ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Никола Владов: Трябват съвместни усилия да задържим младите лекари в България

Калина Донкова   |   25 октомври 2016   |   Коментари 0
   
   
Проф. Никола Владов: Трябват съвместни усилия да задържим младите лекари в България

Източник: ВМА

Проф. Никола Владов, д.м.н. е роден на 19 октомври 1960 г. Той е специалист по обща хирургия, както и по чернодробна и панкреатична хирургия. 
 
Ръководител е на Клиниката по чернодробно-панкреатична и чернодробна хирургия към Военномедицинска академия (ВМА) от самото й създаване през 2003 г., но професионалният му път започва от МБАЛ-Пирдоп.
 
Притежава сертификат за извършване на чернодробна трансплантация и е магистър  е по „обществено здраве и здравен мениджмънт”. 
 
Защитава дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор” на тема “Хирургическо лечение на ехинококовите кисти на черния дроб отворени в жлъчните пътища” през 2002 г. и дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на медицинските науки” на тема „Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход и възможности за хирургично лечение” през 2009 г. 
 
Притежава сертификати от проведени обучения и участия в научни форуми в страната и чужбина. Избран е за чуждестранен член на Френската академия по хирургия. Академик е в Българската академия за наука и изкуство (БАНИ). Бил е Национален консултант по трансплантология в периода 2011 - 2014 г.
 
Проф. Владов е председател на Българското дружество по трансплантология. Специализирал е в Париж, Италия и е трупал опит в Тунис.
 
През 2006 г. проф. Никола Владов извършва и първата първата лапароскопска резекция на панкреас в България, както и лапароскопска чернодробна резекция.
 
Също през 2009 г. прави първата в България чернодробна трансплантация от жив донор от възрастен на възрастен, а през 2013 г. извършва първата ретрансплантация.
 
На 19 октомври тази година проф. Владов стана носител на наградата на Българския лекарски съюз „Лекар на годината”.
 
- Какво е да сте лекар на годината?
 
Е, виждате какво е. Лудница, отговорности, много работа, млади лекари, но най-вече е изключително голяма отговорност, която с годините, с напредване на възрастта и опита, става все по-голяма и по-голяма. Очакванията стават още по-големи и понякога не можем да отговорим на тези очаквания. Пациентите очакват много от нас, но ние не сме богове и нашите възможности се простират според това какви са заболяванията, колко са напреднали и така нататък.
 
 - Тежи ли?
 
Не бих казал, че тежи, но отговорността е много сериозно нещо, което не мога да кажа, че е тежест, но е много сериозно бреме, ако мога да го нарека така.
 
 - Споменахте младите лекари. Огромна част от тях обаче не искат да работят в България. Защо се получава така според Вас?
 
Вижте, това наистина е един много голям проблем, който е на цялото общество, на Министерството на здравеопазването, на всички преподаватели в медицинските университети. Всички трябва да направим един съвместен опит да задържим младите лекари в България. Защото ще дойде един момент, в който наистина няма да има достатъчно лекари. Цялата система на следдипломната специализация е недобра, несъвършена и не им дава никакви шансове и възможности да се специализират. 
 
Аз съм един от щастливите началници и работя с много млади момчета. Когато започна съществува Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия през 2003 година, аз имах късмета и шанса да ги избера от студентската скамейка. Сега вече те са кандидат доценти и така нататък.
 
Но големият проблем е, че в болниците в цялата страна няма достатъчно места за млади лекари и специализанти, които да бъдат привлечени, на които да им бъде предложена що годе прилична запалта, за да могат да живеят нормално и да се учат на медицина. Да, истина е, че трябва да има някакво конкурсно начало, но най-важното е да има достатъчно места и все пак, когато завършат и се специализират, на тези момчета и момичета да им бъде даден шансът да се реализират.
 
 - Тоест, проблемът не е само в парите.
 
Не, не са само парите. Възможността е основният проблем и нежеланието да се взимат млади лекари, защото те трябва да бъдат обучавани, да бъдат обгрижвани. В много болници в страната това статукво е ненарушимо.
 
- Ако тази тенденция се затвърди и младите лекари продължат да бягат от България, как си представяте, че ще изглеждат медицината и болниците у нас след години?
 
Не си го представям, честно казано. И все тайно се надявам, че ще дойде някой, който ще проумее, че това е един изключително важен проблем и цялата държава ще се ангажира да подаде ръка на тези млади хора, които напускат България и да им даде шанса да останат тук.
 
 - Казахте, че работите с много млади лекари. Пазите ли ревностно занаята си?
 
Не, не го пазя и никога не съм го пазил. Така съм научен от моите учители, те са ми показали техния занаят, така сега и аз показвам всичко, което мога и, което знам и искам да го научат. Наистина изпитвам удоволствие, когато ги виждам, че правят тези неща, които правя и аз.
 
- Последната трансплантация, която направихте беше преди около десет дни. На какво ниво сме у нас по отношение на трансплантациите и донорството?
 
Не сме на добро ниво по отношение на трансплантациите. На последно място сме в Европа. Въпреки приказките, които се приказват, че донорите са станали двойно повече, което е изключително несериозно. 
 
В България има добре подготвени трансплантационни екипи, но за съжаление, цялата организация и целият процес на донорството са много зле по отношение на броя на донорите. Това изисква много работа от страна на Изпълнителната агенция по трансплантации и вместо да говорим, трябва повече да действаме. 
 
 
 - Но какво трябва да се подобри от страна на държавата?
 
Вижте, държавата не е абдикирала напълно, защото тя е дала възможности, дала е финанси. Всички трансплантации, които се извършват, се заплащат от Минситерството на здравеопазването и то в срок. Мисля че трябва да се създаде много по-добра организация и да се търсят хора, които да работят със сърце.
 
Доказано е, че един координатор по донорство е ефективен в първите две години, от назначаването си на длъжността, след което има едно плато и спад в неговата работа, затова той трябва да бъде сменен. Това е и философията в страни като Испания и Хърватия например. Така че, в тази посока трябва да се движат нещата. Защото, когато има нов координатор по донорство, той е нахъсан да работи, да се докаже, да събере донори. Тази работа обаче е много изморителна и те трябва да бъдат сменени с други, които са по-млади, които не са работили на тази позиция и са по-активни.
 
 - Всичко това е свързано с някакви усилия и реформи от страна на държавата. За тези реформи в здравеопазването обаче си говорим много отдавна. Виждате ли някаква светлина, докъде сме стигнали и какво не ни достига?
 
Така или иначе, тази здравна реформа трябва да се случи. Никой няма да открие топлата вода в здравеопазването с въвеждането на пръстовите отпечатъци или картите за чекиране на пациентите. Това нещо ще се случи неминуемо рано или късно. Тази резистентност към новостите е напълно излишна. Друг е въпросът каква е логиката на тези неща. Може би и едните са прави, и другите са прави, но трябва да се намери някакъв общ език и тези реформи да се случат.
 
Ще дам пример с това как преди години се наблюдаваше огромна резистентност срещу това, че трябва да си слагаме предпазни колани, когато шоофираме. Днес обаче никой не си спомня за тези времена и тази съпротива. Така е и в здравеопазването. Въпросът е, че трябва да се дават умни идеи, добри идеи, които наистина имат ефект върху организацията, контрола, върху специализацията на младите лекари. Хората по света казват, че най-важното, за да бъде ефективна една здравна система е да се инвестира в специализация. Това намалява разходите, намалява смъртността. За каквото си помислите в здравеопазването, всичко намалява с инвестицията в специализации. 
 
За жалост, в България много малко лекари наблягат на своята специализация. Има хора в големите и университетските болници, които са изключителни специалисти и, които постоянно учат и се обучават. В малките болници обаче, които имат големи претенции да съществуват и да ги има, специализацията е на изключително ниско ниво. И вие виждате, че големите гафове в здравеопазването с пациенти, с деца, родилки и т.н, тръгват от тези места, на които специализацията е на ниско ниво.
 
 - Трябва ли да се закриват болници според Вас?
 
Ще дам един пример без да казвам дали трябва, или не трябва. В Унгария има 100 държавни болници, в България болниците са 400 на брой. Не знам колко от тях са държавни и колко частни, но доколкото знам частните болници са доста висок процент, а държавните също са страшно много. 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Новини и събития
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Форум бременност и детско здраве 2015. Втори ден
Форум бременност и детско здраве 2015. Втори ден
Как се случи Здравен дебат?
Как се случи Здравен дебат?
Форум Детско здраве Х.2014 - как протече в кадри
Форум Детско здраве Х.2014 - как протече в кадри
Изгодни оферти
Още от Сън
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter