Латентен диабет при възрастни – какво трябва да знаем?

Puls.bg   |   28 февруари 2010   |   Коментари 1
Латентен диабет при възрастни – какво трябва да знаем?

Захарният диабет е метаболитно заболяване, в основата на което лежи липсата на адекватен гликемичен контрол. Последният е зависим от действието на множество хормони, като хипогликемизиращото действие е присъщо на инсулина.

Два са основните механизми в патогенезата на захарния диабет – абсoлютен дефицит на инсулин или резистентност към действието му. Това е ключовата разлика между най-често срещаните форми на захарния диабет – тип 1 и тип2. Първият, както е добре известно, е свързан с автоимунно поражение на панкреаса и загуба на инсулин-продуциращите бета клетки на панкреаса. При втория тип водеща е периферната резитстентност към инсулина и невъзможността за адекватно усвояване на глюкозата на фона на развиващ се метаболитен синдром със затлъстяване или наднормено тегло, хиперлипидемия и др.

Захарният диабет тип 1 се изявява предимно в детско-юношеска, до 30 годишна възраст. Обратно, тип 2 се наблюдава най-вече сред хората в средна и напреднала възраст.

Не отдавна ендокринолозите описаха още една форма на захарен диабет, наречена латентен автоимунен диабет при възрастните. Наричат го още захарен диабет тип 1,5, бавно-прогресиращ диабет тип 1 или автоимунен диабет с късно начало. Както и да се нарича, става въпрос за форма на метаbолитното заболяване с изява във възрастовия предиод, характерен за тип 2 диабет, но с придружаващи автоимунни и генетични белези, присъщи за тип 1.
 
Много често латентен автоимунен диабет при възрастните (LADA) бива диагностиран като тип 2 именно поради късното му начало. Обикновено при тези лица бета-клетъчната функция все още има известни резерви, което води до по-умерено отклонение в гликемичния контрол, позволяващо лечение с диета и перорални средства. Прогресивната загуба на бета-клетки обаче, води до влошаване на гликемията и налага включването на инсулин скоро след началото. Някои автори поставят въпроса и за съпътстваща инсулинова резистеност. Според тях такава е налице в по-висока степен от колкото при захарен диабет тип 1 (или поне в началните години), но по-ниска от тази при тип 2.

Имунологичният анализ демонстрира присъстието на антитела при LADA. Основните описани при захарен диабет тип 1 са тези срещу глутамат-декарбоксилазата (anti GAD 65), антиостровноклетъчни антитела (ICAs), тези срещу островния антиген 2 (тирозин фосфатаза) – IA2 и антитела срещу инсулина. При LADA могат да бъдат устновени повишени титри на поне един вид от споменатитие, най-често anti GAD 65. Автоимунните заболявания биват асоциирани с по-висока честота на определени генетични последователности, особено в ключовият за имунитета Главен Комплекс на Тъканна Съвместимост. Такава зависимост е открита и при LADA, сходна, но не и идентична с тази при захарен диабет тип 1.

За лечението на захарен диабет тип LADA все още няма унифицирани стандарти. Целта на терапията ествествено опира до оптималния контрол на кръвната захар и предотвратяване развитието на остри и хронични усложнения на болестта.

Начинът на хранене и движението остават едни от основните средства за поддържането на нормална кръвна захар и правилата остават валидни и тук. Редукцията на простите въглехидрати намалява потребностите от инсулин, подобрява функцията на останалите бета-клетки. Те, както и мазнините, водят до увеличаване на мастната тъкан, а това от своя страна провокира и резистентност към наличния инсулин. Чувствителността към него се подобрява изключително при активна физическа дейсност.

Пероралните средства за лечение на захарния диабет – сулфанилурейни, метформин и тиазолидиндиони и др. средства, може и да имат ефект, но такъв се отчита само в началото. Нещо повече, медикаменти като сулфанилурейните препарати, които повишават инсулиновата секреция, още по-бързо изчерпват бета-клетъчния резерв. Другите два вида медикаменти повишават инсулиновата чувствителност, но както вече стана въпрос, при LADA ключов е абсолютният дефицит, докато резистентността остава спорна на този етап.

Множество клинични изпитвания днес сочат ползата от ранно започване на лечение с инсулин предвид патогенезата на заболяването. Инсулинотерапията осигурява запазване на добър гликемичен контрол и качествена профилактика на усложнинията от диабета. Нещо повече, инсулинотерапията позволява запазване на бета-клетъчната функция за по-дълъг период от време и поддържането на по-ниски нужди от екзогенен инсулин.

Както и при захарен диабет тип 1 и тук много проучвания целят съхранение на бета-клетките на панкреаса и профилактика на метаболитното заболяване и премахване зависимостта от доживотно лечение с инсулин. Предвид автоимунният характер на заболяването, модулирането на имунния отговор трябва да бъде основна цел за превенция деструкцията на лангерхансовите острови.


Още по темата:


реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

ivanka popova     2012-09-16 13:51:50
statiata e dobre napisana xaresva mi
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата
Лечение на щитовидната жлеза с помощта на натуропатията

реклама
Още от Новини и събития
реклама
Галерия
Форум Детско здраве - как протече в кадри
Форум Детско здраве - как протече в кадри
Форум за бременност и раждане на Puls.bg
Форум за бременност и раждане на Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising