Новини и събития

Изпотяването е естествен механизъм на човешкия организъм за контрол над телесната температура в условия на горещи климатични условия, заболяване, физическо или емоционално напрежение. В ежедневието обаче, то по-скоро може да ни постави в неудобна ситуация във връзка с неприятна визия или миризма, с които го асоциираме.

Потните жлези биват два вида - екринни, разположени по цялото тяло, и апокринни - локализирани в областта под мишниците, слабините, около гръдни зърна и др. Екринната секреция е с високо водно съдържание, докато апокринната има вискозен характер. Съставът на потта в определени зони, от които най-проблемни – под мишниците, е резултат от едновременната секреция на двата вида жлези. Първоначално тя е без мирис. За появата на миризма са отговорни бактериите, намиращи се по кожната повърхност. Апокринните жлези отделят органични вещества, потенциращи бактериалния растеж, а екринните, поради високото водно съдържание спомагат за разпространението на първите. Миризмата на потта варира при всеки индивидуално и е силно зависима от наличната флора на кожната повърхност. Не се пренебрегва значението на консумираната храна, на интензивността на физическото натоварване и емоционално напрежение.

Самата влажност обаче, в неподходящи обстоятелства, и органичните съединения в нея, дават възможност за развитието на нормалната флора върху кожната повърхност, а това допринася за неприятна миризма. Особено подходящи участъци са тези, в които се образуват кожни гънки.

Основните цели в борбата с обилното изпотяване и свързаната с него миризма е контролът над екринната и апокринна секреция и потискане бактериалният растеж.

Най-лесно достъпните средства за контрол над изпотяването и свързната с него миризма са дезодорантите и антиперспирантите. Първите само маскират миризмата на потта, но не я премахват, някои от тях съдържат и бактерицидни вещества. Антиперспирантите контролират именно потната секреция, а в допълниение могат да бъдат ароматизирани, както и да потискат бактериалния растеж.

Основното активно вещество на антиперспирантие са алуминиевите соли. Сред тях са алуминиевият хлорид, хлорхидрат, хидроксибромид, алуминиево циркониев хлорид-хидроксид-глицин. Алуминиевите йони потенцират образуването на „тапа” на канала на потната жлеза, което блокира пътя на потта. Тя от своя страна бива реабсорбирана обратно.

Действието на алуминиевите соли е по-ефективно в условията на намалена секреция и суха кожа. При тези условия разпределените върху кожната повърхност соли биват поемани от умерено отделяната пот и увличайки ги запушват канала. При обилна секреция се нарушава възможността за поемане на активното вещество, то се разрежда и се затруднява блокирането на канала. Множество клинични изпитвания демонстрират по-голяма ефективност от двукратното приложение на антиперспирант през деня, но по-важното е, че при еднократно такова по-добър ефект се отчита ако се прилага във вечерните часове - при по-слабо изпотяване. Препоръчително е кожата да е суха. При бръснене, за избягване на възпаление, е необходимо да се изчака няколко часа. С времето потната секреция намалява и може да се налага по-рядка употреба на препарата, в зависимост разбира се от условията, предразполагащи към изпотяване.

Не са малко случаите на контактни дерматити след употребата на антиперспиранти, поради реакция към различни съсътавки. Към такива предразполагат и по-високата температура и влажността под мишниците, търкането на кожните повърхности, по-нежната кожа. Обикновено лицата, при които се наблюдава контактен дерматит са предразположени към алергични реакции и описват  такива реакции и към други продукти или са налице съпровождащи кожни или системни заболявания като захарен диабет. Най-рядко реакции се наблюдават при алуминиево циркониев хлорид-хидроксид-глицин.

Срещани са изказвания, че употребата на антиперспиранти се свързва с по-висок риск от рак на гърдата. Доводите за такава връзка се базират на контактът с алумиеви соли в зона, близо до гърдите и обикновено непосредствено след бръснене. Има съмнения, че алуминият може да модулира естеогенната активност. Освен това друга съставка на дезодорантите и антиперспирантите – парабените, производни на толуена, притежаващи бактерициден ефект, имат естроген-подобно дейстиве. Това инициира провеждането на редица клинични изпитвания. На този етап няма данни, говорещи за повишен риск от рак на гърдата.