ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Синдром на поликистозните яйчници и затлъстяване – има ли връзка?

д-р Пламена Кабакчиева   |   28 юни 2018   |   Коментари 0
   
   
Синдром на поликистозните яйчници и затлъстяване – има ли връзка?

Източник: iStockphoto

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни нарушения сред жените в репродуктивна възраст, засягащо 4-7% от тях. 

 

Според критериите на американския Национален институт по здравеопазване основните диагностични изисквания за поставяне на диагнозата са: клинични или лабораторни белези за хиперандрогенемия (високи нива на андрогените) и хронична олиго-/ановулация при изключване на друга причина за хиперандрогенемия – вродена надбъбречна хиперплазия, хиперпролактинемия и андроген-сектериращи тумори. 

 

Според утвърдените вече Ротердамски критерии в диагностиния панел следва да се включват и ехографски белези за поликистоза. Така при наличието на поне два от следните критерии са налице данни за синдром на поликистозните яйчници:

  • Олиго-/ановулация, т.е. данни за хронична липса на овулация през менструалните цикли;
  • Лабораторни данни за хиперандрогенемия (повишени серумни нива на тестостерон, андростендион или други андрогени) и/или клинични белези за това (хирзутизъм , акне, алопеция);
  • Ехографски данни за поликистозни яйчници.

Днес точните причини за заболяването все още не са изяснени. Предполагат се множество механизми, както генетични фактори, така и влиянието на околната среда – хранителни навици, начин на живот и други все още неустановени причини.

 

 


Клиничните прояви на синдрома са хетерогенни и могат да се променят през различните периоди от живота на жената, започващи от пубертета до постменопаузална възраст. Те до голяма степен зависят от влиянието на затлъстяването и метаболитните нарушения като инсулиновата резистентност, които без съмнение засягат по-голямата част от жените със синдром на поликистозните яйчници.

 

Необходимо е синдромът на поликистозните яйчници да не се гледа просто като на заболяване, проявяващо се с хиперандрогенемия в млада възраст, а да се мисли по-комплексно и за последствията, които то носи в по-късен етап от живота на жената.

 

При подрастващите най-честите оплаквания са нередовния менструален цикъл и наличие на повишено окосмяване по лицето и тялото, акне и/или косопад. В по-зряла възраст по-голямо клинично значение има инфертилитета, като последица от хроничната липса на овулация. А в по-късна възраст водещите клинични прояви са именно метаболитните нарушения – по-високия риск от захарен диабет тип 2, дислипидемия и сърдечносъдови заболявания.

 

Затлъстяването има тясна връзка със синдрома на поликистоните яйчници. И макар точните механизми за генезата на синдрома да не са съвсем ясни, се приема по-скоро, че в основата му стои т.нар. инсулинова резистентост.

 

Какво представлява инсулиновата резистентност? 

Инсулиновата резистентност представлява невъзможност на инсулина да осъществи своето най-основно действие – да "вкара" глюкозата в клетката. Като компенсаторна реакция на това в тялото ни настъпва хиперинсулинемия – свръхпроизводство на инсулин, който цели да преодолее тази инсулинова резистентност. 

 

В яйчника обаче инсулинова резистентност няма! Там повишеният инсулин напротив действа активно, като стимулира производството и секрецията на андрогени от яйчника. Яйчниците синтезират първо андрогени, които впоследствие се превръщат в естрогени.

 

Затлъстяването бива андрогенен или централен тип (познат повече като тип „ябълка”) и гиноиден тип или женски (тип „круша”). Както подсказва името, андрогенният тип е по-чест при мъжете, но при жените със синдром на поликистозните яйчници, като едно състояние на хиперандрогенемия, преобладава също андрогенния тип обезитет. Натрупаната мастна тъкан в областта на корема и около висцералните органи, освен че може да е първоизточник на инсулиновата резистентост, е вероятно и основен фактор за поддържане на хиперандрогенемията, предвид всички протичащи в нея метаболитни процеси. 

 

Висцералната мастна тъкан допринася за увеличаване на хиперандрогенемията при синдром на поликистозните яйчници. Всички тези факти изместват фокуса на синдрома към това, че то е едно метаболитно нарушение, изискващо уточняване първо от ендокринолог.

 

Затова една жена със синдром на поликистозните яйчници следва да бъде изследвана както за добре познатите полови хормони и андрогени, така и за въглехидратни нарушения с цел търсене на инсулинова резистентност и комепсаторна хиперинсулинемия. В повечето случаи повлияването им и постигането на редукция на тегло са достатъчни за благоприятното повлияване на всички оплаквания при това сравнително често заболяване сред жените.
 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Женско здраве
реклама
Изгодни оферти
Още от Био продукти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter