ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Как да подобрим общуването си с децата?

   
   
Как да подобрим общуването си с децата?

Източник: iStockphoto

Ежедневното общуване в семейството често е предизвикателство, дори за най-търпеливия родител и се превръща в борба за надмощие, постоянни уговорки, пазарлъци и негативни емоции. Иска ни се децата да са по-послушни, по-разбиращи, по-съдействащи. Иска ни се да сме по-спокойни, да не се налага да повишаваме тон, да не крещим и да не си изпускаме нервите.

Възможно ли е да постигнем хармония и баланс в общуването? Първо, важно е да си върнем вътрешната хармония и да намерим начин да я поддържаме. Да релаксираме, да отделим време за себе си – да се свържем със собствените си емоции, потребности, желания, да се поглезим, да общуваме с природата, да спортуваме или каквото ни зарежда позитивно и ни помага да се чувстваме спокойни, радостни и щастливи.

Второ, да се опитаме да разберем детето, да се поставим на негово място, "да влезем в неговите обувки". Може неговите желания и „капризи“ да ни се струват маловажни, но нека си спомним, че и ние като деца и сме преживявали подобни неща. Да се опитаме зад поведението, зад „каприза“ – да видим по-дълбоката картина. Представете си един айсберг – на повърхността е това което казваме, мислим, правим, но под водата са нашите емоции и мотивът за действията ни – нашите потребности и ценности.

Емпатията (в буквален превод „вчувстване“) е точно това, да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да разберем какво преживява. Емпатията може да е без думи, а с енергията и присъствието си да изразим желание за разбиране. Това се усеща от детето или възрастния срещу нас като напрежението и емоцията в него постепенно се успокоява. Емпатията може да се предаде и с помощта и на думите, като под формата на въпроси даваме обратна връзка и отразяваме емоциите и потребностите, които предполагаме, че детето изпитва.

Какво са емоциите? В буквален превод „e-motion” означава – енергия в движение, това е енергия, която се заражда в нас, и която ни подтиква към действие. Пример за емоции са тъга, гняв, разочарование, радост, щастие, спокойствие и др. Важно е да ги разграничаваме от мисловни интерпретации и преценки като: „чувствам, че не ме разбират“, чувствам се, сякаш главата ми ще се пръсне, „чувствам се пренебрегнат“. Това са мисли и усещания, а не емоции.

Какво са потребностите и ценностите? Те са универсални за всички хора – имаме физически потребности като вода, храна, докосване, сън, почивка, движение и нематериални потребности или ценности като доверие, уважение, любов, подкрепа, развитие, свобода на избор, признание, увереност, учене и др. Важно е да ги разграничаваме от желанията и стратегиите, с които постигаме желаните за нас неща. Например нуждата от почивка може да се осъществи чрез различни стратегии – сън, четене на книга, време сред природата, пътуване, масаж и много други варианти.

Как се случва даването на обратна връзка чрез емпатия? Родителят може да прояви емпатия към детето като формулира въпроси към него, с които да предположи емоцията и потребността му в конкретната ситуация: „Тъжен си, защото тук ти е забавно и искаш това да продължи?“, „Ядосан си, защото искаш сам да решаваш какво да правиш ли?“ Често зад думите и действията стоят нужди като внимание, свобода на избор, зачитане на мнението, забавление и др.

Важно е да назовем емоцията и потребността в едно изречение, за да помогнем на детето да си изясни какво се случва с него, тъй като, ако го попитаме само „Защо си ядосан?“ или „Защо плачеш?“, „Какво има?“ е много вероятно да му е трудно да обясни.



Ако сме в правилната посока, след няколко въпроса, обикновено се наблюдава спадане на енергията и успокояване на емоцията у детето. Когато детето е по-спокойно има много по-голяма вероятност, то да ни чуе, когато искаме да му обясним какво се е случило, какви са нашите емоции и желания като родители, и как са реагирали и са се почувствали другото дете или възрастен, ако има и други участници в ситуацията.

Когато проявяваме емпатия към детето, зад неговите думи и поведение – „той ми взе играчката“, „удариха ме“, „скараха ми се, че играх на компютъра“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Раздразнен си, защото искаш да разполагаш с вещите си ли?“; „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“; „Тъжно ти е, защото искаш да имаш право на избор ли?“. По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за него и за родителя.

Защо е важно да подхождаме с емпатия? Подходът с емпатия учи на толерантност и по-добро разбиране както на себе си, така и на другите хора. Вместо да обвиняваме и да раздаваме наказания, приемаме че всеки прави най-доброто, на което е способен в момента. Никой не е съвършен и непрекъснато във върхова форма, разбирането на това ни помага в ежедневните ситуации да сме по-гъвкави. Проявата на състрадание и емпатия към другите от родителите, учи децата да са по-грижовни също. Емпатията учи децата да са по-осъзнати за емоционалните си реакции и да се справят по-добре с емоциите си, както и да разбират по-добре чуждите емоции и, в крайна сметка, ги учи на емоционална интелигентност.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Д-р Васил Даскалов: В нашето майчино здравеопазване са пропуснати някои основни изследвания

реклама
Още от Взаимоотношения
реклама
Галерия
Здравословни идеи за коледни подаръци
Здравословни идеи за коледни подаръци
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Тийнейджърът и сексът – как да поговорим с него?
Изгодни оферти
Още от Диети
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising