ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Лъчезар Трайков: Увеличава се броят на болните от множествена склероза

Иванка Гъркова   |   12 декември 2017   |   Коментари 0
   
   
Проф. Лъчезар Трайков: Увеличава се броят на болните от множествена склероза

Източник: Личен архив

Близо 4 000 българи имат множествена склероза. У нас все още не е изграден регистър на болните. Какво представлява болестта и как се поставя диагнозата, коментира специалистът от УМБАЛ "Александровска".


Проф. Лъчезар Трайков завършва медицина в Медицинския университет – София, има специалност по неврология.

 

През 1993 г. заминава за Франция, където осем години работи в областта на деменциите, невропсихологията и неврологията.
Защитава докторска степен във факултета „Рене Декарт” на университета „Париж Пет”. През 2001 г. френското висшето учебно заведение му дава званието „професор по невронауки“.

 

След завръщането си от чужбина защитава докторска дисертация, тъй като не му признават званието, дадено му от „Париж Пет”.
От 2007 г. е професор по неврология, а от 2012 г. е  член-кореспондент на БАН.

 

Проф. Лъчезар Трайков е ръководител на катедрата по неврология в МУ-София и ръководител на отделение в клиниката по неврология в УМБАЛ “Александровска”.

 

- Проф. Трайков, какво представлява множествената склероза?

 

Множествената склероза е автоимунно заболяване, което атакува миелина на невроните. Невронът има една голяма централна част и един дълъг израстък, наречен аксон. Освен това тялото на неврона има много разклонения, наречени дендрити. Миелиновата обвивка свършва на места и започва нова – така наречените прищъпвания на Ранвие. Мозъкът е една електрическа система, мрежа. Всичко е на базата на електрични импулси. Тоест от двете страни имаме плюс и минус. Когато се наруши това равновесие, започва да тече ток или електрически импулс по неврона. Така се предава информация на базата на предаване на електрически импулс. И тази миелинова обвивка прави предаването по-бързо. Едно от големите предизвикателства или умения на мозъка, е бързо да борави с този вид предаване на импулса. Миелиновата обвивка пази аксона, който е самата нервна тъкан. Няма ли го миелинът, има ли нещо, което се насочва срещу него, от една страна се забавя предаването, от друга страна при оголване аксонът става много лесна плячка на всичко останало, включително и на самите антитела, които образува организма.

 

За съжаление, голият неврон без миелинова обвивка е обречен на гибел.

 

- Какви са механизмите на аксонална увреда при множествена склероза?


Механизмите на аксонална увреда са свързани предимно с възпалителната демиелинизация. Всеки един дендрон е свързан с точно определено вещество, което му помага да предаде импулса от един неврон на друг. Системата става доста сложна. Един път импулсът действа на неврона възбуждащо, но на следващия може да действа потискащо. Много сложна система в много финно равновесие.


Ние се раждаме с едни дендрити и техният брой може да бъде променян с интензитета на умствената ни работа. Тоест колкото повече работим умствено, толкова дендритите могат да станат повече. Много от болестите, които се появяват, причиняват обедняване на дендритното дърво. В момента, в който това стане, намалява броят на връзките между различните дендрони.

 

Организмът има една стройна система, в центъра на която стоят Т-лимфоцитите. Лимфоцитите или Т-клетките са тези, които се грижат за преборването на лошата молекула, вирус или част от белтъчна верига. Влезе ли чужд белтък от някъде, работата на Т-клетките е до такава степен да се настроят срещу него, че организмът вече има памет и траен имунитет. Тогава не се развива болестта. Ако имунитетът не е траен, всеки път се доопреснява. Когато деново се създава един имунитет всеки път, то тогава има риск организмът да не се пребори. При един готов склад от антитела или Т-лимфоцити, той може директно да ги насочи и пребори причинителя. Затова ние гледаме да поддържаме едно ниво на имунитет при пациентите.

 

- Колко са болните с множествена склероза у нас?

 

В България хората с множествена склероза за приблизително 4 000. Има една много лека тенденция за увеличение на болните. В световен мащаб също се очертава леко увеличение на заболеваемостта, като до голяма степен това се дължи и на ранната диагностика.

 

- Каква е честотата на заболяването  в България?

 

Честотата на заболяването в САЩ е 1:1000. Епидемиологията е скъпо удоволствие и, за съжаление, в България, ако успеем да направим нещо в последните 20 години, това е с ентусиазма и самоотвержения труд на някой аспирант, който е решил да влезе сред дебрите на науката. Нямаме възможност за едно истинско, голямо, епидемиологично проучване. Веднага се сещам за Франция, където се определя една област около Бордо. Там е съсредоточена голяма катедра по невроепидемиология и всичко се изследва. И се залагат едни кохорти по 20 хиляди души, които се проследяват за 30 години. Викат ги на 6 месеца или поне 1 път годишно. Това значи истинска епидемиология. Може да си представите за какви пари става дума. Абсурд е такова нещо да се случи в България. Ние, в най-добрия случай, ползваме европейските статистики. От време на време правим верификация върху малка популация, свързана с някой по-голям град като София, Варна и други.

 

- Колко вида множествена склероза има и как протичат те?

 

Има четири вида - доброкачествена сетивна, пристъпно ремитентна – най-честата, пристъпно ремитентна с вторична прогресия и първично прогресивна множествена склероза. Първата се среща при 10 до 30% от всички случаи на множествена склероза. За съжаление е доста рядка. При нея има много малко сетивна симптоматика, но тя не инвалидизира. Увреди ли се двигателната функция или кординация, там не можеш да функционираш нормално или има степен на инвалидизация, която е доста манифестна. При доброкачествената множествена склероза се срещат много редки пристъпи с минимални, почти функционални нарушения.

 

Най-честата форма на множествена склероза е пристъпно ремитентната – от 40 до 60% от случаите. В един момент се явява слабост на ръката, лек фациалис или нарушение на зрителната острота. След което дали спонтанно, дали с кортикостероиди, ние спираме този процес. Той не напредва повече и не само, че не напредва, а се възстановява. Миелинът може да има и спонтанна ремиелинизация, но тя е била на много малък участък. Но, за да се яви огнищна неврологична симптоматика, това не става с увредата на едно единствено невронче, а с увредата на много, които са в съседство един до друг. И на магнитния резонанс това се вижда като едно петънце, което е различно от структурата на гънките на мозъка. И точно там групово се оголва миелинът. Тази група от неврончета е достатъчна, за да предизвика симптоми.

 

При пристъпно ремитентната множествена склероза пристъпите са от 1 до 4 на година. Може да има пълна ремисия с много малки функционални нарушения. Само при една трета от случаите излизането от пристъпа води до натрупващ се дефицит.

 

За съжаление, има хронично прогресиращи форми и тежки първично прогресиращи. При първично прогресиращите се явява симптом, който каквото и да направиш, си остава. След като дойде новият, той е засегнал друга част от нервната система и човекът има нова симптоматика, която да се добави. И така става много бърза инвалидизация. Трупа се отказ след отказ на функциониране на различни звена от нервната система. Първично прогресиращата форма е с много чести пристъпи и с много малки възможности, за съжаление.

 

Първично прогресивната форма на множествена склероза не е толкова рядка и в същото време е страшно прогресивна. Гледаш как един млад човек на 25 години се влошава пред очите ти за кратко време и не можеш да направиш нищо.

 

 

- Кои са белезите, по които можем да разберем, че страдаме от множествена склероза?

 

Симптомите са същи при съдови промени, възпалителни автоимунни заболявания, инфекции и вируси, неоплазми, еклампсия, генетични проблеми... В един момент се явява някакъв белег, ръката изтръпва или има малко неловкост. Много рядко е директно когнитивен дефицит от рода на афазия (нарушение в говора). Но тези функции са свързани с увреда на мозъчната кора. Болните имат уринарни проблеми, когнитивни нарушения, гадене, слепота. На първо място биват засегнати главния мозък, оптичния нерв, гръбначния мозък и малкия мозък.

 

- Кои когнитивни функции биват увредени при множествена склероза?

 

Внимание или концентрация, известно през последните години като working memory или работна памет, скоростна обработка на процесите, памет. Но не се нарушава запомнянето, защото информацията е там, а способността на извличане на информацията.


При 75% от пациентите има хронична умора. Хората, болни от множествена склероза или техните близки отчитат субективна липса на физическа и умствена енергия, което носи отражение върху обичайните им дейности.

 

Ставайки все по-тежки и тежки, лезиите предизвикват прекъсване на връзките както между двете химисфери, така и връзките между челния и темпоралния, челния и оксипиталния дял. Всички връзки биват прекъснати, но няма огнищна неврологична симптоматика. 

 

- Как се поставя диагнозата?

 

Ясно е, че ако чакаме кората да се увреди и огнищната неврологична симптоматика, ние като че ли изпускаме част от симптоматиката на множествена склероза. Тя не е болест само на бялото вещество. Голям процент от пациентите имат корова атрофия, която е лош диагностичен белег. И това вече е официален факт в медицинската наука.

 

Когато започнах да работя нямаше магнитен резонанс. Първият се появи в Солун и пращахме нашите пациенти там. Преди години всички вярвахме в мощността на магнитния резонанс. Докато не се появи той, ние по никакъв начин не можехме да видим, че в мозъка има плаки. Скенерът не ги визуализираше.

 

Разделителната способност на магнитния резонанс е 1 мм, това ще рече, че нещата под 1 мм не ги виждаме. За да видим плаки или зона на демиелинизация, тя обикновено е 2-3 мм. Давате си сметка колко хиляди неврончета в момента минават оттам. Различните пътища в мозъка имат различна устойчивост към антителата и обикновено се появява симптоматика, свързана с определени нервни системи. Едни са по-устойчиви, други по-неустойчиви. Това обяснява защо в един момент се явяват пирамидни симптоми, в друг само сетивни или само кординационни.

 

Второто по честота изследване е лумбална пункция.

 

Ако имаме младеж между 20 и 40 години, той е с някаква огнищна неврологична симптоматика, уринарни нарушения и други. Оттам насетне задължително се прави магнитен резонанс. Когато има бели петна или плаки, лошата новина е, че пациентът има множествена склероза. 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Хрема при детето и най-честите усложнения, до които води

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising