ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Какво е разстройство на личността?

Александра Игнатова   |   22 август 2017   |   Коментари 0
   
   
Какво е разстройство на личността?

Източник: Dreamstime

Често в живота се сблъскваме с хора, които намираме за необичайни, ексцентрични, трудно ни е да общуваме с тях и да намерим логика в съжденията и действията им. Изобщо една от основните прояви на личността е взаимоотношенията ѝ с останалите. Ето защо понятия като здраве, отклонения и болест на психиката не може да се обсъждат извън контекста на общуването.

Какво е разстройство на личността?

Особено състояние, което обаче се различава от психичните заболявания. Колкото е трудно да се даде дефиниция на нормален, толкова трудно е и да се определи кое се отклонява от нормалното.
 
Съвременните схващания са такива, че абнормна е такава личност, която : „има дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение, които се проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина, по който средният индивид в една култура възприема, мисли, чувства и особено, - общува с другите.“
 
Личностовите разстройства са крайности и карикатури на нормални човешки черти. Те се намират в непрекъсната връзка с нормалността, произлизат от нея и не може да се посочи конкретен момент на изострянето им. Те са трайни, за разлика от болестта, която е епизод, различен от обичайното за човека.
 
Хората, засегнати от личностовите разстройства, сами страдат от тях или карат другите да страдат от това. Ето още няколко характеристики:
  • Начало в детството или юношеството
  • Трайност във времето и постоянтво на абнормния модел на поведение в различни ситуации
  • Човекът е засегнат от изразен дистрес или социални проблеми

Къде се корени произходът на личностовите разстройства?

Генетичните фактори несъмнено взимат участие във формиране на личността. Установено е обаче, че те имат по-голямо влияние относно нормалните личностови черти, отколкото спрямо абнормните такива. Наследствено се предават повече предразположения и темпераментови белези, отколкото характерови черти.
 
Биологични маркери като променена невронална активност, изменения във функцията на някои медиатори в централната нервна система или скъсена РЕМ фаза на съня не са специфични за личнотовите разстройства, а обединяват белези на по-широк спектър от психични заболявания.
 
Смята се, че биологичните фактори обуславят нарушението, но психичните и социалните – формата на неговата изява. Безспорно е значението на детството, когато ранният опит има решаващо значение за изграждане на идентитета. В основата на голяма част от нарушенията лежи ранно накърняване на Аза, за чието правилно развитие е нужно положително чувство за идентичност  и за това, че си обичан – без поставяне на условия.
 
Социалните фактори имат голяма тежест. Дори се смята, че личността е пресечна точка на възгледите на другите за човека. Той интериоризира - възприема като свои, част от тези възгледи и те участват в оформяне на Аза. Прието е, че не е възможна самооценка, която да е независима от външната такава. Още от ранна възраст се закрепват определени модели на поведение под влияние на очакването на другите за тяхното изпълнение.
 
Високата стойност на социалното влияние може да се разкрие от следния пример: в общества, в които на колектива се отдава по-голямо значение, отколкото на индивидуалните ценности, личностовите разстройства са по-редки.
 

Защо е важно?

Достатъчен е фактът, че влошават качеството на живота на човека, както и затрудняват участието му в обществото. 
 
Личностовите разстройства не са болест, но при възникване на психично заболяване, те влошават проявите и утежняват протичането му.
 
Разстройствата на личността са рисков фактор за депресия, както и за суицидно поведение.

Как се лекува?

Когато се прилага, лечението е ефективно. Основа в терапията е да се помогне на пациента да осъзнае състоянието си. Поради размитата граница с нормалното, рядко човек с личностово разстройство е напълно готов да приеме необходимостта от промяна и ролята на пациент.
 
Медикаментозната терапия е необходима при овладяване на темпераментовите нарушения, които са биологично обусловени.
 
Психотерапията работи с чертите на характера. Търсят се моменти от миналото, в които са се зараждали абнормните реакции, несъзнавано тогава от пациента.
 
Когнитивната терапия се фокусира върху дисфункционалните вярвания. Например, една тревожна личност може да вярва, че е непълноценна и ще се провали. Това вярване води до компенсаторна стратегия – избягване на интимност. Терапята цели да изкара на показ безпочвеността на дисфункционалните вярвания и по този начин да повлияе поведението на пациента.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Рак на тестиса, инфертилитет при мъжа, съхранение на сперматозоиди – Movember е

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
11 причини за слаба концентрация
11 причини за слаба концентрация
7 изненадващи признаци на депресия
7 изненадващи признаци на депресия
Убийци на концентрацията - кои са те?
Убийци на концентрацията - кои са те?
Изгодни оферти
Още от Билки
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising