реклама

Бюлетин
Абонирайте се
Абонирайте се за нашия безплатен седмичен информационен бюлетин
реклама

Мисли
Сенека
Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден.
Сенека

Любопитно

Д-р Виденов: Падането на леда-причина за фрактури на ръката

Д-р Виденов: Падането на леда-причина за фрактури на ръката

За навяхванията и фрактурите на китката, причинени от подхлъзване и падане през зимата, обяснява д-р Виденов, началник на отделението по ортопедия и травматология в Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис" III
 


При заледена и заснежена настилка, каквато е тя през зимата, в комбинация с нестабилни обувки без подходяща подметка, при  практикуване на зимни спортове като зимни кънки, ски и сноуборд, подхлъзванията и паданията не са рядкост. Колкото и безобидно на пръв поглед да изглежда, едно такова падане може да нанесе тежки травми. Най- честите травми през зимата са причинени от подхлъзване и падане на леда, като това са предимно навяхвания на китката или счупвания на горния крайник.


Различни фрактури на ръката се наблюдава както при деца, така и при възрастни. При децата и младите хора, предразполагащ фактор е по-голямата им физическа активност, зимните спортове, разходките на открито и алпинизма. При хората в напреднала възраст,  като най-чест предразполагащ се приема остеопорозата - болестно или възрастовообусловено състояние на костите, при което се значителна намалява здравината на костите.


Почти всички травми на горния крайник, които водят до получаването на счупване могат да се разделят на две групи: падания и директни травми.
 


Типични за зимния сезон са счупванията причинени от подхлъзване и падане на леда, при което човек инстинктивно изпъва ръцете си напред за да се предпази. Падането върху ръцете с цялата тежест на тялото, предизвиква фрактури с различна локализация -  от китката до рамото. Мястото на счупването зависи от посоката и начина на падането, възрастта на пациента, както и от други фактори, които променят действащата върху костта стресова сила при падането.


Най-честите счупвания на ръката през зимата  са фрактурата на лъчевата кост на т. нър  типично място (това място отстои на около 2 см от по-близкия до китката край на лъчевата кост) и счупването на ладиевидната (скафоидна) кост. Тези две счупвания възникват най-често при падане на тялото напред и подпиране върху длан при разгъната в лакътя ръка, каквито са най-чести при подхлъзвания върху лед или сняг.


В тези случаи обикновено възрастта на пострадалия определя коя кост ще се счупи. При възрастните хора остеопорозата определя като най-слабо именно мястото на лъчевата кост, отстоящо на около 2 см от китката. Обикновено при падане и подпиране на ръка се уврежда ладиевидната кост, но при възрастните хора същата тази сила първо "чупи" лъчевата кост на типичното за счупване място.


Болката е първият показател за фрактура на костта и в зависимост от тежестта и мястото на счупването, тя е с различна сила.  Обикновено мястото на най-силната болка съвпада с мястото на счупване.
 


При счупването на лъчевата кост на т.нар. типично място, мястото на най-силна болезненост обикновено се намира на около 2-3 см. от китката, по гърба на предмишницата откъм страната на палеца.
 


Трябва да се има предвид, че непосредствено след травмата, болката може да не е остра и силна, но да се засили в следващите няколко часа и дори  дни. Болезнеността рязко се засилва при извършване на движения в китката.
 


Друг характерен симптом, на който веднага трябва да се обърне внимание е подуването в засегнатата област. Често отокът се получава няколко часа след травмата и може да е съпроводен от ограничаване на движенията в китката.


Наблюдава се и промяна в цвета на кожата в областта на китката. Поради кръвоизливите, които са постъпили в тъканите, кожата може да има синкав или виолетов оттенък вследствие на възникналия в тъканите кръвоизливи.
Кожата непосредствено над фрактурата е с повишена температура, като затоплянето се дължи на повишения приток на кръв и течности към мястото на счупването.
 

 

Ако при травмата е засегнат артериален кръвоносен съд или нерв, е възможно да се промени чувствителността на ръката, да се появи скованост или безчувственост както и невъзможност за извършването на определени движения в пръстите на ръката и китката.
 


При по-тежко счупване, съпроводено с разместване на счупените костни фрагменти, може да се промени формата на китката или да се получи подвижност между счупените фрагменти, където нормално такава не съществува.


При  всяко едно падане, при всяка една локална болка в областта на ставата, особено при появата на оток или посиняване, трябва задължително да се потърси ортопед-травматолог.
 


Не трябва да се допуска личен лекар или друг специалист да поставя диагноза и да провежда някакъв вид консервативно лечение с компреси или мехлеми и т.н. Това може да доведе до редица усложнения.
 


Наместването трябва да се извърши в съвсем кратки срокове-не повече от 6 часа. Наместването се прави с местна упойка. В по редки случаи, когато има голямо разместване или завъртане на костите, се налага операция.
 


При по-тежки счупвания, или такива на място изискващо хирургическа намеса, оптималния период за извършване на операция е 3 дни. След като мине една седмица или 10 дни резултатите от оперативната намеса са по-неблагоприятни, и съответно възстановяването е по-бавно и трудно.
 


През първите 24 часа, когато отокът е най-малък, най-чесно се наместват фрактурите и по този начин могат да се избегнат оперативни интервенции.
 


Поставеният гипс се носи не повече от 28-30 дни и непосредствено след свалянето му се започва рехабилитация.
 


Според най-новите тенденциите в ортопедията, гипсът трябва да се носи възможно най-кратко време.  Дългото носене на гипс се свързва с ранното възникване на остеопороза на костите. В следствие на дългото обездвижване на крайника се наблюдава обезкалцяване на костната система. Друг проблем е получаването на дълготрайни контрактури.
 

Желателно е стриктно да се спазват определените в ортопедията срокове за носене на гипс или обездвижваща шина.
 


Счита се, че не е необходимо рентгенологично доказан калус за да се започне физеотерапия и раздвижване на засегнатия крайник.


Рехабилитацията е основното помощно средство, което е изключително важно за възстановителния процес на крайника.
 


Рехабилитацията включва добре подбрана от специалиста физиотерапия и лечебна физкултура. Физиотерапията трябва да започне веднага след свалянето на гипса.
 


За фрактурите на глезена, причинени от подхлъзване на леда през зимата, можете да видите тук.
 

Отпечатай Сигнализирай за грешка Изпрати статията piron.bg
реклама  

Коментари

Добави коментар Скрий
Няма изказани коментари.

Още от Любопитно

Енуреза или неволно изпускане през нощта - как се контролира?
Инсултът – с наследствена предразположеност
Кафето предпазва сърцето от ритъмни нарушения
Пиелонефритът – заболяване на бъбреците, което може да се избегне!
8 рискови фактора за цистит
реклама
По-красиви
Ново в По-красиви
Форум
Ново във Форум

реклама  
Инвестор-Пулс ООД © 2001-2010 Всички права запазени | Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001-2010 All rights reserved. Contact Us | Advertising