ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Зависимост към хероин - има лечение

д-р Александра Игнатова   |   10 септември 2018   |   Коментари 0
   
   
Зависимост към хероин - има лечение

Източник: iStockphoto

Упоребата на хероин (или друг наркотик от групата на опиоидите, с известен представител морфинa) обикновено започва в периода между 16-19-годишна възраст, като за формиране на зависимост към субстанцията са необходими около 2 години. Съществува обаче значима вариация в този срок у отделните хора, като за някои това се случва едва за няколко седмици, докато при други е възможно да не се случи дори и след години на честа употреба.


Хероиновата зависимост като заболяване естествено има различия в своето протичане у различните пациенти, но съществува установена тенденция, валидна за повечето от тях.


Сред тези пациенти, които никога не са лекувани, средната продължителност на употребата е около 10 години, като прекратяването ѝ се дължи на постъпване на лечение, неразвитие изобщо на зависимост или смърт.


В рамките на 10 години около 30% от зависимите, неподлагали се на лечение, стигат до фатален изход, за който най-честата причина е предозиране, но и сепсис, други негенерализирани инфекции, СПИН, суицидни опити, хепатитни вируси, травми и злополуки. Средно 25% от пациентите се възстановяват от заболяването, като докато при едни това се случва спонтанно, то за други е нужно лечение във вид на детоксикация, психологична подкрепа и др.


Едната половина от останалите около 45% пациенти продължават редовната употреба на кокаин, а другата половина прекратяват това, но заместват наркотика с други вещества – най-често алкохол, бензодиазепини и психостимуланти.


Много от съвременните мерки на лечение и достъпността на стерилни материали за инжекции са довели до редуциране смъртността на тези пациенти до 10%.


Междувременно обаче към лечението и избор на подходящо такова специалистът трябва да подходи изключително внимателно, тъй като в някои случаи то може да се окаже фатално за пациента. Ако той е изгубил своя толеранс към наркотика и впоследствие се върне към познатата му до тогава дневна доза, то за него тя може да бъде смъртоносно висока.


Когато се пристъпи към лечение неговите компоненти са няколко. Основите се полагат чрез представяне на подробна информация за това как възниква зависимостта, какъв е ходът на заболяването и евентуалните усложнения, различните методи на лечение. Чрез насочен разговор се цели да се стимулира у пациента вътрешна мотивация за промяна, което нерядко налага многократни срещи.

 


Самото лечение се състои в детоксикация и психотерапия.


Детоксикация


Детоксикацията представлява процес, при който пациентът се подпомага в прекъсване употребата на наркотика чрез овладяване на абсинентните симптоми. Детоксикацията не е задължителен елемент от лечението и не се препоръчва да се прилага у пациенти, които имат тежка зависимост към опиоиди. Приложението ѝ е уместно, когато след нея има възможност пациентът да бъде под наблюдение за продължителен период от време или предстои да бъде включен в терапевтични общности (комуни).


Това е така, понеже след детоксикацията има голям риск от рецидив. Въздържанието намалява толерантността на пациента, поради което има сериозна опасност от свръхдозиране.


За детоксикация може да се използват други представители от групата на опиоидите с намаляващи дози по специална схема. За тази цел се употребяват бупренорфинът и метадонът.


Тези препарати могат да се използват и като субституираща терапия (заместителна), за продължителни периоди от време. Последното е на етапа най-ефективнният начин да се постигне спиране употребата на хероин, възстановяване на семейното, социално и професионално функциониране на човека и избягване на рисковете и вредите, свързани с инжектирането на наротика.


Съществува цяла гама от медикаменти, които по принцип се използват, и могат да купират различни симптоми на абсинентния синдром, сред които са тревожност и безсъние, коремни болки, диария, гадене и повръщане, безсъние и др.


Съществуват и опиоидни антагонисти, които се свързват с рецепторите, с които реагират тези наркотици, и ги блокират, без да създават риск от зависимост. Лечението с този тип препарати се прилага единствено при пациенти със силна мотивация за лечение и в рехабилитационни програми с разширена психосоциална подкрепа. 4091
 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Обратно на училище - съвети за здрави детски зъби

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Можем ли да удължим живота си?
Можем ли да удължим живота си?
9 съвета за живот без стрес
9 съвета за живот без стрес
За повече настроение на работното място
За повече настроение на работното място
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
Изгодни оферти
Още от Зачатие
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter