ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Красимира Христова: НЗОК трябва да знае с какво качество апарати се работи и на колко години се тези апарати

Румяна Тасева   |   29 май 2018   |   Коментари 0
   
   
Доц. Красимира Христова: НЗОК трябва да знае с какво качество апарати се работи и на колко години се тези апарати

Източник: Личен архив

Доц. д-р Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография в Национлана кардиологична болница.
Има защитена докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.
Доц. Христова е специализирала в престижни университети в Австрия и Белгия. Има успешно защитена магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически университет в Льовен, Белгия.
Участва в разработването и клиничното приложение на първия софтуер за триизмерна миокардна деформация. 
Доц. Христова е носител на награда за млад изследовател на Международната асоциация по хипертония през 2006 г., както и на редица отличия на национални и международни организации.
Председател е на работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България, член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография – ЕАСVІ, на борда на научния комитет на Американската асоциация по ехокардиография.
От 2013 до 2015 г. е избрана за Президент на International College of Cardiology (ІСС). От 2016 г. е генерален секретар на ІСС, Fellow на Европейската асоциация по кардиология и почетен член на IACS – Meждународната Академия по сърдечно-съдови заболявания.
От месец декември 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония , както и член на борда на Международната асоциация по хипертония. 
От 2015 г. е лектор и гост–професор в Creighton University, Oмаха, Небраска, САЩ.
Автор е на много научни статии и учебници, публикувани у нас и в чужбина.


- Около 65% от българите гинем от сърдечносъдови заболявания. Повече от очевидно е, че е наложително да направим нещо, за да подобрим тези данни. Доц. Христова, конкретно, въпросът ми към Вас – доколко съвременната медицина днес позволява превенцията на сърдечносъдовите заболявания, общо и в областта на образната диагностика? Какво можем вече и какво предстои да развиваме?

 

Да, това е факт - повече от 65 % от българите страдат от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. През последните години единствено можем да отчетем положителна посока в намаляване на процента на смъртност при сърдечносъдови заболявания, но не и при мозъчносъдовите. Съвременната медицина почива на принципа на доказателствата, а именно превенцията, залегнала в ранните стадии, преди изява на болестта, е от особено значение. Стриктният контрол на теглото, на  липиден профил, кръвна захар, бъбречни показатели, контрол на стойностите на АН, повишената физическа активност, прекъсване на тютюнопушенето, са основните моменти в първичната профилактика на сърдечносъдовите заболявания.

 

Образната диагностика, в лицето на ехокардиографията, е в помощ при първична профилактика на сърдечносъдовите заболявания.  Ехокардиографията днес е вече на ниво да ни подскаже, че вероятно нашият пациент има страдание, което води до по-голяма или по-малка степен на увреждане на сърдечния мускул и ние с допълнителни изследвания можем да открием причината. 

Базирайки се на тези нови методи на неинвазивна диагностика - може да се  наблюдават и проследяват пациентите след миокарден инфаркт, исхемична болест,  сърдечна недостатъчност и др.

 

През последните години има тенденция за епидемиологично разразстване на пациентите с карциноми и прилагане на лъчетерапия и химиотерапия. Това лечение има определен кардиотоксичен ефект. Именно ехокардиографията може да ни помогне тук за проследяване на риска от развитие на кардиотоксичност и профилактиране на тези пациенти, което ще даде възможност на онколозите да продължат значително дълго време своята терапия.

 

- На какво ниво е българската кардиология? Допълнителни въпроси тук: Имаме ли достатъчно кардиолози и опит да обучаваме нови специалисти по съвременни стандарти? Могат ли специализантите да разчитат на добро менторство?

 

Нивото на българската кардиология не се различава по начин на лечение на много от заболяванията от това, което се прилага в Европа. Ние имаме европейски ръководства, който определят поведението ни при сърдечно съдови заболявания и те се прилагат у нас. Друг е моментът в приложение на някои нови иновативни неоперативни методи за протезиране при клапни заболявания, имплантиране на различни дивайси. С това изоставаме поради недофинансиране отстрана на НЗОК на този вид лечение, а той е доста скъп и непосилен за голяма част от българските пациенти.

 

Голяма част от кардиолозите са над 55 години, а младите колеги, поради ниското заплащане на труда на специализантите, както и по- трудния момент за  придобиване на място за специализация, предпочитат да заминат за специализация в чужбина. 

В това няма нищо лошо, ако след специализацията си те се върнат обратно в България, но са много малко тези колеги, които биха направили тази обратна крачка.

 

Това е неблагоприятната статистика, за съжаление.

 

Не е в колегите вината, защото те имат желание да се квалифицират, но въвеждането на единен стандарт за ехокардиография, като ниво,  би трябвало  да стане реалност. В много от болниците, базата за обучение по кардиология, за съжаление, не може да покрие нивото, на което трябва да бъдат  обучени колегите. Нивото на преподаване също е различно. Необходим е единен стандарт  за специализацията, както и за следипломното обучение на кардиолозите, което да се осъществява  в няколко университетски болници, които практикуват цялата гама от сърдечносъдова диагностика и лечение.

 

Няколко години се борим с моите колеги от Работната група по ехокардиография да се въведе европейският изпит за сертифициране по ехокардиография и това да става след определен период от специализация, както и самостоятелна работа на колегата, но също така да се провежда и от една централна комисия за изпит. Това е необходио както в кардиология, така и в останалите субспециалности като  ехокардиография, инвазивна кардиология, които да определят еднородността на познанията  при изпита. 

 

Само като пример ще посоча Франция, където дори и изпитът за заемане на длъжност на началник на отделение, без значение къде е разположена болницата, се провежда централно, на едно място, в Париж.

 

- Имаме ли достатъчно подготвени специалисти в областта на ехокардиографията? На какво, кого и къде можем да разчитаме като пациенти?

 

Отговорът на този въпрос е продължение на предходния - имаме много ехокардиографисти в България, но нивото е много разнородно, като за съжаление  много от тях работят на морално остаряла апаратура, нивото е от преди 20 години.

 

 

 

Другият аспект е, че НЗОК трябва да знае с какво качество апарати се работи и на колко години се тези апарати, преди да сключи договор със съответното здравното заведение. Само едно сравнение ще дам: Европейската  асоциация по ехокардиография отказа да сертифицира отново единствената ехокардиографска лаборатория у нас, получила  Европейски сертификат за ехокардиографска лаборатория преди 5 години,  именно защото апаратите в нея са на повече от 6 години.

 

 - Как бихте коментирали връзката личен лекар – специалист по кардиология – специалист по ехография? Ефективно ли е това направление? Не се ли губи връзката, не се ли изпускат състояния, пациенти? Какво е необходимо да се направи според Вас, за да се подобри получаването на адекватна медицинска грижа за пациентите?

 

В 21- ви век е недопустимо прегледът при кардиолог да се осъществи само с една електрокардиограма и измерване на артериалното налягане - нещо, което пациентът може да получи от личния си лекар. Вероятно, ще трябва да се преосмисли този момент в кардиологичната консултация и да се дофинансира като услуга.

 

Ефективно би било към експертите по ехокардиография да се насочват  само пациентите за прецизно и качествено ехокардиографско изследване, с оглед оценка на състоянието им.

 

Има много моменти, които подлежат на ревизия  по отношение на доболничната помощ в кардиологията - като преминаване на диспансерното наблюдение на пациентите при общо практикуващите лекари. Обикновено това са пациенти с хронични заболявания, които се нуждаят от поне 3 -4 консултация с кардиолог в годината и  невинаги това е осъществимо. Необходимо е също така, ако се насочва пациентът  към специалист, това да става задължително с две натравления - за консултация и за ехокардиография. 

 

Има група от пациенти, като страдащите от артериална хипертония без усложнения, която е доста обширна и тя може да остане под контрол на личния лекар, който е достатъчно веднъж в годината да насочва пациента към кардиолог.

 

 - Доц. Христова, на конгреса се засегна една особено тежка тема – за превенцията на сърдечната недостатъчност при пациентите на химиотерапия. Какво се прави в развития свят в тази връзка? Докъде стигат нашите сили в нашето здравеопазване? 

 

Кардиоонколигията е  нова специалност, където особено важна е ролята на ехокардиографиста. За съжаление, все още последните насоки по отношение на проследяване на пациентите след химиотерапия не се прилагат широко  в България именно поради морално остарялата апаратура в доболничната помощ.

 

В голяма част от страните в  Европа, САЩ и Канада приложението на индексите на миокардна деформация са водещ момент при проследяването на тези пациенти. Миналата година и у нас излезе Национален стандарт  по онкология, където новата неинвазивна методика за оценка на риска от кардиотоксичност е включена.

 

Така, че ние не изоставаме в тези нови тенденции на анализ, но друг е въпросът колко достъпни са те за пациентите!

 

Все пак с помощта на Фондацията по неинвазивна диагностика в кардиологията  и СБАЛО провеждаме безплатни профилактични ехокардиографски прегледи на тези пациенти с оценка на стрейна. Към момента един път в месеца и само в София, но се надявам това да стане една наистина добра програма с помощта на моите колеги. 

 

- Последен въпрос: Има ли какво да научат западните Ви колеги от българските кардиолози? Какво е Вашето мнение?

 

Провеждането на Световния конгрес по ехокардиография е една възможност за моите колеги  да придобият национално самочувствие.  Ние показахме, че като потенциал можем и не отстъпваме с нищо на колегите си от Западна Европа. Единствено ни липсва нова  и съвременна апаратура, възможността да развиваме новите тенденции  в диагностиката. Но това може да стане  реалност при добро финансиране и добра воля на Министерство и НЗОК.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Митове и факти за сезонните алергии
Митове и факти за сезонните алергии
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Изгодни оферти
Още от Бебе. Кърмене.
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter