ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Хроничен отит - мезотимпанит

Александра Игнатова   |   12 септември 2017   |   Коментари 0
   
   
Хроничен отит - мезотимпанит

Източник: iStockphoto

Острото възпаление на средното ухо може да се окаже драматично изживяване за болния – силни болки, висока температура и безсънни нощи. При навременно и правилно проведено лечение това иначе неприятно заболяване най-често напуска болния без да оставя „сувенири“ след себе си и възстановяването на слуха е пълно.
 
Понякога обаче острата инфекция не завършва с излекуване, а води след себе си хронифициране на процеса. Хроничното гнойно възпаление на средното ухо е заболяване със социална значимост – при него има както увреда на слуха, така и се крие риск от вътречерепни усложнения.
 
Отличителни негови белези са:
  • Непрекъснатото или рецидивиращо гноетечение от ухото;
  • Трайно нарушение на целостта на тъпанчевата мембрана;
  • Различно по степен намаление на слуха.

Защо понякога острият отит хронифицира?

Предпоставки за това може да бъдат следните фактори:
  • Биологична малоценност на лигавицата на средното ухо – тя не е достатъчно здрава, за да се възстанови напълно след гнойния процес;
  • Нарушени защитни сили на организма – поради имуносупресивна терапия или вирусни инфекции – СПИН, морбили, грип, скарлатина и др. – oрганизмът става чувствителен на иначе неболестотворни бактерии;
  • Промени в областта на назофаринкса – сливици, тумори, набъбване на лигавицата на Евстахиевата тръба – всичко това нарушава нормалното вентилиране на средното ухо. По обратен път, гноен синузит може да бъде източник за инфектиране на средното ухо.
Допуснати в хода на лечението и оздравяването от остър отит грешки също могат да допринесат за преминаването му в хроничен:
  • Антибиотичното лечение – когато е недостатъчно по време или неадекватно, то не успява да санира достатъчно инфекциозното огнище. В резултат на това бактериите преживяват, както и в много случаи развиват и резистентност към използвания през този период препарат;
  • Дефект на тъпанчето – острият отит понякога се усложнява със спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана, а понякога такава се извършва и като терапевтична манипулация. Във всеки случай, при персистиране на този дефект има риск от нахлуване на бактерии през външния слухов проход.

Какво се случва вътре в ухото?

Съществуват две много различаващи се една от друга форми на хроничен отит – мезотимпанит и епитимпанит. Коя от тях ще се развие зависи от това къде в тъпанчевата мембрана е перфорацията й.
 
При мезотимпанит има централна перфорация на тъпанчето. При него болестният процес се ограничава в лигавицата на средното ухо. Като в отговор на възпалението под епитела на лигавицата има на места струпвания от левкоцити и лимфоцити. На местата пък, където епителът е увреден и липсващ се образуват гранулации – фини капилярчета, непокрити от епител и много лесно кървящи.
 
Лигавицата е склонна и към образуване на полипи – задебеления с изроден епител. При прорастване на фибробласти и капиляри има риск от сраствания.
 
Описаните промени от сраствания и гранулации може да засегнат слуховите частици или техни сухожилия и по този начин да ограничат провеждането на звука по слуховата верига.

Клиничен ход и лечение

Оплакванията се владеят основно от постоянното или периодично изтичане на слузно-гнойна секреция през ухото, която няма неприятна миризма. Има периоди на ремисия, в които оплакванията отшумяват.
 
Изостряния се наблядават най-често през есенно-зимния сезон или при хрема. Тогава секрецията се усилва, възможно е да се появи висока температура. Слухът отслабва – особено за шепот и разговорна реч и болният може да страда от субективен шум в ухото.
 
Усложненията при мезотимпанита са свързани основно с гноетечението, което може да причини фурункули, екзема или дерматит на външния слухов проход.
 
Лечението е комплексно и на първо време цели да се премахне гнойния процес в средното ухо. То трябва да се пази от вода чрез тампон, а гмуркането и подводното плуване са забранени. Изисква се ежедневно почистване на ухото, последвано от прилагане на подсушаващи капки за уши. При изостряния може да се наложи и употребата на антибиотик.
 
Вторият етап в лечението, след като ухото е било сухо и не е имало секрети от поне 4-6 месеца, е оперативното затваряне на дефекта на тъпанчевата мембрана. В повечето случаи това се последва и от нормализиране на слуха.
 
За епитимпанит може да прочетете в следващата статия. (Към втора част на материала)

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Акценти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising