ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Свободната воля като илюзия на мозъка

Никола Неделчев   |   29 август 2018   |   Коментари 0
   
   
Свободната воля като илюзия на мозъка

Източник: iStockphoto

Може би се чувствате така сякаш притежавате свободата да правите избори, да взимате решения и да планирате действията си занапред, както и способността да променяте всяко едно от споменатите, стига да пожелаете. Ако сте християнин, за вас „свободната воля“ е дар от Бог. Ако сте правист, независимо от религиозните ви убеждения, сте добре запознат, че наказателният кодекс до голяма степен е базиран на същата концепция. 

 

Какви обаче биха били следствията за правните и религиозните норми, ако „свободната воля“ се окаже просто илюзия на мозъка? Психологът Даниел Вегнер, например, твърди, че "усещането за волеви акт възниква като интерпретация на нечия мисъл като причина за действието“. С други думи, когато станем наясно с действията на мозъка си, ние погрешно приемаме, че мисълта ни е причинила това, което мозъкът така или иначе вече е решил. 

 

Експериментът, който най-често бива цитиран като подкрепящ подобен възглед, е небезизвестният експеримент на невроучения Бенджамин Либет. През 80-те години на миналия век Либет провежда експерименти, по време на които участниците са помолени да изпълнят проста задача – да натиснат бутон. Използвайки таймер и техника за визуализиране на мозъчните функции (по-конкретно EEG), Либет забелязва, че 350 милисекунди преди момента, когато участникът е посочил, че е взел решението, в мозъка вече е протичал неосъзнат „потенциал на готовност“.

 

Либет обаче не бърза да изхвърли свободната воля зад борда. Неговата интерпретация е, че тя се изразява под формата на вето, което може да се прояви в този конкретен отрязък от милисекунди, зеещ между неосъзнатата мозъчна активност и изпълнението на моторния акт. До ден днешен обаче няма еднозначна теория какви са следствията за това важно за културата ни понятие. 
 

Един от основните проблеми, от които експериментът страда, е, че разчита на словесния отчет на участниците. Докато Либет може да отчете обективно кога потенциалът на готовност започва, използвайки електроди, той все пак трябва да корелира информацията със способността на участника да посочи точния момент, когато съзнателното решение е било взето. В края на краищата е спорно доколко хората са способни да дават толкова прецизни доклади, базирани на субективни усещания.

 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Обратно на училище - съвети за здрави детски зъби

реклама
Още от Любопитно
реклама
Галерия
Здравен хороскоп за март 2017
Здравен хороскоп за март 2017
Изгодни оферти
Още от Био продукти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter