ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Слънчевото дете на мама и тати

Иванка Гъркова   |   21 март 2017   |   Коментари 0
   
   
Слънчевото дете на мама и тати

Инес Райчева/downsyndrome.bg

„Мамо, много те обичам!“. Сърцето на всяка майка се „разтапя“ при тези думи, но на много им се налага да чакат дълго време, за да ги чуят за първи път. Причината е, че не всички деца проговарят и прохождат заедно с връстниците си. Това се случва на Анастасия Атанасова oт София, която преди 7 години ражда своето второ дете. Лекарите не й дават да види веднага бебето. След два дни в неведение тя отива да поиска обяснение и чува, че то е със Синдром на Даун. Никой не я информира какво й предстои, задължават я само да остане в болницата 14 дни. Освен допълнителната хромозома, невръстният Атанас няма други здравословни проблеми. Това кара родителите му да напуснат по-скоро болницата и се приберат вкъщи. 
 
Появата на Наско е сходна с тази на още много други деца със Синдром на Даун. Преди години тестовете за откриване на тази генетична аномалия все още са рядкост, а ако ги има, са лукс за повечето семейства. Затова на помощ на много родители идва интернет, където намират информацията, пропускана често от много лекари в родилните отделения. „Всичко, което научих за синдрома, бе от интернет“, спомня си Анастасия, която в глобалната мрежа намира майки със сходни съдби, с които да споделя. Разхождайки сина си с количката, жената среща извръщане на глави и кръстене от страна на хората, но с течение на времето успява да свикне с това, че не всички ще ги приемат нормално. 
 
Още на 3-годишна възраст или малко след като е проходило, детето бива записано на ясла. След което продължава с детската градина, където логопед, психолог и ресурсен учител го посещават по 3 пъти седмично. „Не съм имала никакви проблеми с учители, педагози, логопеди. Срещах известни трудности по-скоро с родителите на останалите деца, защото не се бяха сблъсквали с такова дете като моето. Но постепенно го приеха много добре. Естествено, от 30 родители имаше двама, които не го приемаха, но важното е, че мнозинството го правеше“, спомня си Анастасия. Така детето й получава нужното внимание и расте като всяко друго момче на неговата възраст. 
 
Когато идва време за училище, родителите на Наско го записват в 79-то СОУ „Индира Ганди“ в Люлин, където учи и 10-годишният му брат. Момченцето е първи клас и вече пише някои думи, смята, пее, знае на изуст много стихчета, играе футбол, ходи на занималня, таекоундо и плуване. „Разбира се, обръщат му повече внимание, но учителките нямат никакъв проблем с него. Той е кротък, не е агресивен“, обяснява майката. Повечето от съучениците му се държат добре с него, но се срещат и такива, които го нагрубяват. „Непрекъсанто се сблъсквам с разни случки, казват му, че е ненормален, да се маха, че ще ги зарази, обаче аз съм до него и го защитавам“, разказва още тя. 
 
Не всеки знае, че Синдромът на Даун остава за цял живот и не може да се лекува. Именно неинформираността в обществото поставя една бариера между родителите на тези слънчеви деца (както често ги наричат) и останалите. „Някои дърпат децата си, не позволяват да си играят с него, защото си мислят, че това нещо е заразно“, обяснява Анастасия, която не държи детето си затворено вкъщи само защото е със Синдром на Даун. Всеки ден тя общува с две майки, които живеят в нейния квартал и също имат деца като Наско, но в техния приятелски кръг има и хора, които не делят малчуганите. 
 
 
„Той е прекрасен, по 100 пъти на ден ми казва „мамо, обичам те“, гушка се и ме целува. Аз никога не съм получавала такава обич в живота си. Той е една душичка“, споделя Анастасия, която членува в Сдружението на родителите на деца със Синдром на Даун. Според нея у нас трябва да има специална програма, по която да бъдат обучавани слънчевите деца, както и центрове, в които родителите да получават квалифицирана помощ. 
 
Годишно в България се раждат около 100 деца с генетичната аномалия на Наско. Той има сърдечна операция, носи очила, по-чувствителен и емоционален е. Нима другите деца не приличат на него, нима не правят същите детски пакости и нямат неговите мечти? Отговорът на въпроса се крие в самите нас, които избереме дали да обърнем гръб на всяко слънчево дете, което срещнем или да му махнем за поздрав, за да получим неговата усмивка. 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Дентално здраве
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising