ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Мария Силяновска: Хората с рак на щитовидната жлеза няма къде да се проследяват

Puls.bg   |   11 април 2017   |   Коментари 1
   
   
Мария Силяновска: Хората с рак на щитовидната жлеза няма къде да се проследяват

Източник: Личен архив

Мария Силяновска е председател на Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза ВИОМ. Разговаряме с г-жа Силяновска по повод организираните от Сдружение ВИОМ и Центъра за превенция в „Александровска болница” безплатни ехографски прегледи на щитовидната жлеза и измерване на гликиран хемоглобин през април и май 2017 г.
 
- Г-жо Силяновска, защо създадохте Сдружение ВИОМ?
 
Преди 10 години имах здравословен проблем. Опитах се да намеря информация в българските сайтове, но такава нямаше. Един от най-добрите ендокринолози в България беше мой съученик. Тогава осъзнах, че не всички хора имат моя късмет. Реших, че трябва да направя нещо, за да помогна на хората, които имат проблеми с щитовидната жлеза. През 2008 г. създадох сайта thyroidbg.com. Така се започна. През 2011 г. съвместно с проф. Пандев и други съмишленици създадохме Сружение ВИОМ. Решихме, че ще работим организирано с основната идея да подобрим достъпа до информация относно заболяванията на щитовидната жлеза. 
 
- Кой е основният проблем на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза в България?
 
Според проф. Лозанов, в света са засегнати над 1,5 милиарда души, сред тях над 1 милион са българи. Най-често срещаното заболяване е хипотиреоидизъм. Симптоматиката е най-различна: напълняване, умора, слабост и намалена работоспособност, депресивни състояния, проблеми със сърдечносъдовата система, нарушение на съня. Ние дори не подозираме, че всичко това може да е израз на проблеми с щитовидната жлеза. Защото това е орган, за който малко хора се сещат, но накрая се разбира, че проблемът е точно в щитовидната жлеза. Ето защо ние водим информационни кампании. Разпространяваме и листовки с функционален тест за самооценка, който всеки може сам да направи. Ако има над определен брой отговори с „да” , трябва да се обърне към ендокринолог. 
 
- Когато се открие заболяване, особено рак на щитовидната жлеза, има ли изграден механизъм в здравната система, по който пациентът да се лекува и проследява? 
 
Според последната европейска класификация ракът на щитовидната жлеза се води рядко заболяване. Новооткритите случаи на рак на щитовидната жлеза у нас са около 300. На няколко места в България има специалисти, които наистина могат да диагностицират правилно пациента и да го насочат към подходяща терапия, обикновено хирургична. Но след това пациентите с рак на щитовидната жлеза биват оставяни на произвола на съдбата. Това е моето лично впечатление. Една от целите, които Сдружение ВИОМ си е поставило, е да бъде променена политиката в здравната система и наистина това заболяване да бъде проследявано адекватно. Една от причините за липса на работещ механизъм за проследяване е, че след операцията пациентите се насочват към онкодиспансерите. Парадоксално е, но в онкодиспансерите не работят ендокринолози. 
 
Практиката по света е при проследяване на пациентите периодично да се правят ехография на щитовидната жлеза и кръвни изследвания на туморния маркер тиреоглобулин, ТSH, тиреоглобулиновите антитела (ТАТ) и други хормони. Нещата не са особено сложни, но са въпрос на добра организация, която ще се опитаме да направим и в България. 
 
- Всички тези изследвания пациентът по собствена инициатива ли прави и директно от джоба си ли ги плаща?
 
Пациентът трябва сам да се грижи за проследяването и да си го плаща. Трябва да си намери лекар ендокринолог, който има опит в диагностиката и терапията на рак на щитовидната жлеза, да му насрочва прегледи на 6 месеца или на 1 година и да му назначава изследвания. Но всичко това се инициира от самия пациент. И ако този лекар замине някъде, пациентът трябва с цялото си досие да потърси друг специалист, който да го наблюдава. Сами разбирате, че за това се изисква доста голяма здравна култура и повечето хора не знаят какво да правят. 
 
В Западна Европа нещата са организирани, има специални лечебни заведения, в които тези хора са картотекирани. Има пълна информация в здравното им досие за това какви изследвания са правени и какво лечение е провеждано. Те подлежат периодично на контролни прегледи до десетата година от откриване на заболяването. Тъй като тези пациенти живеят благодарение приемането на хормони, трябва да бъдат проследявани нивата на хормоните и съответно да бъдат коригирани, ако има необходимост. В България обаче пациентите са оставени на произвола на съдбата. 
 
 
- Има ли проблем с диагностиката у нас?
 
Не считам, че диагностиката е сериозен проблем. В България има все още много добри лекари. Най-силните школи са в София - УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” и Клиниката по ендокринология на „Александровска болница”, във Варна – Клиниката по ендокринология в университетска болница „Св. Марина”, в Пловдив Клиниката по ендокринология в университетска болница „Св. Георги”. 
 
- Защо сега организирате прегледи за ранно диагностициране на проблеми със щитовидната жлеза?
 
Сдружение ВИОМ организира скринингови програми за рискови групи от населението, които могат да имат заболявания на щитовидната жлеза. Разбира се, ние не можем да направим масирана национална кампания, тъй като това изисква страшно много средства. С помощта на „Мерк - България” от няколко години във връзка с международната тиреоидна седмица организираме скринингови прегледи в цялата страна и успяваме да обхванем по 3000 – 4000 души на година. Най-общо в около 40% от прегледаните се откриват промени в структурата на щитовидната жлеза.
 
- Хора с какви симптоми може да отидат на тези прегледи? 
 
Може да нямат никакви симптоми и да се окаже, че имат нарушена функция на щитовидната жлеза. След 40-годишна възраст се увеличават значително заболяванията на щитовидната жлеза, като най-вече са засегнати жените. Би било добре жени в тази възраст да си направят профилактичен преглед при ендокринолог. Хипотиреоидизмът има връзка с репродуктивните проблеми, което е голям социален проблем на фона на демографската криза. Затова съветваме млади жени в репродуктивна възраст да си направят ехографско изследване и изследнае на хормона TSH в кръвта. Освен това бременността води до сериозни промени в хормоналната система на жената и много жени развиват хипотиреоидизъм, без да са имали проблеми преди забременяването. 
 
Много добра е също инициативата, която стартираме съвместно с Центъра за превенция в „Александровска болница” за безплатни ехографски прегледи на щитовидната жлеза и измерване на гликиран хемоглобин през април и май 2017 г. В рамките на тази кампания ще можем да проследим 450 пациенти, които при наличие на проблем веднага ще бъдат насочени към терапия от водещи специалисти в областта.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Ирена Георгиева     2017-06-10 21:34:29
С голям интерес прочетох тази изчерпателна тема,дано повече такива проблеми се решават и да има и такава организация,която да помага на заболелите да се справят и решат проблемите с щитовидната жлеза,като по-често се проследявват техните заболявания.
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Сън
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising