ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Зеница като детелина - иридоциклит

д-р Александра Игнатова   |   16 април 2018   |   Коментари 0
   
   
Зеница като детелина - иридоциклит

Източник: iStockphoto

Иридоциклитът, или наричан още преден увеит, е от заболяванията, за които обикновено човек е чувал само в случай, че го е сполетяло него лично или пък негов близък. В противен случай дори асоциирането му с окото е едно случайно хрумване.


В света на медицината обаче при наличие на симптоми като болка в окото, слъзотечение и светлобоязън офталмолозите търсят целенасочено при преглед допълнителни признаци за възпаление на увеята, тъй като те биха могли да доведат до усложнения като катаракта, вторична глаукома, атрофия на цилиарното тяло и др.


Какво е увеята? Нека „разпарчетосаме“ очната ябълка за миг, за да разберем какво точно е увеята. В нейния център се намира стъкловидното тяло, придаващо формата ѝ. Около него се намират 3 броя обвивки, а именно – най-вътрешната – ретината, срединната – увеята (в задната част на очната ябълка във вид на съдовра мрежа, а в предната – на цилиарно тяло и ирис) и най-външната – склерокорнеята (изграждаща склерата, бялото на окото, и отпред – прозрачната роговица). И за да не става объркване – цилиарното тяло е изградено от мускулчета и връзки, които „придърпват“ лещата, променяйки силата ѝ на пречупване според нуждите, т.е. участват в акомодацията.


Съответно увеята е богато кръвоснабдена, което я прави лесно податлива на възпалителни заболявания. Кръвоснабдяването на ириса и цилиарното тяло е общо, което определя и обикновенно съвместното им въвличане в болестния процес, а хороидеята боледува отделно от тях. Нерядко последната въвлича и ретината, причинявайки заден увеит – хориоретинит.


Ето по тези причини предният увеит най-често е равнозначен на иридоциклит.

Как протича заболяването?

Причините често са бактерии или вируси, достигащи до увеята по кръвен път или пък директно, чрез нараняване на очната ябълка и замърсяване.


Ирисът и ресничестото (цилиарно) тяло са богато инервирани, поради което заболяването протича със силна болка и други рефлекторни прояви като фотофобия, обилно слъзотечене и блефароспазъм – спазъм на клепача на болното око, проявяващ се със стеснение на очната цепка.


Окото е силно зачервено, с кръвонапълване и разширение на съдовете на ириса.


Болката може да бъде значителна, с характерно пидвижване към веждата и слепоочието на засегнатото око, а понякога дори и към горнатат челюст. Тя се засилва при зрителна работа наблизо, именно поради това, че последната изисква напрягане на акомодацията, в която роля взима цилиарният мускул. Самата акомодация освен болезнена е и затруднена.


Ирисът е оточен, релефът му е загладен, а цветът му се променя – сините ириси стават зеленикави, а кафявите – ръждиво-кафяви. Зеницата реагира вяло на светлина и е по-тясна.


Повишената от възпалението пропускливост на кръвоносните съдове на ириса и цилиарното тяло води до отделяне на ексудат – течност, богата на протеини, лимфоцити, левкоцити, а понякога и фибрин. Рядко, може да има и кървав излив, предимно при вирусен причинител.


Отлагането на всички клетки и отпадни продукти от възпалението се случва във вид на преципитати – малки „парцалчета“ отпадък , който се отлагат в предната очна камера, между ириса и роговицата, по волята на гравитацията – в долния ѝ полюс.


Почти постоянен симптом на иридоциклита са и синехиите. Те представляват сраствания между зеничния ръб на ириса и лежащата на близко растояние зад него леща. Тези сраствания са причинени отново от отлагането на възпалитените продукти, а наличието им нарушава промянава във формата на зеницата. При промяна в отвора на зеницата срастванията нарушават кръглата ѝ форма, придавайки ѝ причудлива такава, понякога напомняща на детелина.


Ако срастванията обхванат целия зеничен ръб се прекъсва дренирането на течност между задна и предна очна камера, което може да причини вторична глаукома.

Какво е лечението?

Независимо от причината за иридоциклита, първите стъпки, които се предприемат, са едни и същи:

  • Разширение на зеницата

Цели се максимално разширение на зеницата с помощта на капки за очи два-три пъти дневно, при което освен, че зеницата трайно се разширява се осигурява и временна парализа на акомодацията. По такъв начин се постига покой на цилиарното тяло и ириса, разкъсват се наличните синехии и се възпрепятства образуването на нови.

  • Локално приложение на кортикостероиди

Те имат силно противовъзпалително действие и са неотменна част от лечението на иридоциклита. Прилагат се чрез капки, унгвенти или локални инжекции.

  • Етиологично лечение

Тоест насочено към причинителя. Това може да бъдат антибактериални, антивирусни, антимикотични препарати и др. При автоимунни причини за възпалението и тежко протичане е възможно да се пристъпи към имуносупресори, атиметаболити и др. по преценка на лекуващия специалист.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Кожни прояви при нарушения на кожната бариера

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Митове и факти за сезонните алергии
Митове и факти за сезонните алергии
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Изгодни оферти
Още от По-красиви днес
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter