ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Защо наказанията и наградите не работят в дългосрочен план?

   
   
Защо наказанията и наградите не работят в дългосрочен план?

Източник: iStockphoto

„Ако наказваш детето, когато е лошо, и го награждаваш, когато е добро, то ще се държи добре само заради наградата. Когато заживее в широкия свят ще види обаче, че нито добрината се възнаграждава винаги, нито злината винаги бива наказвана. То ще постъпва правилно или не, в зависимост от това кой от двата подхода му е от полза.“ Имануел Кант 
 
За да си осигурят послушание родителите и да получат каквото искат от децата, или от загриженост за тях и добруването им, си служат често с принуда и наказания. Добре е да разграничим два основни подхода – на въздействие върху детето с принуда, заплахи, наказания и награди с цел да се промени неговото поведение, и сътрудничество и работа заедно с детето, като уважавам неговите и моите потребности като родител и заедно търсим работещи решения и за двамата. 
 
Наказанията могат да са най-различни, от най-тежките телесните, които учат, че агресията е приемлива, до устни заплахи, отнемане на привилегии и любими неща, изгонване в друга стая и др. Въпреки, че наказанията работят за постигане на целта в момента, те имат само временен ефект, докато наказващият родител е наоколо. Проблемът е че, те единствено могат да променят поведението, но не и личността на детето, неговите мотиви и ценности. Затова се налага да се използват все по-тежки наказания и няма реална промяна в ситуацията. 
 
Когато често се използват наказания, проблемите не само, че не се решават, но и се влошават. Деца, които са много наказвани вкъщи, компенсират с лошо поведение в училище и извън дома. Колкото повече наказваш някого, толкова повече яд трупа той в себе си и се влиза в един порочен кръг. 
 
Наказанията водят до научаване на тревожни уроци за живота. Наказанието е упражняване на надмощие върху детето, за разлика от сътрудничеството и оказва влияние върху крехката ценностна система на детето. То се научава, че ако не харесваш някой, трябва да направиш така, че да му се случи нещо лошо, докато не отстъпи. „Направи това, или аз ще ти направя онова“. Децата, които наричаме „проблемни“, много добре са усвоили този урок, именно от възрастните. 
 
Наказанията изкривяват взаимоотношенията родител-дете. Когато родителят налага правилата и наказанията от неспазването им, едва ли за детето той има образа на любящия родител, а по-скоро на надзирател, тъй като се нарушава грижовната връзка, необходима за развитието на детето. За да помогнем на едно дете, което е агресивно или импулсивно, е добре да вникнем в причините и да създадем среда на доверие и близост, за да можем да чуем неговата гледна точка и заедно да създадем промяна. 
 
Наказанията пречат на нравственото развитие. Децата се стремят да избегнат наказанието, до което ще доведе нежеланото поведение, но не се замислят „какъв човек искам да стана“ или „каква общност от хора, искаме да имаме“. Защитниците на наказанията, твърдят, че децата трябва да научат, че има последствия за действията им. Пропускът обаче е, че ударението пада само върху децата и тяхното поведение, което е лошо, неприемливо, но според кого?! Ролята на възрастния не се взима под внимание, както и дали наложените правила са добри за всички, не се взимат под внимание и потребностите на детето, причината да се държи по определен начин. 
 
 
Защо използваме наказания? Защото е лесно и бързо. Защото постига временно послушание, а дългосрочните ефекти са по-трудно забележими. Защото така са ни възпитавали, така е било вкъщи и в училище. От нас се очаква да налагаме наказания, като отговорни родители. Наказанието ни дава власт и сила. Така задоволяваме чувството си за справедливост, което идва от убеждението, че ако правиш нещо лошо и на теб трябва да ти се случи нещо лошо. Вярваме, че ако не наказваме децата, те ще продължат да се държат по същия начин или още по-зле. Вярваме, че ако не накажем, не сме направили нищо, били сме твърде меки, позволили сме твърде много. Заради всички тези причини наказанията продължават да се използват. Нито една от тях не доказва, че наказанието е необходимо, още повече полезно. Нито, че помага на децата да станат грижовни и отговорни възрастни.
 
Наградите – вършат ли работа? Да, естествено, но само временно осигуряват подчинение. Тук идеята е вместо да наказваме, да даваме награди и да поощряваме желаното поведение. Презумпцията е, че наказанията са лоши, наградите са добри. Но приликите между двата подхода са много повече, отколкото разликите. Децата обичат да получават награди, но на никой не е приятно да манипулират поведението му с нещата, които желае. Според Едуард Деци и Ричард Райън, наградите са „контрол чрез прелъстяване“. Има много изследвания, които показват, че ако на хората се обещае награда да изпълнят по-трудна задача, те се представят по-зле, отколкото ако няма награда. 
 
Децата, които биват възнаграждавани често, проявяват по-малко щедрост и сътрудничество от другите, показват изследвания. Наградите, както и наказанията могат само да повлияят върху поведението, но не помагат на детето да е по-внимателно, грижовно, състрадателно, ученолюбиво и т.н. Детето научава, че ако се държи както искат от него, ще получи награда. Да се държи добре, да помага, да съдейства, ще е само за наградата, а не водено от ценността, че е хубаво да си помагаме един на друг. Използването на награди за манипулиране на поведението на детето е също толкова малко ефективно в дългосрочен план, както и наказанията.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (3)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Наказанията пазят живота     2016-07-09 03:19:29
http://shkolazhizni.ru/family/articles/65819/

Лучше, чтобы ребенок не играл со спичками, помня поротый зад, чем чтобы он сгорел заживо в квартире, или просто сжег квартиру, оставив себя и родителей без дома, вещей, денег и документов. Лучше, чтобы ребенок сторонился розетки, чем умер от удара током, сунув в нее пальцы, чтобы узнать, что там такое спрятано.
мъдрост     2016-07-09 03:09:47
Французите казват: \"Който обича детето си, строго го наказва\"!
В Библията е казано: \"Който жали тоягата, не жали детето си!\"
Но народната и библейската мъдрост не могат да бъдат схванати от съвременните еманципирани манипулаторки. Те са оперирани от чувство за минало, за опит, за мъдрост. Светът започва и свършва с тях.
Поне да беше различила възпитателното насилие от произволното. Та всички доктори казват, че истерията се лекува с шамар. Но тогава няма бизнес от продажба на скъпи лекарства.
цитат     2016-07-09 02:57:39
Меня саму не били и я всегда говорю, что зря..училась на одни тройки в школе, потом в колледже горя хапнула, что не училась, а мамины слова помню, что мне нужно,что это важно. А толку, что говорила, наказывать надо было.

http://godovastik.ru/vospitanie-remnyom-mozhno-li-bit-rebenka/
3 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Д-р Васил Даскалов: В нашето майчино здравеопазване са пропуснати някои основни изследвания

реклама
Още от Взаимоотношения
реклама
Галерия
Здравословни идеи за коледни подаръци
Здравословни идеи за коледни подаръци
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising