Шизофренията

Puls.bg   |   04 февруари 2007   |   Коментари 0
Шизофренията

Шизофренията е едно от най-увреждащите и мъчителни разстройства.
Също както ракът е свързан с различни заболявания, така и шизофренията е по-скоро група от заболявания, отколкото една болест. Предполага се, че шизофренията засяга около 1% от населението. Заболяването се среща с една и съща честота при всички раси и култури. Женският и мъжкият пол са приблизително еднакво засегнати.  При жените заболяването е с тенденция да настъпва по-късно.

Честотата на шизофренията сред роднините от пряка линия е около 4 до 8 % в сравнение с около 1% при контролните индивиди. Шизофренията има недвусмислена биологична основа и доказана наследствена съобусловеност. Изследвания показват неспецифични нарушения в мозъчните структури.

Обикновено шизофренията започва в късната младежка възраст или ранната зрялост.

Шизофренията е смесица от признаци и симптоми. Засяга емоциите, възприятията, мисленето и личността на болния.
В ранния период на заболяването често се наблюдава недоумение, което води до убеждението, че обикновени ситуации притежават особен, зловещ смисъл, предназначен специално за болния. Началото може да бъде остро със сериозни нарушения на поведението или постепенно с развитие на странни идеи и поведение.

Едни от симптомите представляват изкривявания на нормалните психични функции. Те се наричат позитивни симптоми. Такива са:
• налудностите (неправилно болестно убеждение, при което болният остава некоригируем спрямо реалността),
• халюцинациите (преживяване за възприятие на обект, без реално съществуване на такъв),
• разкъсаното мислене (несвързано и алогично мислене, без вътрешни връзки) и
• дезорганизирано поведение.

Налудните идеи могат да бъдат:
• За преследване-болният смята, че е наблюдаван и следен по различни начини от неприятели, които целят неговото увреждани или унищожение.
• За отношение-поради болестна мнителност болните имат преживяването, че това което става около тях е някакъв сигнал за специално отношение-хората ги „гледат особено”, „споглеждат се”, „кимват си”.
• За въздействие и контрол-пациентът е убеден, че неговите мисли, движения и действия са контролирани от външна сила,
• За узнаване, предаване и отнемане на мисли-болните са убедени, че мислите им се узнават от външни лица посредством телепатия и апарати.

При шизофренно болните най-чести са слуховите халюцинации. 

Един пациент може да се чувства преследван и да чува гласове, а друг може да е с разкъсана реч и да има промени в поведението като странен начин на обличане или променена сексуалност.

Друга важна група симптоми отразява загубата или понижението на нормалните психични функции. Това са т.нар. негативни симптоми. Те включват:
• бедност на речта,
• понижена способност за изразяване на емоции,
• загуба на способността да се изпитва удоволствие,
• неспособност да се започне или поддържа целенасочено поведение.

Протичането на заболяването показва голямо разнообразие и в никакъв случай не е неизбежно хронично. Смята се, че протичането до голяма степен се определя и от интензивността на началното лечение.

За благоприятна прогноза на разстройството говорят:
• Острото начало на болестта
• Добрата ремисия след предишните пристъпи
• Късното начало на заболяването
• Добро предболестно функциониране с добра способност за общуване и адаптация
• Ефективно лечение в ранните стадии на заболяването

Ранното диагностициране се затруднява от предубежденията, свързани с шизофренията и погрешното разбиране, че това е неизлечимо заболяване. Терапията на шизофренията включва комплекс от интервенции – биологични, психологични и социални, които водят както до намаляване или отзвучаване на симптомите, така и до подобряване на качеството на живот на пациента.

Хората с шизофрения се нуждаят от медикаменти за контролиране на симптомите на болестта. Антипсихотичните медикаменти помагат за възстановяване на биохимичния баланс. Новите лекарства могат да бъдат ефективни и при повлияване на негативните симптоми като социално оттегляне, изразена апатия и понижена емоционална експресия. Поддържащата терапия с антипсихотици е важен компонент, тъй като тя предпазва от поява на нови пристъпи. След първия болестен епизод лечението трябва да е с продължителност поне 2 години, а след втори пристъп - поне 5 години.

Главната цел на психосоциалните интервенции е максималната ресоциализация на пациента, възстановяване на контактите с околните и професионална реализация. Групите за подкрепа на семействата и семейната терапия могат да дадат на членовете на тези семейства по-добро разбиране за болестта и да им помогне да изразяват повече  състрадание, да оказват повече подкрепа, които играят съществена роля в процеса на възстановяване.

Повечето от хората със шизофрения могат да работят, да живеят самостоятелно в общността или с техните близки, ако получават подходящо лечение.

Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата
Скарлатина - винаги с едно наум!

реклама
Още от Здрав ум
реклама
Галерия
Митове и факти за психотерапията
Митове и факти за психотерапията
Синдром на дефицит на вниманието - и при възрастни
Синдром на дефицит на вниманието - и при възрастни
Генерализирано тревожно разстройство – що е то?
Генерализирано тревожно разстройство – що е то?
От какво се страхуваме най-често?
От какво се страхуваме най-често?
Изгодни оферти
Още от Билки
реклама
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising