Полипи на дебелото черво - какво трябва да знаем

Puls.bg   |   14 декември 2008   |   Коментари 1
Полипи на дебелото черво - какво трябва да знаем

Полипите представляват доброкачествени образувания на дебелото черво. Морфологичните им особености са разнообразни, както и тяхната еволюция, което определя и различното поведение при отделните случаи. Под знака на доброкачественост минават много образувания. Най-често в лекарската практика се срещат аденомите и хиперпластичните полипи. Злокачествен потенциал е налице при първите, докато при вторите – малигнизацията е малко вероятна. На брой те могат да са от един до множество, а локализацията е най-често в правото черво, в сигмоидната и низходящата част на дебелото черво. От морфологична гледна точка те могат да са на широка основа или на краче, а повърхността им при оглед също се различава – гладка или набраздена, розова или червена и т.н. Злокачественото израждане е най-важният въпрос, който касае полипите на дебелото черво, а различни автори описват различна честота на малигнизация в зависимост от хистология, разположение и др.

Обикновено полипите не предизвикват някаква клинична симптоматика. Симптоми, проява на налично образувание могат да бъдат кървене, отделяне на слуз, чревна непроходимост. Понякога се променят навиците в изхожданията, появява се диария, която в редки случаи може да е толкова изразена, че да се стигне до електролитни и белтъчни промени. Ректалната локализация по-често е свързана с кървене, с болезнени, но неефективни позиви за дефекация (тенезми).

С най-висок малигнен потенциал (90%) са аденомите с вилозна структура. Причината за появата е спорна. Няма категорични данни относно етиологията, но все повече внимание се обръща на факторите, водещи до рак на дебелото черво. Ролята на диетичните грешки – превалирането на животински мазнини, рафинирана захар, ниско съдържание на фибри в храната, забавеният пасаж, които водят до промяна в рН на чревното съдържимо и до изменения в естествената флора, несъмнено оказват влияние върху нарастващата през последните десетилетия честота на засягане на дебелото черво. Затлъстяването, тютюнопушенето, липсата на движение са в основата на типичната за нашия век структура на заболяваемостта в развитите и развиващите се страни. За съжаление онкологичните заболявания заемат второ място по причина за смърт след сърдечно-съдовата патология, а образуванията на дебелото черво се нареждат в челните места сред злокачествените формации изобщо. На полипозата се обръща все повече внимание през последните години като преканцерозно (предраково) състояние. Колкото и банални да изглеждат рисковите фактори за появата им и за развитието на рака на дебелото черво, то опасният им потенциал трябва да продължава да се подчертава дебело сред обществото с оглед профилактиката, ранното откриване и своевременното лечение.

Полипите биват откривани във връзка с клинични оплаквания, но по-често това става случайно – при изследване по друг повод. Оплакванията може и да са били налице, но да се подценяват или да им се отдава друго значение. Самата диагноза се поставя след рентгено-контрастно изследване и най-вече след ендоскопия, която позволява получаването на най-прецизна информация относно броя, големината, разположението, външния изглед и морфологичните характеристики, както и провеждането на ендоскопско премахване на полипите - полипектомия.

Целта на съвременната медицина, в някои страни постигната до известна степен, в други – все още само теоретично поставена, е обществото да бъде масово профилактично изследвано за образувания на дебелото черво, така както и за други заболявания, придобили социална значимост. Откриването на полип при такъв преглед и премахването му преди да има каквито и да било белези за малигнизация или при ограничаването и в допустими граници стоят в основата на добрата прогноза на заболяването.

Лечението на полипите на дебелото черво се състои в тяхното премахване. При единични, малки по размери формации, подвижни спрямо околната тъкан без данни за инфилтрация на чревната стена и промени в перисталктиката на дебелото черво отстраняването става по ендоскопски път. Данните за инфилтрация на чревната стена от малигнени клекти водят до по-радикални мерки – отстраняване на част от дебело черво в зависимост от разположението на образуванието. След полипекотмията, важно е проследяването. Препоръчва се ендоскопия още в рамките на втория месец, следо това до половин година, а при липса на патологични находки – контрол на всеки 6 месеца. Тотална фиброколоноскопия следва да се извършва през 1-2 години.

Някои генетични заболявания протичат с формирането на дифузна полипоза на целия стомашно-чревен тракт. Такава е фамилната аденоматоза – унаследявана по автозомно-доминантен път. Това означава, че ако родител предаде дори един мутирал ген на детето си, то при него задължително ще се изяви заболяването. Вероятността за това унаследяване е 50%, тъй като обикновено болните са носители само на един ген, получен от майка или баща, или пък муирал впоследствие. Заболяването е с висок малигнен потенциал, изявата започва още в юношеска възраст, полипите се намират не само в дебелото черво, а по целия храносмилателен път. Ако до 40 годишна възраст не се прояви, то със сигурност индивидът няма да заболее от полипозата.

Други полипозни синдроми са този на Gardner - съчетава се с тумори на меки тъкани, кости и мнго характерни зъбни аномалии; Peutz-Jeghers – значително по-рядко срещан, съчетаван с пигментации по кожа и лигавици и нисък малигнен потенциал на полипите, но не и изключен; Ювенилна полипоза на дебелото черво – при нея полипите са от възпалителен характер и не евлюират в злокачествени; Генерализирана ювенилна полипоза на стомашно-чревния тракт – тук обикновено има аденоматозна компонента в образуванията, поради което и рискът от малигнен процес е по-висок. Има и други много рядко срещани синдроми.

В заключение още веднъж ще подчертаем високата честота на формациите на дебелото черво и необходимостта от повишено обществено внимание в борбата с тях във връзка с повишаване преживяемостта, подобряване прогнозата на рака на дебелото черво. Скринингът включва ежегодно изследване за окултно (скрито) кървене от чревния тракт след 50 годишна възраст и при двата пола, ежегодно ректално туширане дори и след 40 г.възраст, рентгеново изследване с контраст на дебелото черво – иригография на всеки 3-5 години, ендоскопско изследване на 3-5 години след два отрицателни резултата.

При високо рискови лица е желателно прегледите да започнат много по-рано. При полипектомия вече споменахме необходимостта от проследяване, при хронични възпалителни заболявния на дебелото черво като язвен колит и болест на Крон – след около 10-годишна давност на болестта, при лица, които имат родственици, заболели от рак на дебелото черво, особено първостепенни, прегледите трябва да започнат поне 10 години преди възрастта, на която е заболял членът на семейството.


Още по темата:


реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

selver     2012-09-12 21:14:04
o
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата
Знаеш ли какво е да се чувстваш лек като перце...

реклама
Още от Новини и събития
реклама
Галерия
Форум Детско здраве - как протече в кадри
Форум Детско здраве - как протече в кадри
Форум за бременност и раждане на Puls.bg
Форум за бременност и раждане на Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Взаимоотношения
реклама
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising