ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Историята на Ники - едно недоносено дете

Puls.bg   |   03 май 2017   |   Коментари 0
   
   
Историята на Ники - едно недоносено дете

Източник: Личен архив

„Бебето Ви е недоносено, поставихме го в кувьoз“. Това чуват майките на близо 10.3% от български деца, които се раждат преждевременно. Те и съпрузите им са притеснени за живота на детето, което лекарите наричат недоносено заради това, че се е появило на бял свят преди 37-ма гестационна седмица. Повечето смятат, че малкото същество едва ли ще оживее или ако го направи, най-вероятно ще има тежки увреждания. Малко са онези, които вярват, че всичко ще бъде наред и са спокойни за развитието на бебето в следващите няколко дни, които са решаващи. Истината е, че никоя майка не е подготвена за това, че няма да може да прегърне детето си веднага след като то проплаква. 
 
Десислава Кръстева ражда на 23 юни 2008 година. Вместо да изпита радостта от появата на нейния син, жената преминава през ада, защото е в първия ден на осмия месец и има много време до термина й. Съдбата обаче решава друго. Още в шестия месец я приемат  в „Шейново“ - с контракции и 3 см. разкритие. „Там се установи, че имам анемия и то доста сериозна, която очевидно наблюдаващият гинеколог изобщо не бе забелязал. Общо взето, бях бяла като лист и започнаха действия с цел да ми се подобри състоянието. Контракциите бяха овладени, но той е получавал по-малко кислород. Освен това доста силно риташе. Определено не се е чувствал добре“, спомня си тя. Състоянието на Десислава се подобрява, но лекарите й назначават още различни медикаменти, за да задържи бебето. Това продължава около месец, след което жената отново влиза в болница. Този път има 9 см. разкритие и с ужас разбира, че бебето трябва да се роди много по-рано от очакваното. 
 
Вместо да отиде за първи път на „Училище за родители“, Десислава влиза в родилната зала на „Шейново“. Чува, че има син и той проплаква, но по-късно разбира, че бебето е преместено в друга болница, интубирано и в кувьоз. През ума й минават мрачни мисли за уврежданията, с които традиционно се свързва думата „кувьоз”, и е стресирана от случилото се. "Преждевременното раждане може да се определи с една дума и тя е шок. Независимо дали говориш за него, или не, то остава в съзнанието завинаги и темата за теб е вечно актуална, защото си го изживяла, но не и преживяла“, споделя майката във форума на фондация „Нашите недоносени деца“. Детето се бори само за живота си и за една седмица теглото му намалява до 1760 г., защото грижите за него са в посока на овладяване на дихателните му проблеми. По-късно го преместват в Първа градска болница в столицата за доотглеждане – достигане на заветните 2300 г. Жената успява да го зърне за едва около 10 минути сумарно за целия му престой в болницата. Въпреки, че има достатъчно кърма и желае да го хранят с нея, разбира, че това няма как да стане, защото то е със сонда. По-късно го захранват с адаптирано мляко от биберон. Изписват я, но тя и съпругът й прегръщат малкия Никола 36 дни след раждането. „Чувствах се абсолютно безполезна. Бях станала майка, но бях без бебе. Толкова ли ужасна бях, че собственото ми дете нямаше търпение да се раздели с мен, да ме отблъсне?“, разказва още тя. 
 
 
В момента Десислава и семейството й живеят в Бургас. Ники е на 8 години и се развива съвсем нормално като другите деца на неговата възраст. „Той е много борбено и будно дете. Има разнообразни интереси, интересува се дори от политика и постоянно задава най-различни въпроси, които го вълнуват“, обяснява майка му и изтъква, че синът й е много по-силен от нея и именно това му е помогнало да оцелее след раждането. Жената съжалява, че заради притеснението си покрай появата му не се е запознала с други бременни в родилното. Сега продължава да се интересува от темата за недоносените и се надява, че отношението на лекарите към родителите на тези деца ще се промени. В чужбина има вариант майките да остават в отделенията заедно с бебетата, изтъква тя. И добавя, че такава практика трябва да има и в родилните отделения у нас, за да не се губи връзката между родителя и детето. 
 
„Благодаря на щастливата случайност, че родих точно в София, защото тук са най-добрите неонатолози и разполагат с най-добрата апаратура в България“, казва още Десислава Кръстева, която си мечтае за второ дете и е категорична, че повече майки на недоносени деца трябва да споделят личните си истории, за да помагат на други, които тепърва ще изпитат техния шок. 
 
Много родители в България са откъснати от своите рожби след раждането, защото са недоносени. Някои чакат с дни, за да могат да видят детето си или да го докоснат в родилното отделение. Понякога изписването става след дълъг период от време, а посещенията при бебето за това време са  в графата „изключение от правилника“. Затова много майки и неонатолози се обединяват около това да се подобри както отношението на медиците към родителите, така и грижите за недоносените в неонатологиите в цялата страна. 
 
Текстът е част от съвместния проект на фондация "Нашите недоносени деца" и Puls.bg
 

 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Алтернативна медицина
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising