ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Паркинсонът, който „срива" цели семейства

Иванка Гъркова   |   22 април 2017   |   Коментари 0
   
   
Паркинсонът, който „срива

Източник: Самуила Благоева

Историята на семейство Игнатови от Ботевград е сходна с тази на много други в България. През 2006 г. Петко, който тогава е на 60 години и продължава да работи, макар и да е пенсионер, чува от лекарите, че има коварното заболяване. Тогава дори не знае нищо за него и пренебрегва дадените му предписания. Минава една година, в която мъжът не взима редовно лекарствата си и се влошава още повече. Сковаността в мускулите и забавянето на движенията го карат да напусне работа и намали социалните си контакти. Благодарение на съпругата му и правилното лечение, в момента той се чувства значително по-добре и съжалява, че е подходил несериозно в началото. 
 
„В момента живеем в Литаково, защото на него му е по-спокойно там, имаме къща с градинка“, разказва жена му Пенка, която е неотлъчно до него. Освен паркинсон, мъжът има и болестта на Пейджет (засяга костите), от което една му ръка слабее и е по-трудно подвижна. Претърпява и операция за смяна на тазобедрена става. „Това го върна много назад. Те по принцип са с малко по-ограничени движения. Беше с патерици, бастуни и може би щеше да е много по-добре, ако не трябваше да се смени ставата, но много го болеше“, обяснява още тя. 
 
Първоначално Тошко усетил леко потръпване в краката и ръцете, но мислел, че тези симптоми са свързани с другите му заболявания. „Научих по един съвсем случаен начин за болестта на Паркинсон. Предполагах, че е нещо друго, а и джипито и невроложката казаха, че не може да е това. Докато дойдох в МБАЛНП „Свети Наум“ в София и ми казаха за болестта, а аз не очаквах“, спомня си той. Нямал и познати наоколо, които да са болни. Неспазването на схемата за хапчетата пък объркала положението му още повече. „Днес няма да го изпие, че е пийнал повечко, утре няма да го изпие, докато след първата година на проверка в „Свети Наум“ лекарят по най-грубия начин най-вероятно го е попитал какво е правил, че е толкова зле. И при него може би много бързо се развива, защото от всяко ново лекарство се повлиява много добре за много кратко време“, допълва Пенка. 
 
„Терапията бе с увеличаване на дозите лекарства. Не съм стигнал до края, както някои хора в колички, но лекарствата бяха все повече. По-малко време действаха, повече бях скован. Предложиха ми това ново лечение и като ми казаха, че ще кандидатствам и си викам, че ако не ме приемат, това ще бъде един допълнителен шамар за мен“, продължава Тошко. Преди това той трябвало да взема лекарства на всеки три часа, сковавал се и невинаги можел да си изпие следващата доза, ако няма хора около него. Така през октомври 2015 г. му поставят сонда през носа, след което и гастростома (специална помпа за лечение с леводопа-карбидопа инстантен гел). „Малко трудно започна, защото той пи много лекарства и трябваше да се уточни дозата. Той е с почти максималната, която трябва да се приема. Всичко е безплатно, за което благодарим. Лечението само за един месец струва 6 хил. лв. Просто е непосилно да се лекуваме един месец, а да не говорим за по-продължително. Единственото ни затруднение е с издаването на 6-месечните протоколи. И понеже сме от провинцията, трябва да пътуваме до София, да внасяме документи, но организацията е много добра“, казва още съпругата му. 
 
 
Много сериозно трябва да се гледа на такова заболяване и болният да има спокойствие, категоричен е мъжът, който е избягал от големия град. „В Ботевград имаме много добри условия. Апартамент съм си строил аз, обаче не ми се ходи там. На село се чувствам, че съм си на мястото“, обяснява Тошко, чието хоби е дърводелството. Въпреки че вече не може да ползва машините за обработка на материала след като болестта прогресира, той отделя малко време, когато се чувства по-добре, за да направи нещо, което е по възможностите му. Споделя, че се чувства по-жив, когато е ангажиран.
  
„Благодарение на това лечение е много по-добре. Първо не товари черния дроб и отделителната система с толкова много лекарства, второ включва сутринта апарата и го изключва вечерта преди да легне. Искам да изкажа безпределната си и безгранична благодарностност на неговата лекуваща лекарка от болница „Свети Наум“- д-р Ксения Кметска, която се грижеше за него като за нейно родно дете“, казва жена му през сълзи. 
 
Животът ми се промени, защото не съм очаквал, че ще остана така немощен, споделя още Тошко Игнатов. Благодарен е на съдбата, че все още се движи и е сред близките си. И предупреждава хората на неговата възраст да не подценяват нито един симптом, а да потърсят лекарска помощ, за да получат адекватно лечение, ако имат болестта на Паркинсон. 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Бебе. Кърмене.
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising