ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Моника Богданова: Човек преминава през трудностите по начина, по който е преживял раждането

Румяна Тасева   |   16 март 2018   |   Коментари 0
   
   
Доц. Моника Богданова: Човек преминава през трудностите по начина, по който е преживял раждането

Източник: iStockphoto

Доц. Моника Богданова, дпн, e психоаналитик, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по педагогика. Защитава докторат на тема “Приемното семейство като алтернативна форма за отглеждане и възпитание да деца, лишени от родителска грижа”. Доктор на педагогическите науки става със: “Синергичен модел за професионално ориентиране и консултиране на деца и младежи със специфични потребности”. Работи с деца и семейства от 1998 г.
С доц. Богданова се свързва практиката в България за развитие на мултисензорния принцип в терапевтична среда, синергията между медицината и психоанализата, както и психоанализа с бебета и малки деца. Има специфични професионални и научни интереси, свързани с преждевременно родените бебета и диагностиката на нарушения в ранна детска възраст (0-3 г.).
Провежда супервизия и обучения на специалисти от различни полета (логопеди, психолози, специални педагози, акушерки и др.). 
Ангажирана е с каузата на бебетата и децата, развивайки френския и немския опит, като през 2015 г. създава “Зеленият двор” – психоаналитичен център за посрещане на семейства.

 

Доц. Моника Богданова е един от водещите лектори в предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg. В неговото осмо издание успяхме да стигнем до една от най-интересните теми – пренаталното възпитание. Темата, с която ще участва на нашето събитие е „Кои са думите, за да се родиш. Психоанализа в родилното отделение.“

 

 - Доц. Богданова, какво представлява пренаталното възпитание и доколко то има отражение върху живота ни по-късно?

 

Пренатален е периодът по време на бременността, а перинатален – до  28-ия ден след раждането. Ако приемем, че възпитанието е целенасочен и организиран процес, не бихме могли да говорим за пренатално възпитание. И за какво му е на бебето да бъде възпитавано в зората на сетивността си, когато открива съществото си! Това е период на фино напасване между него и майка му. 

Но ако приемeм, че става дума за значимостта на живеенето, за връзката между майката и бебето, за включването на бащата – отражението е през целия живот. Оказва се даже, че човек преминава през трудностите по начина, по който е преживял раждането – влияние оказва състоянието на майката, какви са били мислите й, какви думи са оставили следа върху несъзнаваното ѝ (на близките, но и на лекарския екип, на акушерката).

 

 

 

Когато майката е вписала бебето в езика, когато го е включила символично в света, който го очаква, когато приема бащата за спътник в това преживяване, с когото заедно да фантазират бъдещето – тогава то ще расте спокойно, уверено бебе, юноша-творец и възрастен намерил себе си, открил общуването, връзката с Другия и желаещ да направи нещо за обществото. Въпреки трудностите в този консуматорски, булимичен свят, в който култът е към притежанието и имането.

 

Разбира се, това не е абсолютна зависимост – има и родова история, която влияе и е повикът на кръвта, на родовите тайни, които всички обаче някак си знаят... на „дупки“ в психичното, които будят въпроси. Тогава се появява психоанализата – да разплете възлите и да се премине нататък, често и въпреки тях.

 

 - До каква степен трябва да следваме препоръките за пренатално възпитание? Има ли граници, с които да се съобразим? Кой всъщност поставя границите?

 

Всички препоръки анулират естествената сензитивност и интуиция, които носят майките и бащите. Да знаеш вместо родителите, означава да ги регресираш до деца, които не могат сами да се справят с живота, да взимат решения. Затова психоанализата, познавайки несъзнаваното, разчита на не-знанието в това „да препоръчаш“, да откриеш истината с този, който я търси. Разбира се, има научни достижения, които могат да бъдат мислени – границите са не-възможностите на семейството да премине през въпросите си. Необходимо е съпровождане и приемане – във Франция съществуват специализирани места за прием, защото отдавна е ясно, че работата с бебета и деца до около 5-6 години е специфична.

 

 - През последното десетилетие се говори, че условията в родилните домове не са съвсем "приятелски" към бебето. Тук не говорим за медицина и здравеопазване. А за средата, която посреща бебето. Как бихте коментирали този въпрос?

 

В последните години има опити в това поле, но сякаш повече с преждевременно родените бебета и грижата за тях, включването на родителите. Исторически, в България сме години назад по отношение разбирането за бебето като личност, като субект с чувства и усещания. Доскоро се е вярвало, че то не изпитва болка, не чува и не вижда. Срещала съм се с майки, които са се грижели за бебетата си като за слепи, защото от майките си знаят, че до 3 месеца нямат развито зрение. Сега изглежда естествено, че имат компетенции, но отнема усилия и борба за каузата на бебетата и децата. На различни нива, с екип от лекари, педиатри отворихме пространството в полето на майчинството и грижата за новородените – връзката медицина и психоанализа вече не е съвсем непозната. В началото на диалога сме, но го има.

 

 - Какво може да направи майката (и семейството по-късно), за да изгради по-сигурен свят за бебето?

 

Нищо! И родителите трябва да приемат това! Могат единствено да живеят, да преживяват случващото с посланието „трудностите са част от Живота, те са шанс да ставаш по-добър, по-умен и уверен“. Да се впише детето в света, означава да са намерени точните думи, в точния момент... Изглежда лесно, но се оказва трудно. Родителите трябва да са приключили със собственото си детство, да са наясно със себе си и да не се оглеждат в детето си – това ще му даде свободата да върви по своя път. 
Освен това, сигурността е усещане – и в несигурността може да я има, ако думите са навременни.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър и хроничен ентероколит - през топлите месеци

реклама
Още от Взаимоотношения
реклама
Галерия
4 признака за нездравословна връзка
4 признака за нездравословна връзка
Здравословни идеи за коледни подаръци
Здравословни идеи за коледни подаръци
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Изгодни оферти
Още от Хранене
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter