ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Когато детето не е с труден характер просто. Хиперкинетично разстройство

д-р Александра Игнатова   |   25 юни 2018   |   Коментари 0
   
   
Когато детето не е с труден характер просто. Хиперкинетично разстройство

Източник: iStockphoto

Най-разпространеното разстройство в детска възраст може сериозно да наруши ежедневието и реализацията на детето, ако то се неглижира.

 

Хиперкинетичните разстройства са най-рапространените в детска възраст и най-честите психични проблеми в училищна възраст. Според международната класификация на болестите, използвана и в нашата страна, хиперкинетичните разстройства са сборна категория от няколко субтипа, която е в известна степен аналогична на категорията на разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.

 

Последната категория се използва в страни като САЩ, Австралия, Канада и други, където е приложена различна система за класификация на психичните заболявания. Тези уж маловажни подробности имат голямо значение, тъй като двете системи имат различни критерии за поставяне на диагнозата.

 

И така, докато разпространението на хиперкинетичните разстройства в европейските страни е около 1,5% у децата в ранна училищна възраст, то в САЩ, където критериите за диагнозата са по-малко, тя засяга 5% от децата.

 

Хиперкинетичното разстройство засяга повече момчетата, отколкото момичетата, и се открива по-често у семейства с фамилна дисфункция, родители с психиатрично разстройство, живеещи в бедност, както и в градското население като цяло.

 

 

 

Причините


Обръща се внимание на био-психо-социалния модел – тоест комбинираното влияние на биологични, психични и социални фактори, води до проява на разстройството.

 

Счита се, че има силен генетичен компонент за възникването му. За виновни се подозират нарушения в гените, свързани с предаването на допаминовите сигнали в главния мозък. Допълнително, освен допамина като виновник за възникването на разстройството, се разглежда и серотонинът, който може да участва в проявата му. Невроизобразителните средства демонстрират ниска допаминова активност и загуба на нормалната мозъчна асиметрия.

 

Прояви на хиперкинетичното разтройство


Налице са нарушения в изпълнителните функции – нарушени са контролът и регулацията на бодростта и поддържането на устойчиво внимание. Децата имат по-ниска способност да отлагат или потискат неподходящи действия; затрудняват се да преценят ситуацията и да планират бъдещето.

 

Началото е в ранното детство, преди навършване на 7-годишна възраст – независимо от това, че диагнозата обикновено се търси и поставя след тръгване на училище.

 

Невниманието се отнася до цялостния стил на поведение, а поведението има известна хаотичност, без устойчивост и постоянство на действията. Причината диагнозата да се поставя в училищна възраст е тази, че симптомите се засилват, а и по-добре проличават при появата на по-структурираните обучителни занимания.

 

С нарастването на изискванията в училище проблемите във вниманието и импулсивността започват да пречат на обучението, адаптацията на детето и на отношенията му с връстниците. У едно такова дете, станало вече възрастен, ще се открие трудност в завършването на започнатите задачи, субективно усещане за неспокойствие, нетърпеливост и висок риск от инциденти.

 

Диагнозата


В ранна детска възраст е трудно разстройството да се разграничи от нормалните варианти на деца с „труден темперамент“. Поставянето на диагнозата е след комплексно оценяване на състоянието на детето, включително и в неврологично и телесно отношение.

 

Съществуват критерии, сред които са:

  • Разстройството трябва да се проявява в повече от един контекст от живота на детето – в дома, в училище, в отношенията с връстниците, по време на самия преглед;
  • Симптомите трябва да продължават повече от 12 месеца и да нарушават ежедневието на детето и семейството.
  • В училищна възраст съществуват и специфични оценъчни скали.
  • В съображение влизат и други психични заболявания в детска въраст, както и телесни такива, които могат да се проявят с хиперкинетично поведение – епилепсия, мигренозно главоболие, астма и алергии, хематологични заболявания, диабет, злокачествени образувания и др.

 

Лечение


Статистиката разкрива, че пред нелекуваните деца има недобра житейска перспектива и се очаква часат от тях да се превърнат във финансова и социална тежест, поради усложненията на разстройството.

 

Между 60% и 70% от децата с хиперкинетично разстройство продължават да имат симптоми и през юношеството, а между 40% и 60% от тези юноши ги имат и като възрастни.

 

Съвременният подход се базира на мултимодална интервенция, при която се съчетават психологично и фармакологично лечение. Съществетно значение за успеха на терапията има това да се включат както семейството, така и училището.

 

Използват се лекарства, които увеличават нивото на допамина (което е ниско при това разстройство). При тях обаче трябва стриктно да се следят кръвното налягане и пулса на детето, тъй като съществува риск от кардиоваскуларни усложнения.

 

Основни и задължителни са психосоциалните интервенции – родителският тренинг и когнитивно-поведенческата терапия – като 2/3 от децата могат да бъдат лекувани и единствено с тях без медикаментозна намеса.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Можем ли да удължим живота си?
Можем ли да удължим живота си?
9 съвета за живот без стрес
9 съвета за живот без стрес
За повече настроение на работното място
За повече настроение на работното място
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
Изгодни оферти
Още от Еко среда
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter