ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Христо Мумджиев: Неонатологията у нас се нуждае от повече кадри

Иванка Гъркова   |   11 септември 2017   |   Коментари 0
   
   
Доц. Христо Мумджиев: Неонатологията у нас се нуждае от повече кадри

Източник: Личен архив

Все повече лечебни заведения в страната позволяват на родителите на недоносени бебета да се грижат за тях по време на престоя им в болницата. МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД е сред пионерите у нас по развитие на семейно-ориентираната грижа. Какви са предизвикателствата в работата на неонатолозите там, коментира доц. Христо Мумджиев. 
 
Доц. д-р Христо Мумджиев е роден в Пловдив. През 1988 г. завършва медицина в Педиатричната медицинска академия на Санкт Петербург, Русия. В периода 1989-2005 г. работи като асистент и главен асистент по неонатология към Медицински факултет към Тракийски Университет - Стара Загора. 
 
Придобива специалност по детски болести през 1993 г. и по неонатология две години по-късно. Защитава докторска дисертация на тема „Проучване на изкуствената белодробна вентилация при новородени деца с и без мониториране на дихателната механика” през 2005 г. От тогава досега е началник на неонатологичното отделение на МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД в град Стара Загора.
 
През 2006 г. завършва магистратура „Стопанско управление - здравен мениджмънт” във Великотърновския Университет. През 2010 г. е избран за доцент по неонатология към Медицинския факултет към Тракийския Университет. Специализирал е неонатология в Австрия и Великобритания. 
 
- Доц. Мумджиев, колко недоносени бебета са родени във болницата през последните месеци?
 
Специално за последните месеци нямам статистика, но за отминалите години мога да кажа, че се раждат някъде около 180 недоносени деца, което съставлява около 13-14% от общородените. Това е малко повече от средния процент на недоносените.
 
- Разполагате ли с достатъчно техника, с която да обгрижвате недоносени деца в неонатологичното отделение?
 
Мога да кажа, че нашето отделение е добре оборудвано. С помощта на "Българската Коледа" бяха доставени доста апарати. Кампанията бе основният дарител до преди една година. Преди няколко месеца почти всички неонатаологични отделения и клиники в страната получиха нова апаратура по така наречения "Норвежки механизъм". Това бе една съществена помощ, така че сме оборудвани на добро ниво за отглеждане на най-малките недоносени. 
 
- В този смисъл може ли да кажете, че отделения, като Вашето, в малките населени места не отстъпват по нищо на тези в столицата?
 
Не, не бих казал. Отделенията по неонатология се делят на три нива. В България има 8-9, които са от трето ниво на компетентност, останалите са второ и първо. И те се различават по оборудването си. Неонатологиите в София разполагат с някои апарати, които им помагат допълнително да оказват помощ на недоносени деца. Нормално е в по-големите градове да разполагат с повече апаратура. 
 
- Един от проблемите, с които се сблъскват неонатолозите в цялата страна, е липсата на специализирани линейки. Вие по какъв начин транспортирате недоносените бебета?
 
Клиниката по неонатология е регионален център за лечение на новородени деца от Югоизточна България. Ние се занимаваме с това по сила на една действаща наредба вече 20 години, която регламентира тази дейност. 24 часа осъществяваме консултации за родилните отделения за Сливен, Ямбол, Бургас също е в нашата юрисдикация, но колегите там поемат по-голяма част от случаите. Ние ползваме линейките на Спешния център в Стара Загора. Стараят се хората да дават най-доброто от тях, линейка с работещи апарати, бърза, здрава. Ние разполагаме с транспортен инкубатор, който слагаме вътре и имаме възможност за обдишване на децата. Дори днес преведохме от ямболското неонатологично отделение едно детенце, родено 770 грама. 
 
Но линейка само за транспорт на недоносени не би била ефективна, тъй като с тези бебета ние правим около 80 транспорта годишно. В този смисъл няма как тя да бъде отделена само за това. Но в София е оправдано да има една линейка, за да обслужва новородените. Според мен е достатъчно в един от спешните центрове да има линейка, която все пак да бъде оборудвана и добре поддържана и предимно с нея да се извършва транспорт на новородени. 
 
- Кои са основните трудности, които срещате във Вашата работа?
 
Кадрите в момента са най-важни. Неонатологичната помощ в България бе до голяма степен резорганизирана със създаването на много частни болници. В София не знам колко са, но при всички случаи са повече от необходимото. Има даже малки градове с по 3-4 лечебни заведения, а кадрите, говорим за лекарите и акушерките, са по-малко от това, което са били преди години. На практика се получава едно постоянно движение - и на лекари и на медицински сестри, които недостигат, от едно отделение в друго, което нарушава ритъма на работа. 
 
- В момента има и много кадри, които са в предпенсионна възраст. Какво е положението във Вашето отделение?
 
В това отношение ние правим едно добро изключение. В момента на практика нямаме незаети щатове в неонатологичната клиника. Акушерките ни са млади. Имаме само една колежка, която е в пенсионна възраст, но съвсем работоспособна. Останалите са къде къде по-млади. От към лекари сме един установен колектив от повече от 5-6 години, като трима души са на около 30. При всички случаи след няколко години ще има по-сериозен проблем с кадрите, но за да работи тази професия, човек трябва да я заобича, да я разбере. Не е много примамлива идеята да станеш неонатолог. Има много къде къде по-примамливи като професионална реализация. 
 
- Фондация "Нашите недоносени деца" работи за развитие на семейно-ориентирана грижа в неонатологините отделения в България. Защо е важно те да имат специализирани помещения, в които родителите да контактуват с децата си? 
 
Ако става въпрос за недоносени деца, които са стабилизирани и родителите им искат да пребивават с тях колкото се може по-дълго, в Стара Загора мога да твърдя, че сме пионерчета, защото 20 години нашите недоносени деца се отглеждат с участието на майката. И в момента имаме бебета, които са по 500-600-700 грама, чийто майки допълнително постъпват. Създадена е организация те да ги хранят, да пребивават с тях и това е добре за двете страни. Ние нямаме специализирана стая и не го рекламираме, защото от няколко години се говори, че ще бъдем на друго място, но и това няма да стане скоро. Имаме обособени две стаи, които са за деца, чиито майки влизат, кърмят ги по 7-8 пъти на ден, хранят ги с биберони, ако нямат кърма и пребивават с тях. 
 
- Смятате ли, че в неонатологичните отделения трябва да работят и специалисти, които да оказват психологическа подкрепа на родителите?
 
Много хора трябва да работят с тях, но не всички родители са еднакви. Много са различни случаите. Да, има нужда и от психолог. В нашата болница повече от година и половина има психолог, който идва в клиниката, запознава се с майките, провежда с тях занимания и им помага да преодолят травмата от това, че имат недоносено, особено ако то е много недоносено. Понякога има много тежки усложнения и родителите първоначално бягат, много са различни като случаи... Добре е да има психолози, добре е и ние да се научим да се отнасяме малко по- пестеливо с хората, да намираме време за разговори с тях. Но и те да осъзнават, че ние също имаме права като тях, че ние също сме хора и трябва да се уважаваме едни други, да имаме едни нормални отношения...
 
 
- Ставал ли сте свидетел на агресия над лекари от страна на пациенти във Вашата клиника?
 
На случаи на физическа агресия от страна на пациенти към медицинско лице, слава Богу, не съм ставал свидетел. Но на вербална агресия да, макар и рядко. За да се избегнат тези неща, трябва да се проявява мъдрост, да се преценяват характерите от страна на медицинските служители. Но аз мисля че една голяма част от тези напрегнати ситуации могат да бъдат избегнати... Неонатологията е едно относително затворено заведение, където пациентите пребивават дълго време, ние се запознаваме с родителите, с много от тях поддържаме приятелски отношения...
 
- В много от случаите родителите са по-спокойни докато децата са в болницата, но след изписването започват по-големите им притеснения. Какво им казвате, за да ги успокоите, какви съвети им давате?
 
Продължаващото лечение на тези деца е една част от работата на почти всички неонатолози. Казването е едно, но показването и пребиваването с детето е по-важното. Ако има възможност преди изписването, майката трябва да пребивава известно време с детето си, тоест да влезе в болницата и да се грижи за него. Така тя придобива някакви навици, вижда каква е рутината при обслужване на детето и след това може да се справи спокойно с него вкъщи. Много са условията за изписване на едно недоносено дете вкъщи, много са специалистите, които след това ще трябва да го консултират - пулмолози, детски кардиолози, ортопеди, нефролози... И ако има изготвен един план, както е редно да стане, родителите да се запознаят с него, да се насочат към съответните специалисти, да знаят последователността на действията, всичко ще е по-лесно. 
 
Изписването на едно недоносено дете е сложен момент. Начинът да бъдат превъзмогнати трудностите е да има по-малка неяснота какво да се прави вкъщи. Родителите трябва да знаят към кого да се обърнат, ако възникнат затруднения, къде да отидат за консултации и кога, кога да направят  имунизацията. Някои след известно време идват отново при нас и намираме начин да им помогнем. 
 
- Поддържате ли по-близки отношения с родителите, чийто деца сте спасили? Какво е за вас тяхната благодарност?
 
С някои от тях да. Срещаме се по хубави поводи, с някои по-често, ходя от време на време по кръщенета, на сватби все още не са ме канили... Но така или иначе, като отраснат децата, всеки си тръгва по пътя. 
 
Всички, които работят в неонатологията, от време на време трябва да си помислят за естеството на работата, че това е действително е една много балагодарна професия. Аз толкова я харесвам за тези години, през които работя. И тя не е толкова благодарна от финансова гледна точка, но от емоционална да. Натоварваща е, невинаги съм успявал, има, за съжаление, трагични ситуации, но по-голяма част от работата ми определено завършва добре и това се разбира от всички. За съжалание обществото ни не е обърнато още към нуждите на новородените, на децата в тази сфера. За педиатрията и неонатологията няма пари, има ограничения, в някои случаи смешни, в други трагични... Понякога някои куриозни липси се появяват, но така или иначе това са неща, с които се справяме по някакъв начин.
 
 
 
 
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Детско здраве
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising