другите лекарства струват пари. Ние, хората с автоимунни заболявания, посещаваме и психолози, при които също се плаща. 
 
 
- Срещате ли подкрепа в семейството си?
 
Да. Имам невероятна подкрепа от семейството си и от пациентската организация на хора със сходни проблеми като моите – Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България. Там намерих съчувствие и приятели.
 
- Какво ще посъветвате хора с вашето заболяване, които сега научават диагнозата си?
 
Да търсят съвети не само от лекарите, но и от хора, които са минали по този път. Лекарите са малко и могат да ни отделят съвсем малко време. Доста са ограничени възможностите човек да стигне до специалист и да си говори с него за това, което го вълнува. Много неща за това как да си взимаш лекарствата, за храненето и за движението остават неизказани и нечути при лекаря. Тези неща ги научавам от хора като мен, с моята диагноза. Затова през първата година от лечението не направих нищо. Едва когато се взех в ръце, създадох си дисциплина да се храня както трябва, да се движа, да спортувам, се почувствах добре. И разбира се, с помощта на лекарствата. 
 
Още от историята на Анелия може да видите във видеото:
 


Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Гастроентерологични процедури – от диагностични до терапевтични

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Зачатие
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising