ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Късни усложнения на захарния диабет 1

д-р Методи Тахчиев   |   22 април 2016   |   Коментари 1
   
   
Късни усложнения на захарния диабет 1

Източник: Istockphoto

В късните усложнения на захарния диабет се включват диабетната микроангиопатия и диабетната макроангиопатия. Механизмите, по които захарният диабет води до съдови увреждания (ангиопатии) са хиперинсулинемия (повишено ниво на инсулин в кръвта), увеличено глюкозно вграждане в базалните мембрани на клетките, намалено оксидиране, поради нарушена транспортна функция на еритроцитите, както и генетично предразположение.
 
Към диабетните микроангиопатии спадат:
 

1. Диабетна ретинопатия 

Над 80% от диабетиците с давност на диабета над 15 години имат различни форми на диабетна ретинопатия. Диабетната ретинопатия е втората по честота причина за ослепяване. В резултат на захарния диабет в съдовете на ретината се образуват микроаневризми и микротромбози. На по-късен етап се развиват малки или по-големи кръвоизливи, които са причина за хипоперфузия (намалено кръвоснабдяване) на големи участъци от ретината. Този процес се последва от пролиферация (разрастване) на абнормни нови съдове, което води до т.нар. пролиферативна ретинопатия. 
 
Новообразуваните съдове могат да проникнат към стъкловидното тяло, където са обект на по-лесно травмиране. Развиват се хеморагии, понякога значителни, с остра загуба на зрението и интензивно формиране на ръбцова съединителна тъкан, която по-късно допълнително уврежда ретината.
 
Какво е лечението на диабетната нефропатия?
 
Задължително е поддържане на добър контрол на захарния диабет и артериалното налягане. Специфичното лечение се провежда с аргон-лазерна фотокоагулация.
 

2. Диабетна нефропатия

Около 30% от болните със захарен диабет тип 1 и 20-25% от болните със захарен диабет тип 2 развиват бъбречни усложнения.
Фактори, участващи в развитието на диабетната нефропатия, са хиперфилтрацията, повишеното артериоларно налягане вътре в бъбреците и повишеното гломерулно налягане. Тези фактори водят до развитие на гломерулосклероза, протеинурия и артериална хипертония.
 
Ранен белег за бъбречно засягане е т.нар. микроалбуминурия – 30-300 mg албумин/24 h урина. Тя може да се открие и установи много преди времето за позитивиране на протеинурията (белтъци в урината) с обичайните методи на изследване. Когато протеинурията надхвърли 0,5 g/24 h урина, тя е последвана от прогресивна загуба на функционален капацитет на бъбреците. Това се изявява с намаление на креатининовия клирънс, постепенно покачване на кръвните показатели – креатинин, урея, пикочна киселина, и в крайна сметка довежда до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
 
Какво е лечението при диабетната нефропатия?
 
Основен момент е активното лечение на захарния диабет и артериалната хипертония за поддържане на добър контрол на гликемията и артериалното налягане. В диетата белтъчният прием се ограничава до 0,6 - 0,8 g/кg. т., намалява се приемът на сол под 5 g/дневно с цел да се забави скоростта на прогресия на бъбречните увреждания.
 

3. Диабетна невропатия

При захарен диабет тип 1 диабетната невропатия се развива обикновено след  5-ата година от началото на заболяването, докато при захарен диабет тип 2 тя е налице при около 12% от болните в момента на диагностициране на заболяването.
 
За развитието на диабетната невропатия се смята, че участват както метаболитни, така и съдови фактори. Известно е, че глюкозата прониква в нервната тъкан по механизъм, независим от инсулиновото ниво. В нервната тъкан глюкозата се превръща в сорбитол и неговият последващ продукт –фруктоза. Тези вещества се натрупват в клетките, привличайки по осмотичен път вода, което впоследствие довежда до клетъчно увреждане. Хипергликемията на свой ред също води до увреждане на нервните клетки, до понижение на натриево-калиевата аденозитрифосфатаза и до неензимно гликиране на протеини в нервната тъкан. Всички тези метаболитни отклонения водят до развитие на диабетна невропатия.
 
Симетричните диабетни невропатии обикновено причиняват симетрично намаление на прага на вибрация и тактилното усещане, както и загуба на дълбоките сухожилни рефлекси. Загубата на чувствителност на долните крайници и стъпалата предразполага към развитие на хронични разязвявания и диабетно стъпало (стъпало на Шарко). Клинично се проявява с намален праг на тактилно усещане, парестезии (тръпнене и мравучкане), хипералгезия, слабост и др.
 
Автономната диабетна невропатия се проявява с гастропареза, диабетна ентеропатия с диария, ортостатична хипотония, дисфункция на пикочния мехур, импотентност (еректилна дисфункция).
 
Как се лекува диабетната невропатия?
 
Оптимална компенсация на захарния диабет, поливитамини от гр. В – милгамма (Milgamma), алфа-липоева киселина – тиогамма (Thiogamma) – амп., тиоктоцид (Thioctacid) диамел (Diamel), вит. В 12 ; при гастропареза – еритран (Erythran), метоклопрамид (Cerucal); при ентеропатии – домперидон (Domperidon).
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Maria     2016-08-19 19:04:41
Това е резултата от лечението и съветите на лекарите. Вали те назначават дозите ,вида инсулин и хранителния рехим.
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Рак на тестиса, инфертилитет при мъжа, съхранение на сперматозоиди – Movember е

реклама
Още от Всичко за диабета
реклама
Галерия
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Изгодни оферти
Още от Акценти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising