ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Олга Григорова: В най-ранния стадий на паркинсон симптомите са едва набелязани

Puls.bg   |   07 април 2017   |   Коментари 0
   
   
Доц. Олга Григорова: В най-ранния стадий на паркинсон симптомите са едва набелязани

Източник: iStockphoto

Доц. д-р Олга Григорова е невролог. Работи в клиниката по нервни болести на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“. От 15 години лекува пациенти с късен паркинсон. Член на Българското дружество по неврология и има над 100 публикации в областта на клиничната неврология, паркинсоновата болест и множествената склероза. Тя е автор и съавтор на монографии и учебници по неврология.
 
Паркинсоновата болест е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер. То засяга 1% от населението над 60 години и 2-3 % - над 80 години. На 11 април 2017 г. се навършват 200 години от публикуването на „Есе за треперещата парализа“ от лондонския лекар Джеймс Паркинсон, в което той за първи път в новата история описва симптомите на паркинсоновата болест и така дава името си на заболяването.
 
 - Доц. Григорова, през какви етапи минава болестта на Паркинсон? 
 
Най-общо паркинсоновата болест се разделя на ранна и късна (усложнена) паркинсонова болест. В най-ранния стадии има едва набелязани симптоми, които се забелязват по-скоро от близките, отколкото от пациента. С напредване на дегенерацията (загиването) на невроните в черната субстанция, които произвеждат допамин, за повлияване на паркинсоновите моторни и немоторни симптоми е необходимо започване на симптоматично лечение. Съгласно възприетите критерии, в ранния етап на болестта се назначава т.нар. невропротективна терапия – МАО-Б инхибитори, амантадин, допаминови агонисти. Освен невропротективен ефект, тази терапия има и симптоматичен ефект. Така се отлага във времето започването на терапия с леводопа и нейните усложнения при продължително прилагане – т.нар. „леводопа-спестяваща терапия”. Когато паркинсоновите симптоми нарушават ежедневното функциониране на болния, тогава се започва лечение с леводопа, най-ефективният известен досега антипаркинсонов препарат.
 
 - След колко време настъпва късният стадий на заболяването и какви промени се наблюдават в състоянието на пациентите?
 
Късният стадий настъпва при 50 % от пациентите след 5 години и в 80 % от болните - след 10 години от началото на паркинсоновата болест. Характеризира се с поява на моторни и немоторни флуктуации и дискинезии. Леводопа, която е въведена в клиничната практика през 1967 г., в първите няколко години повлиява отлично паркинсоновите прояви. По принцип се назначават възможно най-ниските дози леводопа, които адекватно повлияват симптомите. Колкото по-висока е дозата на леводопа и по-продължително е лечението, толкова по-вероятно е да се развият усложнения – т.нар. моторни и немоторни флуктуации и дискинезии. Флуктуациите в началото се характеризират със скъсяване на терапевтичния отговор, забавен или липсващ отговор, а по-късно настъпват непредвидими колебания (On/off). Поради стеснение на терапевтичния прозорец всеки опит за повишение на дозата на леводопа води до дискинезии. Това са неволеви движения, най-често при високо плазмено ниво на леводопа (пикови дискинезии), по-редки са двуфазните дискинезии и off-дистониите. Типични за този  късен стадий са  freesing-феноменът и постуралната нестабилност с падания.
 
 - Има ли начин да се забави прогресирането на паркинсоновата болест?
 
Паркинсоновата болест е прогресиращо заболяване както и другите невродегенеративни заболявания. Проучванията досега са показали, че някои молекули като rasagiline, pramipexole, ropinirole, amantadin, които се назначават като начална терапия имат невропротективен ефект и забавят прогресията на болестта. Също така включването на по-късен ефект на леводопа в минимално ефективни дози може да забави прогресията на болестта.
 
 
 - Защо с напредването на заболяването конвенционалните лекарства спират да действат? 
 
При изявата на паркинсоновите симптоми 50 - 80 % от нигростриарните неврони вече са загинали. С прогресията на болестта и по-нататъшната загуба на неврони се изчерпва буфериращата способност на останалите неврони да синтезират и да складират допамин и постепенно да го освобождават, като активират постсинаптичните допаминови рецептори.  Така вместо постоянна допаминергична стимулация на D-рецепторите се стига до пулсова стимулация в резултат на колебанията в плазменото и мозъчното ниво на леводопа.  Плазменото ниво на леводопа е непостоянно поради краткия й полуживот и нарушената абсорбция на леводопа в резултат на забавено и непостоянно изпразване на стомаха. Тази пулсова стимулация води до сенсибилизиране и дисбаланс на допаминовите рецептори и до непредвидим отговор и дискинезии.
 
 - Какви са методите на лечение в късната фаза на паркинсоновата болест? Кои от тях се прилагат в България?
 
В късната фаза на паркинсоновата болест се прилага леводопа в комбинация с препарати, които удължават нейния ефект (entacapone), повлияват дискинезиите (amantadine), имат по-дълъг плазмен полуживот (rasagiline, pramipexole, ropinirole). Независимо от всички опити, с тази комбинирана терапия и спазване на определена диeта (протеините конкурират леводопа за преминаване през кръвно-мозъчната бариера) една част от пациентите са в по-продължителни off-периоди  и с невъзможност за самостоятелно функциониране над 3 часа от будната част на денонощието. При тези пациенти са показани нови, иновативни методи на лечение. Това са методите, които доставят лекарството с преносима помпа чрез перкутанна ендоскопска гастростома (ПЕГ), под формата на интестинален гел.  Така се осигуряват стабилни концентрации на леводопа в рамките на терапевтичния прозорец и се заобикаля стомаха, за да се избегнат ефектите от забавеното или намалено изпразване с променлива абсорбция на леводопа. Поддържането на постоянно плазмено ниво на леводопа и мозъчно ниво на допамин повлиява ефективно моторните и немоторните флуктуации и дискинезиите и подобрява качеството на живот на пациента. Тази терапия се прилагат у нас над 7 години и натрупаният опит потвърждава добрата ефективност и поносимост. Друг метод за продължителна допаминергична стимулация, който е неинвазивен, е с подкожна инфузия на apomorphine с минипомпа. Той се прилага у нас от 2 години и също дава обещаващи резултати. При напреднала усложнена паркинсонова болест има индикации и за неврохирургично лечение – дълбока мозъчна стимулация, която се прилага у нас от няколко години, както и стереотаксична таламотомия, палидотомия и субталамотомия. Трансплантацията на човешки фетални нигрални допаминови неврони и лечението със стволови клетки не се прилага рутинно в клиничната практика.
 
 - Паркинсоновата болест засяга в голяма степен двигателната система на страдащия от заболяването. От какво може да се повлияе позитивно и съответно негативно моторно-двигателната симптоматика на пациентите с късен паркинсон?
 
Освен ефективното и адекватно лечение на моторните нарушения, в ранната фаза на заболяването е необходимо продължаване на професионалната активност на пациента, а в по-късната фаза - редовна неврорехабилитация. При интеркурентни заболявания, операции и съпътстващи сърдечносъдови и други заболявания терапията се адаптира съобразно  необходимостта от промяна и в зависимост от страничните прояви и лекарствени взаимодействия  на антипаркинсоновите медкаменти.
 
 - Каква е връзката между паркинсоновата болест и депресията? Някои от страдащите от паркинсон развиват депресия, но възможно ли е и обратното хора, изпадащи често в депресивни състояния, впоследствие да развият паркинсонова болест?
 
Депресията е най-честият „психиатричен“ симптом при паркинсонова болест. Наблюдава се при 40-50 % от пациентите и често се проявява преди моторните нарушения. Смята се, че причината е както ендогенна, поради дефицит на моноамини (допамин и серотонин), така и екзогенна, реактивна като реакция на осъзнаване на тежестта и прогнозата на болестта. Тъй като депресията може да бъде първа проява на паркинсоновата болест възможно е част от хората, изпадащи често в депресивно състояние впоследствие да развият паркинсонова болест.
 
 - Кои са най важните съвети, които ще дадете на пациент, когото току-що са диагностицирали като болен от паркинсон?
 
Съобщението на пациента, че има паркинсонова болест е голям стрес за него. Затова диагнозата трябва да му се съобщава само, когато е сигурна. Трябва да му се обясни същността на заболяването и наличието на съвременни и надеждни методи за лечение, които осигуряват дълги години професионална и ежедневна активност. Важно е също така неговите близки да бъдат запознати със особеностите на заболяването, за да осигурят морална подкрепа, а в късните стадии и физическо подпомагане.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Хрема при детето и най-честите усложнения, до които води

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Няколко факти за хранителните разстройства...
Няколко факти за хранителните разстройства...
11 причини за слаба концентрация
11 причини за слаба концентрация
7 изненадващи признаци на депресия
7 изненадващи признаци на депресия
Убийци на концентрацията - кои са те?
Убийци на концентрацията - кои са те?
Изгодни оферти
Още от Бебе. Кърмене.
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising