Секс и здраве

Първа част на материала

Хламидия. Хламидията е относително често срещан микроорганизъм, който нанася трайни вреди на женската репродуктивна система. Предава се по полов път. Както инфекцията с папилома вируси, така и тази с хламидия може да премине безсимптомно. Наличието им се установява чрез лабораторно изследване на секрет от маточната шийка. Хламидията увеличава риска от развитие на рак на маточната шийка при среща с папилома вирусите.

Противозачатъчни таблетки. Продължителният прием на противозачатъчните таблетки, над 5 години, повишава риска от развитие на рак на маточната шийка. При прием в продължение на 10 и повече години рискът скача 4 пъти.

Наследственост. Рискът е повишен при наличие на случаи на заболяване от рак на маточната шийка в семейството (майка, сестра).

Слаба имунна система. Една от основните функции на имунната система е да унищожава образувалите се в организма ракови клетки. Неправилното хранене, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци отслабват естествената защита на организма, включително и към променените собствени клетки. Опасни са както оскъдното хранене, така и системното прехранване с нездравословни храни. Рискови фактори са и хронични и ендокринни заболявания, затлъстяване, диабет и др.

Тютюнопушене. При пушенето се образуват канцерогенни вещества, които увреждат ДНК на клетките и на маточната шийка. Пушачките два пъти по-често са засегнати от заболяването. Канцерогените, които се поемат с цигарения дим чрез кръвопотока се разпространяват в организма. При изследване са открити и в лигавицата на маточната шийка. Попаднали там те увреждат клетките на маточната шийка, което може да доведе до нежелани процеси.


Как може да се предотврати ракът на маточната шийка?
Два са начините. Чрез профилактика на предраковите състояния и тяхното навременно откриване и лечение, преди да се превърнат в раково заболяване.


Профилактиката

• Избягване на рисковите фактори: предпазване от заразяване с папилома вируси – избягване на случайни сексуални контакти, включително и във възрастта на пубертета, ограничаване на сексуалните партньори, включително избягване на сексуални контакти с партньор, който води безразборен полов живот. Имайте предвид, че презервативът не може да защити напълно от заразяване с папилома вируси, тъй като те могат да се предадат при контакт с кожата. Симптомите могат да се появят години след заразяването.

• Навременно откриване на наличието на папилома вируси и предракови състояния. Предприемане на адекватно лечение срещу раково заболяване.

Препоръки за ранно откриване на рака на маточната шийка
Специализираните прегледи и изследвания за профилактика на рака на маточната шийка започват 3 години след началото на половия живот или с навършването на 21-годишна възраст. Скринингът се прави всяка година.

Жените с папилома вирус, слаба имунна система след трансплантация, химио- или лъчетератия, продължителен прием на хормонални таблетки не бива да пропускат преглед.


Не е достатъчно да се направи само гинекологичен преглед на маточната шийка. Необходимо е изследване на цитонамазка. Материал за изследване се взима преди началото на прегледа на органите в малкия таз, в първите чисти дни след края на менструалното кървене.

Колпоскопията е директен оглед на тъканите, покриващи маточната шийка с колпоскоп за откриване на изменени участъци.

Биопсия се извършва при откриване на съмнителни участъци.


Лечение
При определянето на метод за лечение на предраковото изменение се взима предвид обхвата му. Отчита се и мястото му, тип рак, възраст на пациентката, общо здравословно състояние и желание за потомство. 

При ранен стадий на рак на маточната шийка (карцинома in situ) се използва криохирургия, лазерна хирургия, конизация. При показания се извършва хистеректомия (операция, при която се отделя и матката). Когато процесът е в напреднал стадий и е разпространен се отделят и прилежащите лимфни възли. Прилага се лъче- и химиотерапия.

При пациенти с 0, I и II стадий на рак на маточната шийка преживяемостта е 65-95 %. Процентът е по-висок, колкото по-ранен е стадият.

Преживяемостта при болни от ІІІ и ІV стадии е между 20 и 50 %.