ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Посттравматично разстройство - в плен на спомените

д-р Александра Игнатова   |   14 ноември 2017   |   Коментари 0
   
   
Посттравматично разстройство - в плен на спомените

Източник: iStockphoto

Значението и последиците от емоционалните реакции на силно травмиращи събития е доловено и изучавано за първи път във военни условия. Едва през последните няколко десетилетия специалистите си дават сметка, че и в ежедневието в мирни времена съществуват условия за разгръщане на хронично психично разстройство след силно стресово събитие.


Това, което ще постави събитието в основата на посттравматичното разстройство е възприемането му – то е болезнено изживяно, причинило е извънмерно впечатление на пострадалия и е мисловно неадекватно обработено.

 

Остра реакция на стрес

Тя не е равносилна на психично заболяване и всеки човек е възможно да реагира с остра реакция на травмиращи събития, които надминават ежедневните и обичайни преживявания – бедствия, катастрофи, насилие, загуба на значим близък, присъствие при извършване на злоупотреби и убийство.


Реакцията често се състои в притъпяване на възприятията, амнезия с невъзможност за припомняне на важни моменти от събитието и загуба на емоционална реактивност. Тези елементи са еволюционно съхранени като полезни в условия на остра травмираща ситуация.


Острата реакция се развива средно у 1/4 до 1/3 от хората, преживели травмиращо събитие, но при 75% от тях отшумява без последствия. Задържането ѝ за повече от един месец е вредно – не позволява адекватното осмисляне на травмата – и насочва към развитието на посттравматично стресово разстройство.


Ето защо здравната общност все по-сериозно осъзнава, че след оказване на първа медицинска помощ, на пострадалите е нужно да се осигури и т. нар. кризисна психотерапия. Целта е да се подпомогне човека сам да разпознае, понесе и реформулира травмата по такъв начин, че да успее да я впише в житейската си история – и тя да остане там.

Колко е разпространено?

Преминаването на острата реакция на стреса в продължителното посттравматично стресово разстройство зависи основно от интензитета на травмиращото събитие. Общата му честота е около 8%.


Освен силата на стреса, значение има и „теренът“, върху който той ще упражни влиянието си – тоест индивидуалната реактивност на пострадалия. Тя се определя от предходни травми, фамилна обремненост, наличие на други психични разстройства, възпитание, вярвания и др.


Независимо от всичко това, честотата сред жертвите на насилие остава висока – 50%-70%.

Какво се случва в мозъка?

Невроизобразителни и функционални методи позволяват да надникнем зад кулисите и ни разкриват, че у пациентите с това разстройство е настъпило нарушение в обработката на сензорната информация. Доказано е, че травматичните преживявания се складират в паметта по различен начин от обикновените събития и ангажират по различен начин структурите, отговарящи за емоциите – хипокампус, амигдала и др.

 


Лабораторни анализи демонстрират дълготрайно повишение на секрецията на адреналин и норадреналин и промяна в трансмисията при всяка ситуация, напомняща за травмата. Установява се и свръхреактивност на хормоналната ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза.

Какво преживява засегнатият?

Основните прояви на разстройството се състоят в повтарящо се преживяване на травмата, отбягване на всичко, което напомня за нея, притъпяване на емоциите и симтоми на автономна свръхвъзбудимост.


Пациентите неволно се оказват пленници на събитието, защото се налага да го преживяват многократно чрез нахлуващи в съзнанието живи картини или спомени от него денем и/или повтарящи се кошмари нощем.


На този тормоз засегнатият отговаря с опити да отбягва всички ситуации, предмети и хора, които могат да напомнят за случката и с притъпяване на емоциите. Това се последва често от отчуждаване от социалните дейности и контакти и ограничаване на интересите.


Автономната свръхвъзбудимост се състои от прекомерно стряскане, лош сън, затруднена концентрация, раздразнителност, нарушен контрол върху импулсите и враждебност. Тези прояви с времето се усилват и стават все по-трудно поносими.


Описаните характеристики на посттравматичното стресово разстройство не само затрудняват ежедневието и взаимоотношенията на болния с околните, но и го отдалечават от възможността за осмисляне на случилото се по конструктивен и облекчаващ начин.


Около половината от засегнатите успяват да се освободят от симптомите в рамките на шест месеца, но при около 1/3 от тях състоянието хронифицира. В тези случаи пациентите, с подкрепата на психотерапия и подходящи медикаменти могат да се изправят и да надвият болезнените спомени.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Можем ли да удължим живота си?
Можем ли да удължим живота си?
9 съвета за живот без стрес
9 съвета за живот без стрес
За повече настроение на работното място
За повече настроение на работното място
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter