Вагинизъм – прави секса болезнен или невъзможен

Вагинизмът е често срещано състояниe, в развитите държави с добра медицинска статистика се знае, че засяга средно 1 на всеки 500 жени.

 

С понятието „вагинизъм“ се обозначава характерно за състоянието неволево съкращение на влагалищните мускули, което прави проникването при сексуален контакт и дори при гинекологичен преглед силно болезнено и често – невъзможно. Най-често докладваните характеристики на състоянието са силни болкови усещания, мускулно напрежение и психоемоционални нарушения като интензивна тревожност или страх от проникване или други форми на интимен контакт.

 

Една от най-разпространените сексуални дисфункции при нежния пол, вагинизмът се определя като първичен или вторичен. При първичния, жената никога не е практикувала вагинален секс поради неволевите мускулни съкращения и смущението и страха, настъпващи с тях. При вторичния, жената е имала предходни сексуални контакти с вагинално проникване, но с настъпването на вагинизъм ги преустановява.

 

Лечението на този проблем е строго индивидуално и включва биологични, емоционални и психологични страни. Терапевтичните методи включват психологични консултации – понякога само с пациента, понякога заедно с партньора ѝ. Не са изключени и медикаментозни лечения с антидепресанти, анкзиолитици (медикаменти потискащи проявите на тревожност и паника), локални анестетици (обезболяващи) и др.

 

 

Една от по-успешните поведенчески терапии включва техники за дълбочинно-мускулна релаксация и упражненията с дилататор за преодоляване на страха от проникване.

 

Терапията често се комбинира с някой от анкзиолитиците, като диазепам, но в ограничени количества с цел – понижаване на тревожността. Препоръчва се и употребата на обезболяващи мехлеми с лидокаин, но данните за тяхната ефективност при вагинизъм са ограничени и ненадеждни.

 

Иновативните терапии, включващи лечението с ботулинов токсин (мускулен паралитик) все още са в експериментален стадий и не се прилагат от лицензирани медицински лица.

 

От особено значение е изборът на терапевт, който може не само да дава съвети за хода на лечението, но и да улеснява комуникацията между пациента и партньора ѝ, както и да предлага начини за увеличаване на сексуалното удоволетворение при тях.