ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Какви са причините за конфликти в семейството? - 2

Мирослава Делчева-Пепелджийска - здравен консултант   |   13 октомври 2016   |   Коментари 0
   
   
Какви са причините за конфликти в семейството? - 2

Източник: iStockphoto

Награди и наказания

Използването на награди и наказания е стандартен подход в родителството с прилагане на сила. Те са необходимите мерки да накараме децата да направят нещо против тяхната воля. Наградите и наказанията са обратното на уважение и съдействие и в резултат от използването им се стига до безкрайни борби за надмощие в семейството. Цената на използването им е следната: подкопават усещането за безопасност и доверие на детето; окуражават децата да работят за получаване на награди и да избягват наказания, вместо да правят нещата, защото са ценни за тях; отнемат удоволствието детето да направи това което сте поискали; отнемат желанието на детето да ви съдейства; учат децата да наказват и награждават другите, за да получат каквото искат.  (Първа част на текста)
 
Неизползването на наказания и награди, не означава да позволявате на детето да прави каквото си иска и да се откажете от желанията си като родители. Взаимодействието по между ви с уважение, означава, че потребностите на всеки член от семейството се взимат под внимание  и по възможност се посрещат повече от тях. 
 

Наказателна или защитна употреба на сила

Има случаи, когато е нужно използването на сила, за да защитим нещата, които са ценни за нас, в това число и децата. Ако детето къса книга, която ви е важна, задръжте го докато се успокои достатъчно, за да говорите. В този случай използваме сила, за да защитим нещо ценно за нас, вместо да наказваме. Вместо да викаме или да обвиняваме детето – „не трябва да късаш книгата, това не е добре“, първо можем да подходим с емпатия гласно или безмълвно, в зависимост от това колко е разстроено детето, възрастта му и преценката ви кое ще е най-полезно:  „Разстроен ли си и искаш да изразиш емоциите си по този начин? Ако е така искам да ти помогна да намерим друг начин, така че да не се нараниш или да нараниш нещо ценно за мен, като тази книга.“
 
Маршал Розенберг, създателят на Ненасилствената комуникация казва, „Не можем да накараме децата насила да направят нещо, можем само да ги накараме да им се иска да го бяха направили, след което те ще ви накарат да съжалите, че сте го направили“. 
 
Ако във вашите думи няма критика, обвинение и помните, че всяко действие на децата е опит за изпълняване на потребностите им, и че те се учат как да изразяват емоции си, детето ви ще е по-склонно да говори от какво се нуждае и как да му помогнете да се справи с емоциите си без да къса книга, да чупи, удря и т.н. След като разберете потребностите на детето, може да обсъдите и други начини как да получи това, от което се нуждае, без да наранява нещо или някой. Този разговор и взаимното учене и подкрепа не би се случил, ако целта на родителя е да причини болка на детето за това, че е направило нещо лошо. 
 
 
Ако детето мисли, че ще бъде наказано, е по-вероятно да се затвори, или да се разплаче, разгневи, обезкуражи. Неговите мисли ще са по-вероятно как да си върне на родителя, отколкото как да се държи различно в бъдеще. Ако фокусът е върху наказанието, родителят може никога да не стигне до причината, защо детето се държи така и то да продължи да къса, чупи, удря. Какво предпочитате – детето ви да спре да прави нещо, защото знае че ще бъде изслушано и разбрано или защото се страхува какво ще му се случи, ако продължи да го прави. 
 
Бъдете наясно какво искате от децата. Когато искате нещо от тях, се запитайте „Какво искам детето ми да прави?“ и „Какви искам да са мотивите детето ми да прави това, което искам от него – вина, срам, страх от наказания, да получи награда или да участва и да допринася за неговото благополучие и за това на семейството?“. 
 
Когато децата правят нещо от страх и вина, това предизвиква повече гняв и отмъстителност у тях. А наградите действат пристрастяващо, родителите трябва да предлагат все по-големи награди, за да получат послушание. 
 
Навици на мислене и общуване. Дори когато целта ни е да общуваме с уважение към децата, навиците които имаме при слушане и говорене могат да объркат намеренията ни. Дори използването на двете думи „но“ и „трябва“ значително повлиява как децата ще реагират на думите ви. Опитайте се да забележите колко често използваме тези думи и каква е реакцията към тях. 
 
Поставете се на мястото на детето, което чува „Много ми е приятно да играем на играта, но..“, „Знам, че ти е забавно да си играеш, но…“, „Чувам какво ми казваш, но..“. Това, което обикновено следва след „но“, е нещо, което децата трябва да правят различно и само това стига до тях като послание. Думата „но“ действа като гума, изтрива всичко казано преди нея. 
 
Думата „трябва“ и нейните форми – длъжен си, означават, че родителят знае кое е най-доброто за детето и без да се съобразява с неговите чувства, мисли и потребности, му казва какво да прави. Няма по-силно нещо, което предизвиква стрес у децата от родителските заповеди. Когато използвате заповеди и команди към децата, в тях се активират центровете за страх и тревожност, които изключват разсъждаващата част на мозъка и ги подготвят за състояние на „бий се или бягай или замръзни на място“. Най-често децата се изключват и не чуват какво говорите. 
 
Думата „трябва“ носи послание, че родителят има идеал или очаквания към детето как да се държи и какъв човек да е. Ако родителят се придържа към идеал или към свои очаквания, може да пропусне какво иска да изрази детето. Дълбоките нужди на детето да бъде видяно, чуто, разбрано, прието и обичано такова каквото е, да се чувства сигурно няма да бъдат посрещнати. Степента на мисленето „той/тя трябва да“ определя и доколко родителите изпитват гняв и негативни емоции, защото мисленето, че някой трябва да прави нещо, е това, което разпалва гнева, а не самото поведение. 
 
Когато това, което виждате и чувате, не съвпада с начина, по който искате да се случват нещата, разликата между реалността и идеала, провокира негативни емоции у вас.  Тогава мисленето „трябва да“ преминава в обвиняване, критика и срам (това може да е насочено както към другите, така и към себе си). Същото мислене в категории трябва да провокира гняв, конфликти и агресия между децата и родителите, но освен това е причина и за болка, агресия и конфликти между различни групи, политически партии и нации в световен мащаб. 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Д-р Васил Даскалов: В нашето майчино здравеопазване са пропуснати някои основни изследвания

реклама
Още от Взаимоотношения
реклама
Галерия
Здравословни идеи за коледни подаръци
Здравословни идеи за коледни подаръци
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Изгодни оферти
Още от Диети
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising