ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Кога тревожността става болест?

Александра Игнатова   |   08 октомври 2017   |   Коментари 0
   
   
Кога тревожността става болест?

Източник: iStockphoto

Тревогите и успехите, скърбите и радостите са нормалната емоционална окраска на бита и никой не трябва да е прекалено строг към себе си – или другите – за изпитването на тези чувства.


Генерализирано тревожно разстройство може и да звучи много крайно за тези, които непрекъснато са нервни и си човъркат по ноктите, примерно, но всъщност по изчисления то засяга почти половината от всички с каквото и да е психиатрично или соматично (на тялото) заболяване.


Тази честота сама по себе си е показателно висока, но може да се добави и това, че средно между 3,5% и 10% от населението е в капана на генерализираното тревожно разстройство. Това е важно, защото заболяването измъчва пациентите, може да съучаства в развитието на други заболявания, както и да влоши протичането им.

 

Тревожността не е само състояние на духа

Голяма част от тези пациенти попадат на първо време в кабинетите от първичната здравна мрежа. Те са наясно с тревожността си, но обикновено търсят помощ заради някоя от многобройните телесни прояви на болестта:

  • Мускулно напрежение и болки в главата, врата и гърба;
  • Изпотяване и треперене;
  • Сърцебиене и шум в ушите;
  • Стомашно-чревен дискомфорт, сухота в устата, трудно преглъщане;
  • Невъзможност за отпускане, трудно заспиване и спад на концентрацията.

Тези прояви на генерализираното тревожно разстройство допълнително влошават качеството на живот. Нещо повече, счита се че то често усложнява протичането на хронични заболявания като хипертонична болест, стенокардия, захарен диабет и др.

Причините

Обичайно психиатричните заболявания имат смесен произход – комбинация от множество фактори – какъвто е случаят и с генерализираното тревожно разстройство.


Генетична предиспозиция със сигурност съществува – известно е, че родството от първа степен с болен увеличава риска от заболяването 5-6 пъти.


Съвременните усъвършенствани методи за изобразяване на мозъчните структури отбелязват няколко структурно-функционални отклонения у засегнатите – абнормно функциониращи невронални вериги с централна роля на амигдалата и ангажиращи също базалните ядра и тилните и слепоочните дялове на главия мозък.


Установени са и някои нарушения в невромедиирането, като например понижена активност на рецепторите, приемащи потискащите, успокояващи сигнали в централната нервна система.


Колкото и да се изследват тези механизми, пратиката говори, че мисловните конструкции на пациентите имат значима роля за поддържане, а според някои – дори и за причиняване на генерализираното тревожно разстройство.

Проявите

Тревожността не е нещо, на което може да се даде количествено измерение. Тя е субективно усещане, базирано на личното възприемане на настроенията и притесненията. Предизвикана от силни стимули, тя е напълно естествена.


Например тревожността преди много важен или тежък изпит е нормална. Но тревожност до степен, че да пропуснем изпита или пък да да причинява такова треперене на ръцете, че да не можем да пишем – тогава вече не е.


Понякога е трудно да се каже кога тревожността е патологична, но на първо място има един сигурен белег – когато пречи на пациента.


Безпокойствата се изживяват от пациентите като неовладими и мъчителни, нарушават значимо тяхната работоспособност, социалните контакти и общата удовлетвореност от живота. Обикновено са свързани с ежедневни обстоятелства – работа, финанси, домакинство, близките хора, ангажименти.


Разстройството комбинира от една страна прекалено обременяване на болния със стресори от околната страна, и от друга – извънмерната му тревожност, свързана с тях. Това го кара винаги да е „нащрек“и да следи за всяка настъпваща промяна.

 


Пациентите посвещават по-голямата част от деня на тревогите си, макар да осъзнават, че основанията за тях са незначителни. До около 40% от тези пациенти, освен другите проблеми, са застрашени и от разгръщане на депресивен епизод.

У нас е ключът към решението

При това разстройство тревожността е преди всичко психологична. Тя трябва да се измести от активни мерки по преодоляването й.


Повишената предразположеност към тревожност не е равнозначно на присъда. На нея засегнатият може да отговори с различни техники за отпускане, а за допълнително компенсиране съществуват ефективни медикаментозни схеми.


Осъзнаването на проблема и търсенето на помощ от психотерапевт и психиатър е основната крачка за овладяването на болестта. Когнитивно-поведенческата терапия има отлични резултати и ползите от нея се съхраняват и дори увеличават с времето. Съществуват и подходящи медикаменти за помощ.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
11 причини за слаба концентрация
11 причини за слаба концентрация
7 изненадващи признаци на депресия
7 изненадващи признаци на депресия
Убийци на концентрацията - кои са те?
Убийци на концентрацията - кои са те?
Изгодни оферти
Още от Хомеопатия
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising