ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Трябва сами да си помагаме, за да може и лекарствата да ни помогнат

Puls.bg   |   04 ноември 2016   |   Коментари 1
   
   
Трябва сами да си помагаме, за да може и лекарствата да ни помогнат

Източник: www.probudise.bg

Наскоро в българското интернет пространство се появи първия специализиран онлайн портал, посветен на най-честите автоимунни заболявания - www.probudise.bg. На него всеки ще може да открие полезни съвети от водещи специалисти, новини, видео материали и лични истории на хора, които са успели да се справят със заболяванията си. Освен с историята на Албена,  ще може да се запознаете и с личната съдба на много други хора, които, въпреки заболяването си, водят нормален живот. 
 
Албена Илиева е на 46 години, омъжена, с дъщеря на 19 години. Работи като продавач-консултант в голям хранителен магазин близо до София. Допреди две години Албена се чувства напълно здрав човек. В живота си дотогава се е налагало да взима само шест дни отпуск по болест. Но през март 2014 г. след тежко вирусно заболяване се отключва сериозен здравословен проблем. 
 

Болестта

„Започна едно разстройство. Кръвната ми картина беше ужасна, имах анемия – хемоглобинът ми падна на 60 при 120 норма за жена”, разказва Албена. За една седмица тя отслабва с 15 кг. „Бях страшна гледка. Тази рязка промяна травмираше не само околните, но и мене. Виждах се като тапициран скелет, жълта, с подути глезени”. Тогава тя е принудена да потърси специализирана лекарска помощ, защото личният лекар не може да се справи с този проблем. 
 
Жената не може да забрави този петък, в който съпругът й я води до вечерта от болница в болница. В три реномирани лечебни заведения, някои държавни, други частни, й казват, че или не е за болнично лечение, или че нямат места. Това я шокира, обезверява и отчайва, особено след като един професор й заявява: „Вие какво искате, да влезете в болница, да ви направим всички изследвания и да ви излекуваме! Ама то така не става!”. Албена си мисли: „Аз съм обречена, никъде не ме искат”
 
Най-накрая съпругът й я закарва в спешното отделение на Пета градска болница. Там веднага я приемат и я слагат на системи. Не забравят да я попитат и за тези симптоми, които не се виждат, като например диарията. Тогава й обясняват, че проблемът е гастроентерологичен. А пък тя си мисли, че трябва да се бори с анемия, че става дума за хематологично заболяване. 
 

Диагнозата

„Важното е, че ме приеха в болницата, защото вече бях на края на силите си – признава Албена. – Дори болничното легло ми се стори толкова удобно и приятно. В понеделник дойде завеждащ гастроентерологичното отделение д-р Стоянова и след съответните изследвания видя пораженията в дебелото черво, постави диагнозата болест на Крон и започна лечението. Това е човекът, на който дължа живота си и който ми върна вярата, че имаме лекари, които, освен че проявяват хуманно отношение към пациентите, са също професионалисти и психолози. Когато човек изпадне в състояние като моето, има нужда от психолог или от човек, който да изпълни тази роля. Д-р Гергина Стоянова беше този човек. Четири пъти лежах в нейното отделение, за да ми приложат нужните терапии. Къде точно е възпалението на дебелото черво, не питах. Който трябваше, знаеше. Имах пълното доверие на моите лекари.” 
 

Симптомите и лечението

Благодарение на тях Албена осъзнава, че от години е имала симптомите на болестта на Крон, но не им е обръщала внимание: „Заболи ме кръста и си казвам, че сигурно съм се претоварила. Обяснявах си малките червени точици върху тоалетната хартия с това, че не е била качествена. А те са били кървави петънца от кървящите язвички по червата”. Затова Албена смята, че до голяма степен сама си е виновна за кризата преди две години. „Аз съм работохолик и не си обърнах внимание още на първите симптоми. Като добавим стреса, умората, напрежението, въобще не предполагах, че става дума за такова заболяване като болест на Крон”, признава Албена.
 
Състоянието й се подобрява от конвенционалното лечение, макар и не веднага. Албена изпитва и всички негативи на кортикостероидите и другите противовъзпалителни лекарства. „Те работеха, но напълнях, зъбите ми се развалиха, започнаха болки в ставите. Дългите ми къдрави коси започнаха да падат. Подстригах се. Беше трудно да се приема. Промених се и психически, и визуално. Трудно е да приемеш, че не си точно същия човек”, споделя 46-годишната жена.
 
След конвенционалното лечение обаче д-р Стоянова включва Албена на лечение с биологично лекарство. За щастие, то се заплаща от Здравната каса. „Вече девет месеца съм на тази терапия и се чувствам прекрасно. Преди това не бях в състояние да работя, не бях човек, който да изпълнява нормално ежедневните си задължения. Просто нямах сили. Д-р Стоянова и нейният заместник в отделението д-р Николова направиха възможното сега да съм жива. Иначе можеше сега да съм само спомен. Аз съм щастлива, че в цялото нещастие попаднах точно на д-р Гергина Стоянова.”, признава Албена. 
 
Работата и семейството
 
Освен на лекарите, тя е благодарна и на семейството си, и на своите работодатели. Уморява се бързо, вече не е толкова енергична, колкото преди. Но се чувства добре, защото се научава да се щади. Нейните шефове проявяват разбиране, запазват й работното място и когато тя се завръща на работа, има кой да й помага, защото вече не трябва да изпълнява тежък физически труд. Това е становището на ТЕЛК
 
Д-р Стоянова обаче непрекъснато повтаря на Албена, че трябва да преодолее заболяването и да не се чувства като болен човек: „Ти си нормален човек. Ти не си различна от другите. Не трябва през цялото време да седиш и да се самоанализираш къде те боли.”
 
Албена е доволна, че има адекватна терапия и не чувства нужда да се задълбочава във вероятните негативни последици на своето заболяване. За разлика от нея, съпругът изчел всичко в социалните мрежи на тази тема и се притеснил ужасно. „Забраних му да се рови в интернет – казва Албена. – При всеки човек нещата се случват индивидуално. При някои заболяването протича много лежерно, имат повече време да реагират. Не е задължително да им се случи това, което се е случило на мен или на някой друг пациент. Затова съветвам хората с болест на Крон да не търсят информация от хора, които не са компетентни. Ще кажа също да не се предават, да продължават напред. Винаги има изход за теб, в твоята ситуация. Аз можех да напусна работа, да се затворя вкъщи и да се оплаквам колко ми е лошо. Но не го направих, защото социалният контакт на работното място, с приятелите е много важен. Не трябва да се затваряш сам вкъщи, да страдаш и да се побъркваш. По този начин, дори ако си здрав, ще се разболееш.”
 
Албена съветва също хората с нейното заболяване да не разчитат само на лекарствата и лекарите, но и сами да поемат отговорност за своето лечение: „Трябва сами да си помагаме, за да може и лекарствата да ни помогнат.
 

Храната като лекарство

От огромно значение е да изключим от храната си всичко пържено, тлъсто, мазно, люто, кисело, прекалено солено, което дразни червата. Плодовете първо се белят и тогава се ядат, може и да се пекат. Иначе плодът ферментира в червата и те стават болезнени. Не се ядат също всички трудносмилаеми храни като боб, зеле, грах. Млякото трябва да е с ниска масленост, сиренето да е обезсолено, да се консумира масло, а не маргарин. Препоръчват се ръжен хляб, булгур, картофи, ориз. В никакъв случай пържени картофи, само сварени или печени.”
 
Албена най-трудно се отказва от пържените картофи, но го прави, защото когато човек спазва тези правила плюс терапията, подобрението е видимо. „Терапията няма ефект, ако ние, пациентите, не съдействаме. Ние трябва задължително да правим това, което се изисква от нас. Някои пациенти се оплакват, че лекарствата не им помагат, но пък си хапват люто. Че как някой ще ги излекува, когато непрекъснато товарят и тормозят организма си с вредна храна. Лекарите не са магьосници”, категорична е Албена.
 
За повече информация за най-честите автоимунни заболявания разбери на www.probudise.bg

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Теодора     2016-11-05 16:42:48
Аз също се лекувах при Д-р Стоянова голям специалист.Да е жива и здрава
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Обратно на училище - съвети за здрави детски зъби

реклама
Още от Споделено от пациента
реклама
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter