ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Михаил Боянов: Нелекуваният хипертиреоидизъм носи риск за бременната и плода

Иванка Гъркова   |   18 януари 2018   |   Коментари 1
   
   
Проф. Михаил Боянов: Нелекуваният хипертиреоидизъм носи риск за бременната и плода

Източник: НСОЛБ

След като обърнахме внимание на основното, което трябва да следват жените с хипотиреоидизъм, за да заченат и износят здраво бебе, ще се фокусираме върху друг проблем във функционирането на щитовидната жлеза - хипертиреоидизъм. Защо той крие риск за бъдещата майка и плода й, ако не се лекува до края на бременността, коментира проф. Михаил Боянов от УМБАЛ „Александровска“.

 

Проф. Михаил Боянов завършва медицина през 1993 г. във Висш медицински институт – София. За кратко работи като терапевт в тогавашната III Градска обединена болница. От 1994 г. досега работи в Клиника по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“.

 

Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция). От 1995 г. е преподавател към Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет - София.

 

През 1998 г. получава специалност по вътрешни болести, а две години по-късно - по ендокринология и болести на обмяната. И двата му дисертационни труда са посветени на проблемите на измерването на костната плътност и остеопорозата.

 

От 2007 г. е доцент, от 2010 г. магистър по обществено здравеопазване, а от 2012 г. - професор към МУ - София.

 

Проф. Михаил Боянов има над 35 статии в чуждестранни и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и английски език. Той е член на Българското дружество по ендокринология, председател е на Българско дружество по клинична дензитометрия, на Ендокринното общество (САЩ), на Европейската тиреоидна асоциация, на Европейското дружество по ендокринология, както и на Международното дружество по клинична дензитометрия.

 

- Проф. Боянов, какво представлява повишената функция  на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм)?

 

Хипертиреоидизмът е клиничен синдром в резултат на повишени нива на периферните щитовидни хормони в кръвта. Става дума за хормоните Т4 и Т3. Последствията от това са свързани с ускоряването на метаболизма в организма и могат да бъдат подредени в няколко синдромокомплекса, например сърдечносъдов - ускоряване на сърдечната честота, тежка синусова тахикардия, екстрасистоли, надкамерни ритъмни нарушения от всички видове. Може да се появи сърдечна недостатъчност, която е резистентна на стандартното лечение с диуретици, тоест да се развие така нареченото тиреотоксично сърце. Втората система, която се засяга, е мускулно-скелетната – появява се мускулна слабост, ускорява се костната загуба, може да се развият остеопорозни фрактури. Третата система е гастроинтестиналната – има повишен мотилитет на стомашно-чревния тракт, което води до чести изхождания, понижена абсорбция на храните, отслабване на телесно тегло. Нервно-психичната система също е засегната – тревожност, емоционална лабилност, безсъние. Има и очни симптоми, които са доста типични. Един запознат човек би могъл да се сети за изпъкналите влажни очи на болните със заболяване на щитовидната жлеза.

 

По отношение именно на нервно-психичния синдром се получава голямото прекръстосване със стресовите състояния, генерализираната тревожност, паническите атаки, които днес са доста чести и поизместиха класическата клинична картина на истерията. Те карат много от пациентите да търсят помощ от ендоркинолог, защото пристъпите от сърцебиене, изпотяване, страх, невъзможност за преглъщане и чувство за заседналост в гърлото ги карат да мислят за щитовидната жлеза. Истината е, че сърцебиенето в резултат на хипертиреоидизъм е постоянно, не е пристъпно. Тази невъзможност за преглъщане при панически атаки в миналото се описваше като хистерично топче или глобус хистерикус, и се дължи на спазъм на мускулите на фаринкса и ларинкса. Всички тези психически състояния би следвало да се лекуват от психиатър, но стават повод за изследване на функцията и структурата на щитовидната жлеза. Освен това промяната на хормоналното равновесие при самата бременност прави жените по- раними, по-емоционално лабилни и това може да доведе до търсене на щитовидни заболявания.

 

- В повечето случаи психиатрите изписват антидепресанти на болния. Смятате ли, че това е най- удачно при пациенти с хипертиреоидизъм, особено при бременни?

 

Тук е много важна преценката на психиатъра, защото когато се прегледа един такъв болен – пулсовата честота, каква е кожата, дали има или няма тремор, дали има или няма очна симптоматика, има ли проблеми от сърдечносъдовата система, би могла да се направи известна диференциална диагностика. По принцип е добре известно, че по време на бременност всякакви лекарства, специално антидепресанти, психотропни, се прилагат с повишено внимание. Някои от тях въобще не могат да се прилагат. В случаите, в които ние имаме съмнение, задължително изследваме TSH и свободен T4, защото самата бременност и тревожността могат да доведат до понижение на TSH, съответно ние може да диагностицираме неправилно заболяване, което не съществува.

 

- А как да намалим тревожността при повишена функция на щитовидната жлеза?

 

Ако в миналото доста смело се изписваха различни бензодиазепинови производни, днес това не е възможно. Ние разчитаме основно на ефекта на антитиреоидните лекарства, тоест на тиреостатиците, за които се предполага, че в рамките на 3-4 седмици ще понижат значимо нивата на хормоните и тези оплаквания ще намалеят. Тук лекарства от групата на бензодиазепините би трябвало да се прилагат с изключително внимание и при ясна колаборация с психиатър.

 

- Каква е честотата на хипертиреоидизма сред жените у нас?

 

Един процент от жените ще развият някога в живота си клинично изявен  хипертиреоидизъм и около 1% - субклиничен. В над три четвърти от случаите при младите жени се касае за автоимунно тиреоидно заболяване и то по-специално за Базедова болест. Възможно е и автоимунният тиреоидит да започне с тиреотоксикоза (повишено количество на щитовидни хормони в кръвта). 5% от младите жени имат и възли на щитовидната жлеза. В общия случай разглеждаме Базедова болест и бременност като най-честата причина за  хипертиреоидизъм.

 

- Какво трябва  да направят жените, които имат  хипертиреоидизъм и искат да  заченат?

 

Условие за зачеване е постигането на еутиреоидизъм, тоест нормални нива на тиреоидните хормони в кръвта. Това става или с тиреостатици. Възможно е и Базедовата болест да се лекува оперативно преди настъпването на самата бременност. В общия случай обикновено жените се лекуват с  тиреостатици дълго време и ако са били с нормална функция на щитовидната жлеза, може да се пристъпи към забременяване. Тук има една особеност – вместо класическите тиреостатици от групата на меркаптоимидазола – метимазол, тапазол, тирозол, карбимазол (различни в различните страни), при планиране на бременност и в първия триместър от бременността, следва да се прилага друга препарат от групата на тиорацилите - пропилтиоурацил. А след първия триместър отново можем да се върнем към класическите тиреостатици. Особеното е, че дозата на тиреостатика трябва да е умерена, oт 4 таблетки от класическите меркаптоимидазолови производни до максимум 5-6 таблетки от групата на тиоурацилите. Също така и преди самото раждане е добре да се проверят нивата на TSH - рецепторните антитела. Ако те са високи, те могат да преминат през плацентата и след раждането да доведат до преходна тиреотоксикоза на новороденото.

 

- Колко трябва да е TSH за зачеване при жена с хипертиреоидизъм?

 

Това, което ни интересува основно при жените с  хипертиреоидизъм, е свободният Т4. Тъй като споменах, че по време на бременност дозата на препаратите за лечение е възможно най-ниската, това става за сметка на компромис с нивото на Т4, което се поддържа близко до горната граница. Това може да стане за сметка и на малко по-ниско ТSH, но субклиничният хипертиреоидизъм по същество не представлява проблем нито за самото зачеване, нито след това за развитието на детето.

 

- Най-добрият вариант за една жена е да се лекува преди зачеване. Какви са рисковете за нея и бебето, ако тя не знае, че има хипертиреоидизъм?

 

Нелекуваният хипертиреоидизъм след настъпването на бременност не крие големи проблеми, особено ако той се открие през първия триместър. Нелекуваният хипертиреоидизъм във втория и третия триместър крие рискове за плода поради хиперметаболизма - по-дребен плод, по-недобре развита мускулно-скелетна система, учестена сърдечна дейност. Докато за майката, освен споменатите сърдечни, костни и други усложнения, риск има и по време на родоразрешение - възможност за различни акушер-гинекологични и анестезиологични усложнения. Тоест откриването на  хипертиреоидизъм скоро след забременяването представлява по-малък риск от откриването на клинично изявен хипотиреоидизъм и дисфункцията може бързо да бъде повлияна с прилагането на тиреостатици.

 

 

- Как бременните и останалите с хипертиреоидизъм да се справят с проблемите в костите. Много хора консумират костен бульoн. Вие препоръчвате ли го?

 

Отговорът по отношение на тези костни бульoни е отрицателен. Ще се аргументирам с това, че още по биология в училище се учи, че белтъците в храната се разграждат до аминокиселини в стомашно-чревния тракт. И преминават като олигопептиди в кръвта. Вече организмът, там където има нужда, си строи това, от което има нужда. Тоест приемът на кости, желатин и прочие, освен че предоставя, вероятно, изходни вещества под формата на аминокиселини (ако се смелят правилно и абсорбират), не предлага никакви други предимства. По отношение на костите, и за бременните важи правилото за костно здраве, което се нарича още правило на трите 1 000. Това означава по 1000 милиграма елементарен калций дневно, според някои специалисти при бременните дори и малко повече, 1 000 единици витамин Д дневно (различните препоръки варират от 600 до 1 000). Много важно е да се консумира един грам белтък на килограм телесно тегло дневно, защото централната част на костите или скелета, върху която се извършва минерализацията, е колагенът

 

 

- Може ли да  се каже, че хипертиреоидизмът е наследствена болест. Каква  е вероятността детето да има същия проблем като майката?

 

Автоимунният да. Тогава, когато става дума за Базедова болест или автоимунен тиреоидит, е налице елемент на наследственост. Основно за момичетата съществува риск, не по-малък от 25%, да наследят тази болест от майка си. Тук е мястото да спомена, че автоимунен тиреоидит на Хашимото и Базедовата болест са двете страни на една монета, която ние наричаме автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Понякога майката може да е болна от Базедова болест, а дъщерята от тиреоидит на Хашимото и обратното. По принцип мъжете заболяват от четири до осем пъти по-рядко от автоимунни заболявания и възли на щитовидната жлеза в сравнение с жените.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Ирена Георгиева     2018-01-19 18:16:55
Много изчерпателна и добре написана тема.За съжаление,много млади момичета и жени страдат от това заболяване,но въпреки това те могат да си родят деца.Трябва често да си правят изследвания за хормоните и си вземат редовно хапчетата.
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Системният лупус може да имитира всички други болести

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Диабет – първите симптоми, от жаждата до...
Митове и факти за сезонните алергии
Митове и факти за сезонните алергии
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter