ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Анорексия – какво наистина знаем за нея?

д-р Александра Игнатова   |   17 април 2018   |   Коментари 0
   
   
Анорексия – какво наистина знаем за нея?

Източник: iStockphoto

Анорексията е едно от заболяванията, придобили широка общественост през последнте няколко десетилетия, а жервите ѝ са лесно разпознаваеми, нерядко предизвикващи одумване по улиците, къде с притеснение и съчувствие, къде чисто клюкарски.


Мислим си, че сме наясно със същината на проблема – това са хора, често млади жени, които са недувлетворени от външния вид и теглото си и са обявили битка на килограмите, изпадайки в крайности и подлагайки живота си на риск. Но само това ли е анорексията?


Човекът е социално животно, и нерядко както основата, така и решението на проблемите му могат да се търсят в обществото, което обитава. Няма спор, обществената позиция е настроена явно срещу хранителните разстройства, в частност анорексията, но нагласата и добрите намерения не винаги са достатъчни. Както се казва, опознай врага, за да го победиш или с други думи – ето какво трябва да знаем за анорексията.

Симптомите

Според международната класация на болестните състояния нейното наименование е „Анорексия нервоза“. Когато става въпрос за вече разгърната клинична картина, то тя се представя на две условни нива – повърхностна (видима) патология и базисна такава.

  • Повърхностната патология

Видно е при тези хора, че те страдат от ниско телесно тегло, дехидратация, ниско кръвно налягане, бавен пулс, посиняване на крайниците, ниска телесна температура, масивни невроендокринни промени, засягащи хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза и яйчниците, и при жените – аменорея (липса на менструация).


Хранителното поведение е абнормно – строгите диети продължават, независимо от ослабването, а придържането към тях придобива фанатичен характер, асортиментът от „позволени“ храни се стеснява все повече. Самият акт на хранене става странен, обагрен от ритуали – на определени места, в определени часове, храната се приема бавно, нарязана на малки парченца, подреждани педантично и придвижвани стереотипно в чинията – игра с храната.


Постепенно тези мерки се разширяват към територията на семейната трапеза,  готвенето, пазаруването и храненето на близките.


Успоредно с това се засилват поведенията, целящи изразходване на енергия – било то спорт, ходене, седене прав, ненужно изкачване на стълби и изобщо – хиперактивност.


Засегнатите стават неразбираеми за околните, захвърлят интересите и заниманията си, изолират се от връстниците. Настроението им е лабилно, с повишена раздразнителност, тревожност, невротични прояви и обсесивно-компулсивни такива. Сънят им е нарушен, с типично ранно събуждане.

 

  • Централна, базисна патология

Това, което причинява видимата патлогия, а именно – страх от собственото тегло, порив към слабота и хранителна фобия. В този смисъл анорексията представлява фобийно отбягване, където обект на фобията е собственото нормално тегло, което определя и его-синтонния характер на заболяването (това е разстройство, което макар и носещо известен дискомфорт, страдащите не възразяват да го имат, защото по някакъв начин удовлетворява определени техни психологични потребности).


В основата му стои нарушеното възприемане и представа за собственото тяло, нарушената концепция за себе си. Налице е неточна перцепция за размерите, пропорциите и границите на тялото, както и на телесното изтощение – неточно идентифициране и изказване на усещания като глад, засищане, студ, умора и др. Самооценката е нестабилна и свръхзависима от външни критерии.

Защо да потърсим помощта на специалист?

Хранителните разстройства обиновено започват бавно и подмолно и остават незабелязани в продължение на месеци и години. Открием ли белезите му обаче у някой близък, непременно трябва да се търси специалист.


Тези разстройства обикновено продължават средно 2-4 години, а в някои случаи – до 7-10 и повече, като 50-75% от болните оздравяват, 15-20% хронифицират, а смъртността е от 0,5 до 20%. Хранителните разстройства са причина номер едно за смърт на жени между 15 и 30 годишна възраст. Най-честата причина за такъв смъртен изход са телесните усложнения от заболяването и самоубийствата – в  около 1/3 от случаите. Близо 1/3 от болните правят по един или повече опита за самоубийство.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Можем ли да удължим живота си?
Можем ли да удължим живота си?
9 съвета за живот без стрес
9 съвета за живот без стрес
За повече настроение на работното място
За повече настроение на работното място
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
Изгодни оферти
Още от Бременност и раждане
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter