ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Миастенна криза - причини и лечение

д-р Елена Кабакчиева-Георгиева   |   14 март 2018   |   Коментари 0
   
   
Миастенна криза - причини и лечение

Източник: iStockphoto

Миастения гравис представлява автоимунно заболяване, свързано с нарушение в невро-мускулното предаване, чиято основна проява е развитието на генерализирана или локализирана мускулна слабост, под формата на уморяемост. Това е най-често срещаното невро-мускулно заболяване, с годишна честота около 0,25-2 пациента на 100 хиляди души. Най-често заболяването се асоциира с позитивни антитела срещу ацетилхолиновите рецептори (AChR), разположени на постсинаптичната моторна мембрана. Втората форма на заболяването, предимно проявяваща се при жени в млада възраст, се характеризира с позитивни антитела срещу мускулно специфична тирозин киназа (MuSK). При третата група пациенти антителата не се позитивират и поради това те се наричат още серонегативни.

 

Миастенната криза представлява усложнение на миастения гравис, характеризиращо се със засилване на мускулната слабост (уморяемост), най-често водещо до развитието на дихателна недостатъчност, изискваща провеждането на апаратна вентилация.

 

Епидемиология

При около 15-20% от пациентите с миастения гравис се развива миастенна криза поне веднъж в живота. Времето за нейната поява, от началните симптоми на заболяването, е средно около 8 до 12 месеца. В някои случаи миастенната криза може да се окаже и първа изява на заболяването. Женският пол е по-често засегнат. Характерни са два пика на заболеваемост, като преди 55 годишна възраст превалирането на женския пол е 4:1, докато след тази възраст честотата е еднаква за двата пола. Напредъкът в интензивната терапия и механичната вентилация допринесе за значително намаление на смъртността при развитието на миастенна криза, която към днешна дата е с честота около 4%, главно в резултат на наличие на придружаващи заболявания.

 

Причини за развитие на миастенна криза

Най-честият провокиращ фактор за поява на това усложнение се оказва развитието на инфекция. Бактериална пневмония, следвана от бактериална или вирусна инфекция на горните дихателни пътища е сред най-често описваните причини. Други провокиращи фактори са:

  • Аспирационен пневмонит;
  • Периодът около менструацията;
  • Бременност;
  • Недостатъчен сън;
  • Операция;
  • Наличие на стресори – физически, от околната среда, емоционални стресови фактори;
  • Болка;
  • Екстремни температури;
  • Някои медикаменти – алфа-интерферон; антибиотици, аминогликозиди, гентамицин, стрептомицин, ампицилин, макролиди, еритромицин, хинолони, ципрофлоксацин, полимиксин.

 При 1/3 до ½ от пациентите с миастенна криза може да не се открие конкретна причина.

 

Множество медикаменти могат да влошат миастения гравис, включително хинидин, прокаинамид, адренергични антагонисти, калциеви блокери (верапамил, нифедипин, фелодипин), магнезий, антибиотици, фенитоин, габапентин, метамизол, алфа-интерферон и контрастни вещества. Тези медикаменти трябва да се прилагат с особено внимание при пациенти с миастения гравис, особено след прекарана оперативна интервенция.

 

Въпреки че кортикостероидите се използват в терапията на миастения гравис, в началото на тяхното прилагане може да се наблюдава влошаване на миастенната симптоматика. Честотата на развитие на миастенна криза е около 9 до 18% от случаите, като по-голям риск съществува при по-възрастни пациенти, по-тежко състояние и наличие на дъвкателни и гълтателни затруднения. Наблюдението в болнични условия е препоръчително в тези случаи.

 

 

Каква е терапията при миастенна криза?

 

Два са основните метода, които се прилагат за овладяване на острата миастенна симптоматика: интравенозен имуноглобулин и плазмафереза. Преди прилагане на интравенозния имуноглобулин се изследва нивото на имуноглобулин А с цел превенция от развитие на анафилаксия. Обичайният курс е 400мг/кг дневно за 5 дни, като подобрение се очаква след 4-5 ден. Плазмаферезата обикновено включва 5 процедури през ден в рамките на 10 дни, като ефект се очаква след втория обмен на плазма. Ефектът и на двата метода продължава обикновено няколко седмици, като при липса на достатъчен ефект могат да се прилагат в комбинация.

 

Едновременно с прилагането на интравенозен имуноглобулин или съответно плазмафареза, може да се включи кортикостероид в доза 1-1.5 мг/кг/дн с постепенно намаляване на дозата при наличие на подобрение и преминаване към алтернираща схема. Оралният прием на ацетилхолинестеразни инхибитори (пиридостигмин) най-често се преустановява до стабилизиране на състоянието, поради риск от поява на ексцесивна бронхиалната секреция.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър и хроничен ентероколит - през топлите месеци

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Митове и факти за сезонните алергии
Митове и факти за сезонните алергии
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Изгодни оферти
Още от Здравен дебат
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter