Първа част на материала
Трихомоноза при мъжете
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, данните от анамнезата и резултати от лабораторни изследвания.
При всички случаи е необходимо да се извърши лабораторно изследване на секрет от уретрата, простатната жлеза, семенните мехурчета и урината.
При промени по кожата на главичката на половия член се взима също материал за изследване.
Лекуват се двамата партньори независимо дали симптоматиката е клинично проявена или не. Налага се въздържане от полов живот по време на лечението. При остра форма на заболяването се изписват противотрихомонадни средства – метронидазол, трихомонацид. Целесъобразно е да се приемат и антибиотици с широк спектър на действие, тъй като трихомоназата най-често се съчетава с друга бактериална инфекция.
Провеждат се контролни изследвания след 7-10 дни и месец-два след края на терапията. Критерий за излекуване е липса на клинично изразена симптоматика, липса на трихономи в намазката от уретрата и секрета на простатната жлеза и семенните мехурчета.
Прогнозата е благоприятна, но след излекуването на трихомонадната инфекция често остава хроничен уретрит, а при двустранни епидидимоорхити – стерилитет.
Трихомоназа при жените
Наличие на трихономи се установява в 40-80 % от случаите на гинекологични оплаквания при жените. Трихономи се срещат при повечето болни от гонорея, с което се обяснява общия път и източник на заразяване. При момичетата, които не са започнали полов живот, трихомони се изолират рядко, само в 1-3 % от негонококовите вулвовагинити.
При колпит, причинен от трихомони, могат да бъдат засегнати пикочния канал, парауретралния ход, жлезите при влагалището и пикочният мехур.
При острия и подострия колпит се наблюдават обилни, секрети с жълт цвят и миризма. Характерното при трихомоназа е, че секретът изглежда като пенлив. Изпитва се силен сърбеж в областта на външните полови органи, болки ниско в корема, парене и болезненост по време на полов акт.
Лигавицата на влагалището при заболяването е оточна, наблюдава се хиперемия, на места микрокръвоизливи.
Симптомите не винаги са отчетливо изразени – възможно е да има само неспецифично влагалищно течение, периодичен сърбеж.
При колпоскопия се виждатт микрокръвоизливи по лигавицата във влагалището.
При хроничен колпит се наблюдават характерните симптоми за продължителен период от време - сърбеж, парене на външните полови органи, вагинален секрет.
При безсимптомно носителство на трихономи, наличието им се установява чрез лабораторно изследване.
Пикочния канал е поразен, когато има болка и парене при уриниране, както и често ходене по малка нужда.
Степента на изразеност на симптомите зависи от общото състояние на организма, възрастта, съпътстващите инфекции – гонорея, кандидоза, хламидиоза.
Често заболяването протича продължително време с периоди на изостряне и ремисии. Упорито протичане се наблюдава при смесените инфекции с кандида или гонококи.
При децата
При момичетата се наблюдава вулвовагинит, причинен от трихономи в първите месеци след раждането.
Заболяването е остро. Характерен симптом е отделянето на обилни течни гнойни секрети от влагалището. Лигавицата на половите органите е оточна, хиперемирана и лесно ранима. Хиперемията има дифузен характер, понякога е на петна.
Отделящите се секрети дразнят кожата на външните полови органи и бедрата, като предизвикват зачервяване и силен сърбеж. Наблюдава се оток на външните полови органи. Често е поразена и уретрата, което причинява болка при уриниране. На лигавицата на външните полови органи често се среща ерозия на тъканта и кръвоизливи при допир.
Във възпалителния процес може да бъде въвлечена шийката на матката.
***
Независимо дали има или не оплаквания при изолиране на трихомони се предприема лечение, за да се предотвратят възпалителните изменения на пикочо-половата система. Назначават се противотрихомонадни средства.
Локалната терапия има второстепенно значение и се назначава при непоносимост към метронидазол.
Лечението се смята за успешно, когато при изследване на влагалищен секрет не се изолират трихономи в продължение на три менструални цикъла. Материал за изследване се взима 1-3 дни след края на менструалното кървене. Задължително се прави изследване за наличие на гонорея и при установяването й се предприема необходимото лечение.
