Кога можем да се съмняваме за хидроцефалия?

Източник: iStockphoto

Хидроцефалията представлява състояние на нарушено образуване, нарушен поток или абсорбция на цереброспиналната течност, известна още като ликвор, и съответно увеличение на обема, който тя заема в централната нервна система. Наличието на мозъчна атрофия или фокални деструктивни лезии могат също да доведат до абнормно увеличение на ликвора, но в последния случай е прието да се касае за т.нар. ex vacuo хидроцефалия, дължаща се на пасивно изпълване с ликвор на вакантните места от мозъчната тъкан и поради този факт не се причислява към групата на хидроцефалиите, в истинския смисъл на това значение.

Острата хидроцефалия се развива в рамките на дни, подострата – в рамките на седмици, а хроничната – в продължение на месеци или години.

Колко форми на хидроцефалия са известни?

• Доброкачествена външна хидроцефалия – представлява доброкачествено разширение на субарахноидните пространства при новородените, водещо до временен дефицит в абсорбцията на ликвор и леко увеличение на интракраниалното налягане. Разширението на вентрикулите обикновено не е значително и състоянието търпи спонтанна резолюция в рамките на една година;
• Нормотензивна хидроцефалия – състояние, което рядко се наблюдава преди 60 г. възраст. Увеличение на вентрикулите, на фона на нормално налягане на ликвора по време на лумбална пункция и липса на оток на папилите характеризират това състояние;
• Комуницираща хидроцефалия – налице е пълна комуникация между вентрикулните пространства и субарахноиднитепространства, където ликворът се абсорбира. Най-често се причинява от нарушена абсорбция на цереброспиналната течност, в резултат на интракраниална хеморагия или менингит, по-рядко причината е нарушен венозен дренаж на ликвор или неговата свръхпродукция;
• Некомуницираща хидроцефалия – настъпва, когато движението на ликвора е възпрепятствано в рамките на вентрикулната система или при неговoто преминаване към субарахноидните пространства. Най-честата причина се оказва наличието на интра- или екстравентрикуларен обемзаемащ процес, който нарушава нормалната хидродинамика на ликвора;
• Конгенитална хидроцефалия – причислява се към т.нар вентрикуломегалия, която се наблюдава във феталния или неонатален период, често в асоциация с макроцефалия. Най-честата причина е наличието на обструкция в т.нар. мозъчни акведукти, през които преминава ликвора или на наличие на някои вродени малформации – Арнолд-Киари малформация, малформация на Dandy-Walker.

Каква е клиничната изява на различните форми на хидроцефалия?

Клиничната картина зависи от възрастта на пациента, причината за настъпване на хидроцефалия, мястото на обструкция на ликворния поток, продължителността на състоянието и скоростта, с която се развива процеса.

Симптоми в неонатална възраст:

• Вяло сучене;
• Раздразнителност;
• Намалена двигателна активност;
• Повръщане;

Симптоми в детска възраст:

• Забавяне на мисловния процес;
• Главоболие – отначало сутрин;
• Болка във врата – съмнение за хернииране на малкомозъчните тонзили;
• Повръщане, по-изявено сутрин;
• Замъглено зрение – дължи се на оток на папилата на зрителния нерв, а в по-късен етап на атрофия на зрителния нерв;
• Двойно виждане – в резултат на еднострано или двустранно засягане (пареза) на отвеждащия очедвигателен нерв;
• Изоставане в растежа и сексуалното съзряване; настъпване на обезитет и преждевременен или късен пубертет;
• Нарушение в походката, в резултат на спастично повишен мускулен тонус, най-изразен в долните крайници;
• Сънливост.

Симптоми в зряла възраст:

• Нарушение на когнитивните функции – памет, внимание, концентрация. Може да се отнсе първоначално към някоя от формите на деменция;
• Главоболие – най-изявено сутрешно време, поради намалената резорбция на ликвора в легнало положение. Облекчение настъпва в седнало положение. С напредване на процеса, главоболието може да стане постоянно и по-сериозно по тежест;
• Болка във врата;
• Гадене, което не се засилва при движение на главата;
• Повръщане – понякога експлоазивно, по-изразено сутрешно време;
• Двойно виждане в хоризонтална посока;
• Нарушение на походката;
• Сънливост;
• Нарушение на тазово-резервоарните функции – изпускане, първоначално по малка нужда, а в по-късните етапи, и по голяма нужда.

Симптоми на нормотензивна хидроцефалия:

• Нарушение на походката – обикновено е първи признак и предшества другите симптоми със седмици или месеци. Походката става на широка основа, със ситни крачки и ротирани навън ходила;
• Деменция – най-често се проявява по-късно в хода на заболяването, под формата на нарушение на краткосрочната памет, забавяне на мисловния процес, загуба на спонтанност и инициативност на действията;
• Уринарна инконтиненция – увеличаване на императивността при уриниране, на честотата или недостатъчно осъзнаване на нуждата от уриниране;
• Личностови промени или прояви на Паркинсонизъм.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Диагнозата изисква най-често провеждане на скенер на главен мозък, а при нужда от оценка на задната черепна ямка, най-препоръчително е ядрено-магнитното изследване.

Лечението в повечето случаи изисква хирургична намеса – най-често прилагането на вентрикуло-перитонеален или вентрикуло-атриален шънт, като се прилагат и други отбременителни процедури, в случаите на остро развиваща се хидроцефалия.