Страхът е едно от най-естествените усещания за човека и го съпътства през целия му живот. Всички ние се страхуваме от нещо: да не загубим близките си, работата си, здравето си… Страхът е чувство, заложено ни от природата, за да ни помага да оцеляваме, избягвайки опасните за живота ситуации.
Но какво да направим, ако страховете ни стават натрапчиви и заемат доминиращо място в живота, превръщайки се във фобии?
Фобиите са много и различни по своята природа и израз. Някои от тях изглеждат доста екзотични – страх от числото 13 (трискайдекафобия), от всичко ново (неофобия), от малки предмети (микрофобия), от божията намеса в съдбата (теофобия), от безкрайността (апейрофобия) и дори от възникването на фобии (фобофобия).
Страдащите от фобии не са в състояние да живеят пълноценно. Осъзнаването на несъстоятелността на техните преживявания и невъзможността за самостоятелно справяне с тях провокират тежки депресии при голяма част от хората.
Човек реагира на страха по два основни начина. Някои притежават възбудена симпатикова нервна система. Характеризира се с мобилизация на всички сили за активно съпротивляване на опасността: учестено сърцебиене, повишено артериално налягане, зачервяване на кожата и т.н. При други преобладава възбудата на парасимпатиковата нервна система: забавено сърцебиене, бледност на кожата, студена пот, гадене.
Фобиите се класифицират според преживяването, което стои в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространството, като най-популярна е клаустрофобията - страхът от затворено пространство. Тук спадат и страхът от летене със самолет, страхът от дълбочина, отворени пространства и височина.
Не по-малко разпространени са социофобиите – страхът от неправилно поведение в обществото, осъждането от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да се изкажат пред аудитория. Те могат да общуват спокойно в обичайния си живот, но пред публика не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасенията за собствения живот и здраве. Хората се страхуват да не се разболеят от СПИН, рак, сифилис или да не умрат от внезапна смърт.
Огромна група фобии са свързани с необяснимия и неистов страх от различни насекоми, животни и птици. Според специалисти това са най-често срещаните страхове, но същевременно и най-податливите на терапия.
Фобията не е болест – тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза). Определянето на причината за страха е конкретната задача на психиатъра.
Фобиите най-често преследват мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. За борба със своя страх те често използват специално измислени “ритуални” действия. Ние наричаме това суеверия и заклинания, но понякога тези ритуали водят до прекомерно фиксиране на вниманието и отклоняват пациента от нормалния му ритъм на живот. Поради натрапчив страх човек започва да се ограничава в натоварването, движенията, стреми се да не излиза навън или общува с хора. Развива се т.нар. фобийна невроза, която може да бъде победена с помощта на психотерапевт или психиатър.
Ако човек се тревожи, че е забравил отключена вратата или включена ютията, това е нормално, но ако напълно се откаже да излезе от дома си – това вече е заболяване. Страхът се превръща в болест, когато човек не е в състояние да го преодолее дори в екстремни ситуации.
Повечето фобии са лечими. Някои от тях се поддават по-лесно на лечение, други – по-трудно, но общото състояние на пациента се подобрява.
Методите на психотерапията са различни в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Широко се прилага десенсибилизация – постепенно свикване на човека със ситуацията, в която възниква страхът. Например при страх от пътуване с метрото се препоръчва пациентът да ходи на спирката и да се убеди, че там не го дебне никаква опасност. След това той постепенно свиква с ескалаторите и шума на вагоните. След това се качва и пътува само една спирка и т.н.
Психотерапевтите използват този метод и при моделиране на въображаема ситуация, в която възниква фобията – в състояние на хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
В по-тежки случаи страхът може да се пребори само с помощта на психотропни препарати - антидепресанти, транквилизатори. Специално подбраните (задължително от специалист!) схеми на лечение подобряват състоянието на болния, като променят реактивността на неговата нервна система.
Ако фобията не се лекува навреме, това може да доведе до множество социални негативи - отчуждение, загуба на работата и семейството, но също така и до възникване на съпътстващи заболявания. Невротиците често страдат от болести на стомашно-чревния тракт, вътрешните органи, сърдечносъдови заболявания.
