ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Астмата - създава погрешно впечатление за напълно излекуване. Интервю с д-р Румяна Рачева (II част)

Puls.bg   |   02 май 2011   |   Коментари 0
   
   
Астмата - създава погрешно впечатление за напълно излекуване. Интервю с д-р Румяна Рачева (II част)

Д-р Румяна Рачева е главен асистент в Катедра по алергология към Медицинска академия-София. Работи като педиатър-алерголог в Детски кабинет в Клиниката по алергология и астма към УМБАЛ „Александровска“. Завършва и двете специалности в Медицински университет-София: педиатрия през 1988 г. и алергология през 1993 г. Член е на  Българското дружество по алергология (БДА), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Европейското респираторно дружество (ERS ).

 

Първа част на интервюто

 

А как се поставя диагноза, когато пациентът не е в състояние на пристъп?
Обратимостта може да е в различна степен при всеки отделен пациент. Зависи от продължителността на астмата, от тежестта на пристъпа, от употребата на бронходилататори преди това, но тя е задължителна за бронхиалната астма и за поставянето на тази диагноза. Ако пациентът обаче е без пристъп и е в ремисия на основното заболяване, това не може да се установи със спирометрия. Няма да я има бронхиалната обструкция и тази обратимост. В такива случаи, полезно за диагнозата е едно по-продължително проследяване на дишането в домашни условия, т.е. трябва да се използват ВЕД- метрите. Проследяването е полезно да се направи като се измерва дишането на пациента сутрин и вечер с продължителност минимум 2 седмици и се попълва дневник, за да може да се направи графика.

В болнична обстановка или в специализирани кабинет могат да се провеждат т. нар. провокационни тестове. Те се извършват с различни медиатори или неспецифични стимули. Идеята е, ако има някаква латентна бронхиална хиперреактивност, с този тест да я обективизираме. Тестът с физическо натоварване се провежда рутинно в специализираните кабинети по Алергология. Тестът с метахолин е много полезен, но изисква по-сложна обстановка и се провежда единствено в Катедрата по Алергология. Метахолинов тест се налага да бъде проведен след като са изчерпани всички други възможности за диагностициране и лекарят се затруднява в поставянето на диагноза на пациента.

След като е поставена диагноза бронхиална астма, следва да се уточни какъв е типът на астмата. Дали става дума за атопична или за неатопична форма, т.е. трябва да се направи задължително и изследване за алергия. То ни е изключително полезно, защото бихме могли да се опитаме да направим някакви мероприятия за контрол на околната среда на пациента, да му дадем препоръки как да избягва алергените, които предизвикват при него пристъпи. В случаите, когато това е невъзможно, се препоръчва един много добър метод за лечение на алергията - специфична хипосенсибилизация, или т. нар. специфична имунотерапия.

При някои от пациентите има изразена сезонност на проявите на бронхиална астма. Те вървят ръка за ръка с прояви от горни дихателни пътища и почти никога не са самостоятелни. В тези случаи е изключително важно лекарите да определим и препоръчаме подходящо поведение на пациента точно за този период, когато се очаква сезонна провокация.

Най-честите алергени, които предизвикват бронхиална астма и респираторна алергия като цяло, са акарите от домашна прах и поленовите алергени. На следваща позиция идват епидермалните алергени от домашни любимци, което е сравнително по-рядко. За съжаление, и двата алергена не подлежат на елиминиране и не може да се постигне абсолютно очистване – нито от домашен прах, нито можем напълно да избягаме от цъфтежите, колкото и филтри да използваме, каквито и мерки да вземаме.

Започването на имунотерапия с някой от тези алергени трябва да бъде внимателно преценено от специалист-алерголог и в никакъв случай не трябва да отпадат и другите мерки за ограничаване на експозицията на съотвените алергени, които могат да отключат астматичен пристъп.


Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период. Какво представляват тези методи?
Действително в медикаментозното лечение на астмата има 2 основни момента – лечение по време на пристъп и т. нар. контролиращо лечение, целящо пациентът да не получава пристъпи и той да се чувства комфортно, да бъде работоспособен.

Контролиращото лечение има за цел да овладее алергичното възпаление, което стои в основата на тази променена бронхиална реактивност. Това е един много сложен механизъм на възпаление, който включва различни видове клетки, медиатори. Дори и при най-леките случаи на персистираща астма се установява такова алергично възпаление.


Какви медикаменти се употребяват при пристъп?
За овладяване на астматичния пристъп се употребяват бронходилататори. Основните лекарства, които се използват, са бета-2 миметици с бързо действие, приложени инхалаторно.

Особеното при използването на медикаменти за астма е, че те трябва да се прилагат с подходящи уреди. За предпочитане е астматичното лечение да се води с лекарства, които са пригодени за инхалаторно приложение. Има различни уреди, които осигуряват възможности на пациентите за провеждането на инхалаторното лечение. Това е строго специфично, зависещо от медикамента, който се използва, от възрастта на пациента, от неговите възможности да сътрудничи по време на инхалациите. Трябва за всеки един болен конкретно да бъде разрешен въпросът кое е най-подходящото устройство и медикамент за него.

Ако няма ефект от това лечение до края на първия час от началото на пристъпа, трябва да се премине към системен кортикостероид, даван през устата или пък инжекционно.

Трябва да се отбележи, че здравната каса реимбурсира голяма част от лекарствата и то на добро ниво, някои от лекарствата дори до 100%. Не може да се каже, че в България има дефицит на антиастматични медикаменти. Пациентите разполагат с най-добрите медикаменти в световен мащаб.


Тъй като астматичният пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, какво следва да бъде поведението на болния и близките му при пристъп?
На практика всеки пациент с диагностицирана вече бронхиална астма, който е провел и консултация със специалист, е получил инструкции кои са първите стъпки за овладяване на пристъпа в домашни условия. Лечението на астматичен пристъп се започва с прием на инхалаторен бета-2 миметик с бързо действие. Препоръчаната доза може да се повтори след 20 минути. Ако до 1 час няма ефект, пациентът трябва да приеме системен кортикостероид, който трябва да има във вид на таблети вкъщи. Следващата стъпка е влизане в контакт с лекар, който вече преценява как да се действа по-нататък.

 

Уместно е всеки пациент да има индивидуален лечебен план с конкретни указания за действие и начин за контакт с лекар при необходимост. Само при малки деца, които не могат да използват или нямат подходящо инхалаторно устройство, може да се използва перорален бета -2-миметик във вид на сироп.


Какви са основните стъпки, които трябва да следва пациента при контролиращо лечение?
Контролиращото лечение е изключително важно и трябва да се провежда дълго време. Обемът и продължителността на лечението се определя от специалист, като се взимат предвид фактори като например възраст, как протича заболяването до момента, колко тежки пристъпи прави пациента, каква е тяхната честота, налагало ли се е болнично лечение. Има различни видове лекарства за целта. По-голяма част от тях също се използват във вид на инхалации, друга част във формата на таблети. Алергенната имунотерапия, за която вече споменах, също влиза в тази група лекарства. 

Медикаментозното лечение трябва да се регулира от специалист. Нормално е един болен, който е бил с пристъп и току що излиза от състоянието, да бъде проследяван по-често през следващите 2-3 седмици.

Представете си ситуация, в която пациентът е консултиран от специалист, започнато е контролиращото лечение и ако всичко е наред, след 3 месеца може да се започне с намаляване дозите и броя на лекарствата. Какво се случва обаче на практика?! В много случаи пациентите самоволно намаляват, пропускат или спират контролиращото лечение, защото мислят, че са добре, но по този начин се подлагат на риск от влошаване на състоянието. Може понякога да се пропуснат единични дози, но спиране, промяна на дозите или смяна на лекарствата трябва да става само с препоръките на специалист.

Редовното и правилно провеждано контролиращо лечение на астмата нормализира физическата активност, болните нямат нужда от лечение по спешност или в болница, не отсъстват от работа или училище - подобрява се качеството на живота им.
Тук идва ролята на взаимоотношенията лекар-пациент. В много случаи контактът не е достатъчно добър и чест.

Ролята на лекарите е да помогнат на пациента да може да изпълнява ежедневните си дейности, да няма пристъпи, да няма необходимост от допълнителни лекарства. Но проявата на постоянство при провеждането на лечението от страна на болния също е от голямо значение. 

 

 

В трета част на интервюто: мястото на хомеопатията в лечението на астмата, причини за увеличаването на заболеваемостта от астма и др.

 

Интервюто взе: Женя Величкова


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Любопитно
реклама
Галерия
Здравен хороскоп за март 2017
Здравен хороскоп за март 2017
Изгодни оферти
Още от По-красиви днес
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising