ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Уважение и сътрудничество в семейството - как да го постигнем? - 2 част

   
   
Уважение и сътрудничество в семейството - как да го постигнем? - 2 част

Източник: iStockphoto

Сътрудничеството е умение за оцеляване. То е цел за родителите – нещо което искат да се случва по-често в семейството. Също така е умение, което е нужно да се развие. За да оцелее всеки вид на планетата трябва да научи това умение. Нашата способност да оцеляваме и да се развиваме във все по-взаимосвързания глобален свят зависи много от усъвършенстването на уменията ни за взаимно сътрудничество. В продължение на десетки хиляди години хората действат по ожесточен конкурентен модел – прилагайки сила върху другите, за да получат племенни, национални или лични облаги. (Първа част на материала)
 
Неравномерното разпределение на властта и незачитането на базовите нужни на милиони хора, както и на нуждите на другите видове на планетата и на земята, води до постоянни конфликти, войни и разрушение. Има много показатели – социални, икономически и екологични, че начинът ни живот не е устойчив и е нужен нов модел на взаимно сътрудничество и споделяне на силата и властта. Когато родителите насърчават модела на сътрудничество в семейството, това се превръща в пример за техните деца, за другите родители и за обществото. 
 
Хората, които живеят на село или в по-малки общества, по-често си помагат и разчитат един на друг. Но тези от нас, които живеят по-изолирано в града, могат да забравят, че всички сме свързани и част от едно цяло. Сещаме се, когато се случи нещо, което ни засяга всички, като природна катастрофа например. Когато животът ни е засегнат от природна или човешка криза и оцеляването ни е под въпрос, нещо дълбоко в нас се трогва и ставаме осъзнати за това колко сме свързани и зависими един от друг. Признаването на взаимосвързаността – на това, че всички сме част от едно цяло и че нашето благополучие зависи от това на останалите хора, ни показва, че сътрудничеството е нужно не само, за да има хармония вкъщи, но и за оцеляването ни като хора. 
 
Взаимоотношенията в семейството оказват влияние и на следващите поколения. Начинът, по който отглеждаме децата, оказва влияние не само на тях, но и на хората с които те общуват.  
 
Съдействието е използване на сила заедно с детето. Във всеки един момент родителите общуват с децата или прилагайки сила върху тях, или споделяйки властта с тях. Прилагането на сила върху детето може да звучи като: „Искам да го направиш веднага, иначе ще…", "Трябва да правиш това, което ти казвам.", "Да не съм чул и дума.", "Не ме интересува какво мислиш за това.", "Знам, че искаш да играеш, но сега трябва да…", "Колко пъти трябва да ти повтарям?“
 
Прилагането на сила означава, че родителят определя какво е добро и правилно за детето, дава инструкции и очаква подчинение. Това изисква много поучаване, даване на съвети, спорове, анализиране и всякакви начини да се промени поведението на детето, спрямо определените от родителя за правилни очаквания. За да си осигурят послушание, родителите често използват заповеди и изисквания, използвайки „трябва да“, „длъжен си да“. За да подсилят заповедите, родителите използват заплахи от наказания и обещания за награди. Децата нямат избор или малко право на избор и не участват във взимането на решения за собствените си проблеми. 
 
Споделена сила или власт с децата може да звучи по следния начин: „Искам да намерим решение, което да работи за всички.", "Радвам се, когато работим заедно.", "Бих искал да чуя твоето мнение за това.", "Чудя се от какво имаш нужда сега?", "Искаш ли да…", "Би ли ми помогнал да разбера какво мислиш/чувстваш?", "Натъжавам се, когато някой от нас не участва в решенията.“ 
 
 
Споделената сила означава, че родителите и децата си сътрудничат, за да определят какво е най-доброто за децата, като действията се съгласуват и периодично се договарят отново. Родителите отделят време за активно слушане на децата и се опитват да разберат какво чувстват, от какво се нуждаят и какво искат. Посланието на този модел е, че родителят иска заедно с детето да намери решения, които са добри за всички и е готов да изследва заедно с детето проблема, докато се намерят тези решения. Компромисите, преговорите и договорките, при които някой остава разочарован, не стигат до същината на проблема и не удовлетворяват нуждите на всички. Родителите приветстват изслушването на децата, това не означава, че се съгласяват с тях. Изслушването е началото на диалог с детето, когато родителят първо изслуша, после има много по-голяма вероятност детето да чуе мислите, чувствата и нуждите на родителя. Независимо как общувате с детето, то копира този модел със своите връстници, в училище със съучениците си и на таза база гради своите взаимоотношения. 
 
Уважението е въпрос на гледна точка. Добрата новина е, че сътрудничеството се случва естествено, когато има взаимно уважение. Думата уважение често се използва в различен смисъл. Какво точно имате предвид, когато казвате, че искате повече уважение от децата? Дали искате да ви слушат повече и да се учат от вас? Дали искате повече разбиране за вашите нужди и проблеми в момента? Дали искате по-малко спорове? Дали искате децата да признават, че сте прави? Дали искате признание от децата си? Или пък искате просто да правят каквото им се казва, без възражения? Сигурно искате повечето от тези неща, зад думата уважение стоят обикновено много мисли, емоции и потребности.  
 
Помислете какво означава за вас думата уважение. Когато общувате с вашето дете, винаги може да изберете върху какво да се фокусирате. Дали ще се фокусирате върху поведението му от ваша гледна точка, как вие искате да се държи и от вашата оценка или ще гледате на поведението му от гледна точка на детето с уважение към емоциите и потребностите, които предизвикват това поведение. 
 
Когато се фокусираме върху това както не е наред с детето или какво е направило погрешно, това може да звучи като: „Как може да си толкова невнимателен?", "Вече си голям да се държиш така. Какво ти става?", "Ти можеш по-добре, засрами се.", "Това, което каза, беше лошо.", "Погледни какво направи. Ти можеш по-добре.“ Ако сме изплашени как ще се справят децата в бъдеще, може да им казваме: „Ако продължаваш така, няма да успееш никога.", "Ако се държиш така, никога няма да имаш приятели.", "Кога ще започнеш да ме слушаш?“
 
Фокусът върху грешките на детето или грешките в поведението се основава на това, че когато им се караме, те се чувстват зле, и ги наказваме - това ще ги мотивира да се държат различно. Работи ли при вас това или обикновено се налага използването на все повече наказания, все повече спорове и прилагане на все повече сила?
 
Фокус върху потребностите. Независимо какво прави детето, колкото и зле да изглежда – да хвърля, да удря някой, да вика, това, което се опитва да направи, е да задоволи някоя своя потребност, каквито всички хора имаме. Може би има нужда от внимание, право на избор, автономност, да се съобразят с него... Независимо дали ви харесва как се опитва да задоволи тази потребност, ще имате по-добър шанс да се свържете с него и да му помогнете да намери по-добър начин, ако признаете правото му да има тази потребност!

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Д-р Васил Даскалов: В нашето майчино здравеопазване са пропуснати някои основни изследвания

реклама
Още от Взаимоотношения
реклама
Галерия
Здравословни идеи за коледни подаръци
Здравословни идеи за коледни подаръци
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Изгодни оферти
Още от Билки
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising